На 1 ноември 2022 г. се навършват 100 години откакто Денят на народните будители е обявен за общонационален празник.
Идеята да се чества специален ден, в който да се почитат дейците на църковно-просветната борба на българския народ, възниква още в навечерието на Балканските войни и зад нея застават редица именити учени, писатели и интелектуалци.
Неофициално още през 1909 г. започва отбелязването на празник, посветен на будителите, който се чества по стар стил на 19-и октомври - празника на Св. Йоан Рилски - светеца-покровител на българския народ. Датата е избрана повече от удачно - именно будителите са онези, които през XIX век развяват знамето на българската вяра и просвета, продължавайки делото на Константин Кирил Философ, Константин Преславски, Йоан Рилски и Евтимий Търновски.
Приемането на празника също не е случайно, защото през 1922 г. България е на ръба на бездна. Загубата в Първата световна война оставя страната унизена, смачкана и лишена от път напред. Националната идея за обединение е мъртва.
Колкото и ляво ориентирани и анархистки настроени да са БЗНС, Стамболийски ясно осъзнава, че народът има нужда от възкресяване на националните символи. Няма как да осъществиш земеделска революция, ако духът на земеделците е прекършен.
Корекцията с приемането на Грегорианския календар през 1916 г. изменя първоначалния замисъл за 19 октомври и за дата на празника е определен 1 ноември.
През следващите 33 години Денят на Народните будители се чества в цялата страна и е повод за повдигане духа на българите, възстановяване на националното самочувствие и издигане на образованието като най-висша обществена ценност.
През съдбовната 1945 г. БКП решава, че този празник е контрапродуктивен за революцията на пролетарите. И как иначе - това е ден, в който се почита паметта на толкова много свещеници и чорбаджии, че ако остане действащ празник, цялата историческа митология, съградена от БКП, ще рухне.
Как да обясним на работническата класа, че Иларион Макариополски е не просто духовно лице, но също така и наследник на пребогат род занаятчии от Елена? Че баща му и дядо му са били кметове, при това многократно? Как да обясним, че Неофит Рилски произлиза от чорбаджийски род от Банско? Че е учил за зограф в Рилския манастир? Че до края на живота си проповядва православно единство?
Как да обясним че Евлоги и Христо Георгиеви са милионери? Че Петър Берон е не само много интелигентен учен, но и много богат буржоа? Как да кажем на хората, че Паисий и Софроний произлизат от заможни чорбаджийски родове, че потомците на Софроний стават князе в Османската империя?
Как да съобщим, че "левите" икони на Революционната борба са възпитани и изучени с чорбаджийски пари и че много от тях самите са от чорбаджийски родове? Няма как, не върви. За това нека бъде тишина.
Духовният, просветен и културен мрак, който се спуска над България за 45 години, сам по себе си предполага да няма Ден на будителите.
В своята прочута "Черна тетрадка" Илия Бешков добре обрисува комуниста - човек безпросветен, който не просто не мисли, а се страхува да мисли. Човек, за който съвестта е празно понятие, а просвещението е мръсна дума, капиталистическа, буржоазна. Няма място за будители в този нов, сив свят на престореното равенство.
Отсъствието на празника, от друга страна, спестява едно върховно лицемерие на тоталитарния режим. За нещата, които се случват в класните стаи, портретите на будителите би следвало да бъдат обърнати с лице към стената. Но за тях впрочем няма място на стената, защото там вече стоят портретите на другарите и другарките от ЦК.
В продължение на половин век българският народ е специално дресиран да презира истинското си минало, да мрази истинските си герои или още по-страшно - напълно да ги забравя.
Българите са обучени да реагират единствено на рушвети, корупция и заповеди отгоре. Интелектуалната инициатива е смазана, самостоятелното мислене само поражда проблеми. Дресурата е извършена сполучливо - берем плодовете ѝ вече тридесет години след края на този човеконенавистен режим.
През 1992 г. с решение на Народното събрание 1 ноември е възстановен като Ден на Народните будители. Оттогава, вече тридесет години, никой не успява да изпълни този празник с истинско съдържание.
Празникът е празник, защото е празник. Какво честваме на него? Какво почитаме? Кого почитаме? Все неудобни въпроси, задавани от напористи репортери на запъхтени граждани в центъра на столицата. Отговорите са трагични в повечето случаи. Също както и много други празници и чествания в нашата родина, Денят на будителите остава проформа.
Основната причина за това се корени в самото общество.
Българинът не иска да мисли, не иска да носи отговорност и определено не желае да се напъва да отгатне защо миналото му е важно.
Националният ни разум е ленив, дори закърнял. Ценностна система на практика няма. В изкуственото си маниерничене на псевдоинтелектуалци някои хора достигат до абсурди - издигането на т. нар. "Съвременни будители". По екраните ни се тикат разни недоказали се икони, които уж променят съвременното ни общество. Пародия!
Хюбрисът да се поставиш приживе до хора като Славейков, Вазов, Чинтулов, братя Миладинови, Петър Берон... трудно ми е да опиша колко арогантно звучат тези квалификации за "съвременни будители".
Тази нелепа арогантност е презряна наравно и от елини, и от римляни преди векове. Древните са я свързвали с позор - личен и обществен. Но днес забравяме тези уроци. Нищо чудно - първо трябва някой да ги преподаде.
Не е дадено на нас днес да съдим кой сега е будител и кой не.
Един много мъдър за възрастта си младеж на 13 години ми заяви, че будителят трябва да бъде консенсусна за обществото личност, чиито постижения са се доказали пред проверката на времето. Аз не бих могъл да го кажа по-добре.
Питам се какво се счупва между мъдростта на 13-годишното момче и интелектуалния позор на зрялото поколение? Къде е повредена машината? Как да я оправим? Честно казано, не зная.
Днес е 1 ноември. Ден на народните будители. Празникът празнува вековен юбилей. За съжаление, ние не успяваме да го изпълним със съдържание.
Лутаме се в духовността и просветата така, както се лутаме в политиката, спорта и ежедневието. Българите са народ, който е загубил своя път, който е навлязъл в мрака на безвремието. Изход напред винаги има, но той е труден, тежък.
За да се види светлината в мрака, се изисква търпение, упорство и нерви от стомана за онези, които трябва да дадат просвета на народа. Не е време сега да се хвалим, че този или онзи били съвременни будители. Сега е време за смирение и за упорита работа.
"Не по думите, а по делата" - така ще се разпознаят истинските просветители. А дали ще са достойни да бъдат и будители - това е почест, която други поколения ще трябва да окажат.
