За управляващите партии в Испания сега не е подходящият момент да се организира пищно барбекю.
В последните няколко дена лявото коалиционно правителство влезе в ожесточен спор за консумацията на месо.
Министърът по потребителските въпроси Алберто Гарзон изглежда изненада коалиционните си партньори като стартира кампания, наречена "По-малко месо, повече живот". Така той призовава испанците да започнат да консумират по-малко месо.
Кампанията предизвика национален дебат за въздействието на месоядната диета, а премиерът Педро Санчес в абсолютна контра на своя министър заяви, че "нищо не може да победи една добра пържола".
Вътрешната борба идва в момент, в който Брюксел се подготвя да разгърне мащабна програма за борба с климатичните промени. Пакетът от мерки цели да намали емисиите на парникови газове с 55% до края на това десетилетие.
Но дебатът в Испания за въздействието на селскостопанските животни върху климата показва колко ще е трудно за европейските държави да променят животновъдството си и начините, по които то замърсява въздуха и околната среда, особено след като яденето на месо е вкоренено дълбоко в традициите на редица европейски държави.
Думата, която премиерът Санчес използва за своя стек е "chuleton" - испански деликатес, който типично се произвежда от говеда, отглеждани в Северна Испания. Министърът на потребителските въпроси Гарзон обаче е категоричен, че яденето на големи количества месо е вредно както за здравето ни, така и за здравето на планетата.
Призивът към испанците да намалят месото предизвика поредния разпален спор за бъдещето на храненето изобщо.
Според активистите трябва да се консумира много по-малко месо в борбата с климатичните изменения, а най-крайните твърдят, че месото един ден трябва да се превърне в луксозен, но ненужен източник на протеини, който така или иначе не всеки може да си позволи.
Бившият консервативен испански министър на вътрешните работи Хуан Игнасио Зойдо, който сега е член на комисията по земеделие към Европейския парламент, пусна в Twitter собствената си месна вечеря и защити месоядните потребители с хаштаг "Аз ям месо".
По негово мнение месото е сериозна част от средиземноморската диета, консумацията му е здравословна и сектора на животновъдството за месо трябва да бъде подкрепян.
Гарзон подчертава, че 14,5 на сто от парниковите газове в света идват от животновъдния сектор и че всеки килограм говеждо месо изисква 15 хил. литра вода за отглеждането на говедата. Испанската месна индустрия оспорва тези цифри и заявява, че по-голямата част от тази вода е рециклирана дъждовна вода.
Според данни на Евростат испанците ядат повече месо от която и да било друга страна членка на ЕС.
Средната консумация на месо в Испания надхвърля далеч препоръките на Световната здравна организация и дори тези на родната Испанска агенция по храните, според която човек трябва да приема седмично от две до четири порции месо от по 125 грама.
Не повече от две от тези порции трябва да са от червено месо. Испанците обаче изяждат по над килограм месо седмично, а по време на пандемията това количество дори е скочило.
Но думите на министър Гарзон предизвикаха гневни реакции сред месолюбивите испанци не само защото фермерите смятат, че са несправедливи жертви във войната с промените в климата. Те разгневиха дори собствените му колеги в испанското правителство.
Министърът на земеделието от Социалистическата работническа партия на премиера Санчес заявява, че кампанията срещу месото е подобна на призивите, че "захарта убива" и обяви Гарзон в манипулативни изказвания.
Земеделският министър повдигна въпроса за обезлюдяването на Централна Испания като ключов аргумент за защита на животновъдството и подчерта, че този бранш спомага за подкрепа на малките селски региони.
Той също така сравнява животновъдството с отрасли като тежката промишленост и заявява, че само 8 на сто от вредните емисии в Испания идват от животновъдството.
Според него транспортът, тежката промишленост и производството на електроенергия допринасят много повече за замърсяването и глобалното затопляне, отколкото земеделието. Статистиката е подобна в повечето европейски държави, където средно 10,3% от парниковите емисии идват от земеделието.
Но да искаш помощ от зле платените, но политически пристрастни фермери ще бъде друго предизвикателство.
Еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски посочва, че засега броят на отглежданите за месо животни в рамките на ЕС няма да бъде намаляван, но и че новият пакет от мерки ще помогне за изчистването на емисиите от животновъдството, като се съсредоточи към намаляването на транспортните разходи и съкращаване на веригите за доставки.
Полският комисар отказва да отговори на въпроса трябва ли европейците да намалят консумацията си на месо и казва, че това не е негова работа.
Независимо от това Европейската комисия набляга на ползите от намаляването на червеното и преработеното месо и казва, че гражданите на ЕС надвишават средните препоръчани норми. Брюксел планира да спре да стимулира фермерите и да ги накара да поддържат ниски въглеродните си емисии.
И въпреки че има широка подкрепа за това накъде трябва да поемат политиките за хранене - в посока намаляване на вредните емисии и забавяне на измененията в климата - тласъкът да се предприемат по-решителни стъпки задължително предизвиква политически пререкания.
Гарзон от своя страна казва, че не иска да казва на хората да спрат да ядат месо, а по-скоро да ги накара да се замислят върху навиците си на консумация.
"Просто мисля за бъдещето", казва донякъде извинително министърът.
