Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хранителната криза вече е тук

Хранителната криза вече е тук Снимка: Getty Images

Ако попитате хората кои са най-сериозните опасности от климатичните промени, вероятно повечето ще започнат да изброяват всевъзможни природни бедствия - унищожителни урагани, връхлитащи бури, внезапни наводнения, опасни горещини или горски пожари.

Няма нищо изненадващо - медиите, които отразяват климатичната криза, често я илюстрират чрез подобни апокалиптични картини. Опасните метеорологични явления са нещо, което всеки може да си представи. Виждали сме как се развиват в действителност и как се влошават с течение на времето.

Истината е, че някои от най-притеснителните аспекти на климатичните промени съвсем не са толкова очевидни.

Доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (МПКП) - научна организация в структурата на ООН - насочва вниманието именно в тази посока. Учените изследват влиянието на екологичната криза върху храната - основния елемент в развитието на човешката цивилизация.

Да вземем за пример хималайските глетчери. Когато еколозите предупреждават за топящите се ледници, най-често хората съжаляват за загубата на едно от природните чудеса, или се тревожат от повишаването на нивото на световните океани. Никой не се замисля за връзката между глетчерите и хранителните системи. А тя е ключова.

Половината от населението на Азия зависи от водата, която идва от глетчерите в Хималаите. Не само за питейни или битови нужди, а и за земеделската индустрия.

В продължение на хиляди години топящата се вода се е възстановявала чрез натрупването на ледени маси в планините. Сега обаче те се разпадат с много по-високи темпове, отколкото се възстановяват. Ако настоящата тенденция се запази, повечето хималайски глетчери ще изчезнат в рамките на едно човешко поколение.

Това ще разкъса сърцевината на хранителната система в азиатския регион, поставяйки под заплаха изхранването на 800 милиона души.

В Ирак, Сирия и по-голямата част от Близкия Изток засушаването и опустиняването на обработваемите земи обрича земеделската индустрия в цели региони.

Южна Европа може да се сблъска с подобни проблеми заради затоплянето. Основни селскостопански територии в Китай и САЩ ще бъдат засегнати от тази криза.

Според предупреждения от НАСА, интензивното засушаване може да превърне Големите равнини и американския Югозапад в огромна прашна пустош. Днес тези региони са надеждни източници на хранителни продукти. Но това може да се промени, ако климатичните промени бъдат оставени без решение.

Дейвид Уолъс-Уелс пише в "Необитаемата Земя", че всеки допълнителен градус, с който планетата се загрява, води до намаляване със средно 10% на добива от основни зърнени култури. Ако всичко си продължава постарому, това може да довде до дефицит от 40% на зърнопроизводството към края на столетието.

При нормални обстоятелства локалният хранителен недостиг може да бъде компенсиран чрез износ на излишъка, добит в други страни по света. Но моделите показват, че има реална опасност от предизвикване на едновременни дефицити от хранителни суровини на няколко континента.

Според доклада на МПКП, евентуално затопляне с повече от 2 градуса по Целзий на планетата вероятно ще причини "продължителни глобални сътресения по веригата на хранителни доставки".

Климатичните промени са фактор, който може да увеличи нивата на глад, недохранване и забавяне в нормалното развитие на децата. Заблуда би било да се приеме, че тук става дума само за липса на достатъчно количество хранителни продукти.

Тази криза ще има последици и за глобалната политическа стабилност. Регионите, засегнати от недостиг на хранителни продукти, ще бъдат поразени от масово преселение на хора, които са принудени да емигрират в търсене на плодородни земи или устойчиви източници на прехрана.

Вече виждаме този феномен в реално време - много от бежанците от Гватемала или Сомалия напускат родните си места, защото вече не могат да се самоиздържат от добива на земеделските си стопанства.

Политическите системи вече са подложени на сериозен натиск в резултат на бежанските кризи. Националистическите движения са във възход, а международното сътрудничество запада. Ако добавите към това заплахата от 40% загуба на световната земеделска продукция и криза на доставките на храни, прогнозата за бъдещите териториални конфликти става непредсказуема.

Климатичните промени застрашават глобалните хранителни системи, но в същото време - самите хранителните системи са част от причините за климатичната криза. Според МПКП, земеделската индустрия допринася за близо 1/4 от всички антропогенни емисии на вредни газове.

Разбира се, не става дума за всички видове земеделско производство, а за индустриалния модел, който доминира във фермерството през последния половин век. Този подход допуска агресивно обезлесяване с цел откриването на повече пространства за монокултурно земеделие, като само това генерира 10% от световните емисии на парникови газове. Но индустриалният модел също така разчита на интензивно разораване и употреба на химически торове, които водят до по-бърз разпад на почвите и до отделяне на големи обеми от въглероден диоксид в атмосферата.

На пръв поглед, този проблем изглежда незаобиколим. Все пак световното население има нужда от изхранване, а интензивното земеделие засега е най-ефикасният начин за осигуряване на нужните продукти. Щом като и сега близо 1 млрд. души не получават достъп до нужната храна, то изглежда практически невъзможно да изпълним климатичните си цели, докато изхранваме света.

Всъщност, това предизвикателство има решение, което зависи от осъзнаването на факта, че значителна част от индустриалното земеделие е ненужно за препитанието на човечеството.

Според МПКП, близо 30% от световните хранителни продукти се изхвърлят всяка година. Най-вече това се наблюдава в страните с висок среден доход.

Ако се сложи край на разхищаването на храни, а излишъците се разпределят по-разумно, гладът може да остане в историята, докато световното земеделско производство постепенно намалява. Учените изчисляват, че това може да освободи няколко милиона кв.км. от континенталните площи да съкрати емисиите с 8-10%, което би облекчило значително климатичните условия.

Не е трудно да се постигне подобна цел. В Южна Корея домакинствата са длъжни да плащат такса за всеки килограм храни, които хвърлят на боклука. Франция и Италия забраниха изхвърлянето на храни от супермаркетите. Същото може да бъде направено и в земеделските стопанства, като постепенно се върви към източника на производство.

Справянето с този проблем е ключовата първа стъпка към привеждането на земеделската индустрия в крак с екологичните изисквания. Има обаче още едно, дори по-просто решение, което трябва да бъде обсъдено.

Близо 60% от земеделските територии по света се използват за един-единствен хранителен продукт: телешкото месо. В същото време то представлява само 2% от калориите, които хората приемат. Телешкото е сред най-неефективните и екологично разрушителни храни на планетата. Нуждата от откриване на нови и нови територии за пасища и за добив на фураж е основната причина за обезлесяването. От гледна точка на общото климатично влияние, всеки килограм телешко месо води до нетни емисии, равни на тези от двупосочно пътуване със самолет през Атлантика.

Ограничаването на консумацията на телешко в полза на по-щадящи месни или растителни протеини (боб, грах, леща, и др.) може да освободи почти 28 млн. кв.км. земя. Това е територия, доближаваща площта на Съединените щати, Канада и Китай, взети заедно.

Една проста промяна в диетата би могла да позволи обратното залесяване на планетата и възстановяване на местообитанията за диви животни. Това би довело до естествено намаляване на въглеродните емисии.

Отказът от телешко месо може да се окаже решаващ за успеха на политиките за стабилизиране на климата на земята.

Как може да се постигне подобно нещо? На първо място - с прекратяване на огромните субсидии, които богатите държави отпускат на говедовъдите. Учените лансират и идеята за данъчно облагане на продуктите от червени меса, защото смятат, че това може да доведе не само до екологични ползи, но и до подобрение на общественото здраве. Най-радикалният подход предполага пълен отказ на производството на телешко и говеждо месо, по подобие на кампаниите срещу въглищата и други изкопаеми горива.

Международният панел за климатичните промени предлага още бърза замяна на конвенционалните индустриални фермерски методи с други възстановяващи технологии - агролесовъдство, поликултурно земеделие, неорно земеделие или органично производство. Всичко това може да помогне за възстановяване на плодородието на почвите, отнемане на въглерода от атмосферата и подобряване на качеството на дългосрочните добиви.

Ако светът наистина иска да предотврати евентуални катастрофални климатични изменения, преосмислянето на хранителната промишленост е задължителна част от този план.

Най-четените