Може би вече сте попаднали на клипа – актьорът Башар Рахал е седнал на стол пред СУ "Св. Климент Охридски" и обяснява, че тече кастинг за студенти, които да станат лица на Студентската телевизия. Пардон – да станат "известни".
В същото време момиче с къса кожена пола му носи кафе и сметана като се обръща към него със сервилното "шефе". Рахал, който от няколко месеца е директор на университетската телевизия "Алма Матер", пояснява, че "Цвети вече стана известна", докато пуска палави погледи към задните й части.
Ехо, Студентската телевизия, имате 1 ново известие: Харви Уайнстийн харесва това.
Трудно е да защитаваш Софийския университет, когато изпод тяхната шапка изскачат подобни продукции. Вероятно е по-скоро случайно, но този очевидно сексистки клип отразява един основен проблем в цялото висше образование у нас – безпределната изостаналост спрямо света, в който живеем.
Шегите за тъпи секретарки, които задоволяват прищевките на шефа, може и да са били забавни през '95-а. Да, обаче днес е 2018-а. Светът е разтресен от признания за сексуален тормоз (често с мъж на ръководна позиция и работеща за него жена), масово се говори за равенство между половете, равенство в заплащането и повече жени на ръководни роли.
На някой изморен от симулацията на работна дейност чичко, който живее изолирано от света в своя панелен балон, пие си ракията и чака да почне "Шоуто на Слави", скечът на тема "секретарката и шефа" може и да му се стори смешен.
Уж търсеният сатиричен момент обаче хич го няма, а от клипа всъщност те заливат пошлост. Появява се онова чувство на срам, когато гледаш нечия чужда излагация.
А и не към чичото с ракията е насочен този клип. Той е насочен към студентите – предполагаемото бляскаво бъдеще на нацията. В "манифеста" на Студентската телевизия се посочва, че е време да се роди медия, която "показва живота през очите на младите българи". Но ако подобни остарели, мизогинистични и сексистки гаври наистина са начина, по който младите българи гледат на света, по-добре тази "нова медия" да не става реалност.
Какво говорим - давайте направо да закриваме държавата.
"Пътят към Ада е постлан с добри намерения" тук важи в пълна сила. Има желание студентската телевизия "Алма Матер" да отиде едно ниво нагоре като медия – добре. Прави се кастинг сред студентите в България, който да подбере нейния екип – пак добре.
Грешката обаче идва при посланията. В опита си да са "дръзки" и "свободни" (отново от манифеста), Рахал и компания правят една много погрешна стъпка, която заслужено масово им носи критики от хората, гледали клипа.
Единственият вариант това видео да беше по-лошо щеше да е, ако секретарката вместо жена беше силно гримиран мъж, а отнякъде бяха изскочили и "бра'чедите" на Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев.
Но да не даваме идеи на екипа...
Сбъркано е и другото послание. Конкурсът носи името "Годината, в която станах известен", за да привлече повече погледи към себе си. Разчита на жаждата за слава и признание, която тормози селфи-поколението. На заден план остават творчеството, талантът, търсенето на истината, любопитството, а очевидно и благоприличието. Все пак се търсят хора и за риалити формат, което се надяваме не означава "Биг Брадър във факултета" или "Студентски ден и нощ".
Какъв сигнал трябва да изпрати това видео към младите хора? Елате в нашата нова, уникална медия, за да сервирате кафе? Подмазването на шефа е гаранция за успех? Известността се постига със стабилни ръце и здрав задник?
А може би клипът е създаден с идеята да крещи "Мисленето ни е с четвърт век назад, елате и ни спасете!".
Башар Рахал оглави университетската телевизия "Алма Матер" през юли т.г. и то не без доза притеснения около това външен за академичните среди актьор да бъде посочен за директор на медията. С това видео тези притеснения започват да се материализират.
Той и хората зад кампанията вероятно осъзнават нуждата от промяна както в подхода към студентите, така и в презентацията. Но една промяна би трябвало да е напред – към бъдещето (или поне съвремието), към осъзнаване на заобикалящия ни свят и текущото състояние към обществото. А не назад към рециклирането на шеги от мутренските времена.
Браво на директора, един вид. И успех на всички студент(к)и, които ще отидат да му носят кафе.... пардон, да стават известни.
