Дайте да се разберем още в началото. Чалга - лошо, Вапцаров - добро.
Така мисля аз. Сериозно ви говоря. Чалгата не мога да я дишам, освен когато ми е много веселко и съм на две ракии с верни другари. Или когато Камелия дава правдиви оценки на някого в "Гласът на България", а Мария разкрива човешката си страна във "Вип Брадър".
Тогава си казвам – какво пък толкова, хора сме, имаме добри сърца, както казва Азис, дето по-качествени парчета от Ъпсурт започна да прави според разни бивши бунтари.
Вапцаров пък ми е любимият поет. Вярно, малко се дразня, че е любим и на де що има закостенял комуняга, ревнал за соца в капиталистическия Facebook. Но и това преглъщам. Ясно, че не за мен ги е писал тия текстове, макар да ги приемам много лично.
Вие, усещам, също сте така. Но защо и някаква неясно откъде изпълзяла Антонина ще ги приема?! Тя е чалгаджийка, т.е. липсавт й основни вкусови настройки.
Та, стискаме си ръцете на принципното уравнение чалга (лошо) + Вапцаров (добро) = недопустимо. Сакън да не излезе, че ми харесва тая патка, полегнала на слабините на някакъв епилиран пръдльо, да ми рецитира Вапцаров под звуците на грешно използван кларнет.
Вижте, да беше друг жанр, друг поет, по щях да го разбера. Естрада плюс Яворов – може. Различно е Лили Иванова да пее поезия, несъздадена специално за поп текст. Но ние всички харесваме Лили, нищо че не я слушаме последните десетилетия. Не иска и не обещава, чиста работа. А и Яворов е някак си по-банален в гения си.
Рок плюс Вазов също е сравнително приемлива микстура, Епизод имат над милион гледания на художествено-патриотичната си полюция, посветена на Шипка. Ама нали всеки гледа само да бъде напред.
Но чалга и Вапцаров е като рап и Ботев, нали?! Като салса и Смирненски, реге и Гео Милев. Бунтовните ни поети трябва да бъдат съхранени със закон, по-лиричните са въпрос на интерпретация. Лилиев даже с меренге бихме допуснали.
И като опряхме до законодателни инициативи (дано не стане много сериозно само), се сещам, че същият тоя Вапцаров ту го вадят, ту го слагат в учебния материал, куцо и сакато се изказва по негов адрес (включително и тъпанари като мен), което си е малко чалга.
Без кларнети в скута на епилирания, ама все тая. Поетите ни трябва да стоят на пиедестали в градинки; да имат къщи-музеи, не да бъдат дъвки в миризливи усти.
Освен ако не приемем, че това гранитно поведение е още по-дразнещо. Аз си вързах гащите, че харесвам Вапцаров, но не дай си Боже ако някой сред вас не го харесва. Спокойно, и това е ок, глупако. Дори не се страхувай да го кажеш. Ние веднага ще ти реагираме. Къде патетично, къде с усмивка. А някои от нас (не много) току-виж си препрочетат любими стихове. Или още по-добре: прочетат ги на хлапетата си.
И тая гъска Антонина не е чак такъв звяр в наивността си. Тя, представяте ли си, дори уважава Вапцаров, просто е много тъп начинът, по който го показва.
Но и ние не владеем по-добри начини и патетично си раздрахме ризите, все едно премиерът е пропуснал да вкара дузпа на Валерия Велева.
Поезията си е поезия, дори гласът ти да не струва, докато я рецитираш.
И много лоша услуга правим и на Вапцаров, и на себе си, като си мислим, че една чалгаджийка ще го пребори. Изпей, миличка, цялата стихосбирка "Моторни песни".
От първата до последната строфа я изпей, научи я наизуст и дано феновете ти (те покрай нас сигурно са се увеличили) научат също няколко реда. Понеже в училище се съмнявам да се случи.
