"Обучение на таланти ли? Талантите се обучават сами"
В този дух разговарям с колеги от Института по математика, хора с дългогодишен опит в работа с млади математически таланти. В хода на разговора отбелязваме, че курсовете за подготовка за математически състезания са полезни и развиващи в много отношения, но не ни е известен случай, в който подобен вид обучение да е "родило" талантлив ученик.
Днес е популярно да се работи с таланти и може да спечелите проект в това направление. Изпращаме децата си в училища за таланти, плащайки висока цена за своите амбиции.
В същото време, дори самите педагози отбелязват, че творческите способности са обратно пропорционални на броя подготвителни курсове. И е време да се простим с очакването някой да ни научи в училище или в университета.
Намирам тази мисъл и в едно интервю на Стефан Цанев от 1989 г. Не мога да го кажа по-добре:
"Само да не помислите, че трудът решава всичко. Бездарният, колкото и да се труди, нищо няма да направи. Талантът сам предизвиква към труд, това е неговият инстинкт за съществуване".
В такъв случай, каква е ролята на учителя?
Ако заимстваме библейската притча, той е "верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме" - в случая храна за ума, без да пропуска десерта на интелектуалните предизвикателства. Твърде често в училище днес виждам учители, които са забравили ролята си на помощници (да не кажем слуги) в развитието на своите ученици.
В своята безочлива арогантност, някои си позволяват категорични оценки за способностите на децата и виждат ролята си в това да отсяват учениците (според популярния напоследък израз), вместо да ги обучават и развиват. Които и да са те, нека им напомня, че не нашите деца са създадени за Училището, а училището - за децата ни.
За вредата от състезателната мотивация
Обикновено се приема, че математическите състезания дават възможност за изявяване на таланти. Въпреки солидните авторитети, писали по темата, аз дълбоко се съмнявам, че състезателният момент е подходящата мотивация за един талантлив ученик. Състезателността е качество, присъщо на (войнстващата) посредственост. Талантът не се състезава с другите - той носи мерилото си в себе си.
Мотивация ли са наградите, най-голяма от които е обучение в престижен университет в чужбина? Да, но не и за талантливите - обикновено те са встрани от борбите на интереси и с дейността си не преследват практически цели. (За радост познавам такива хора.)
На практика, още подборът за състезанията по математика разделя децата на група на отхвърлените и група на привилегированите - едните са разочаровани и демотивирани, а при другите развращаващата роля на привилегиите не е нужно да бъде коментирана.
Практиката е твърде далече от честната игра, особено откакто заплащането на учителите се обвърза със състезателните постижения на учениците им. В повечето случаи на злоупотреби децата нямат вина, но това ли е благоприятната за изявяване на таланта среда? Вместо това, някои амбицирани учители осакатяват умствено и духовно своите ученици; техните методи са манипулативни и изграждат зависимост.
От какво обучение имат нужда децата ни
Доброто образование създава независими, отговорни и критични личности, то изгражда култура за учене, стимулира инициативата и така развива таланта. Има редица образователни практики, които не са състезателно-ориентирани, а използват алтернативни форми на мотивация...
Но не са ли това миражи на фона на все по-ниското ниво на математически постижения на нашите ученици?
Математическа грамотност
При последното изследване PISA 2009 на математическата грамотност на българските участници бе оценена като ниска. Математическата грамотност от средно и високо ниво включва математическо мислене, умения за съставяне на математически модел на описана ситуация, за аргументиране и предлагане на конкретни решения. Докато в държавите от ОИСР средно около 33% от учениците покриват тези изисквания, в България това са 12%.
И причината за ниските резултати не е в липсата на професионализъм у учителите.
Основната причина, е че обучението по математика в гимназиалната степен не е проектирано така, че да изгражда математическа грамотност от високо ниво. Математическата грамотност по начина, по който е формулирана, може да се изгради само чрез обучение в дух на математическо моделиране.
Чели сме „Революцинното богатство" на Тофлър и знаем, че знанието е релационно, т.е. всеки отделен сегмент знание постига значението си само когато е свързан с други, определящи неговия контекст. В момента много математически знания не постигат значението си, защото се преподават отделени от контекста си, само като съставна част на алгоритъм (чийто смисъл също остава неясен). Във време, когато границите между науките ерозират, от учебника по математика се очаква да комбинира елементи от различни области на познанието.
Учебниците по математика
В резултат на дългогодишна насоченост към по-високо теоретично ниво на преподаване, учебниците по математика са станали неразбираеми. Статистиката сочи, че средно се усвояват 10% от учебния материал. На практика опитните учители компенсират недостатъците на учебника, но по замисъл хубавият учебник е основа за хубаво преподаване.
А учебниците в голяма степен са предопределени от учебните програми. Съдържателно пренаситените програми неизбежно водят до безсмислено обемни учебници. Ако отнесем една известна мисъл на Анатол Франс към авторите на програми и учебници, ще заключим, че те търсят удовлетворение за тщеславието си, като обучават на твърде много неща. Тъй като на практика тези знания не се усвояват; не е ли по-разумно да се предизвика любопитството, без да се претоварва мозъка ... защото огънят сам ще се разгори там, където е попаднала искрата?
Образователните реформи
Реформите в образователната система днес са замислени така, че да накарат фабричния модел на образованието да работи по-добре, вместо да го заменят с постфабричен. Обучение до 12. клас? Целодневно обучение до 7. клас? Точно обратното е необходимо...
