Редно ли е да се ходи болен на работа?
На така зададен въпрос вероятно поне 99% от нас ще кажат "Не!".
Ако обаче обърнем въпроса: "Вие ходите ли болни на работа?", колко от 99-те процента ще повторят отрицателния отговор?
Със сигурност не чак толкова доминиращо мнозинство.
Защо продължаваме да ходим на работа с настинки, неразположения, болки, а понякога и в по-тежко състояние?
С температура, течащ нос, възпалено гърло, на противовъзпалителни, успокоителни, а в някои случаи дори и на силни препарати за болка?
Както усещането за болка е различно при различните хора, също толкова субективно е и възприятието за болест - човек може да усеща очевидни симптоми, но да се чувства работоспособен. Има го и обратното - като Том Сойер да се фиксираш върху едва забележимо оплакване, за да си намериш извинение да не станеш от леглото.
В случая обаче говорим за баналните - и не толкова - зарази на есенно-зимния сезон. Респираторни вируси, настинки, грип и дори COVID. Състояния, които приемаме за нормални, карат ни да се чувстваме извън форма за няколко дни и обикновено отшумяват бързо и без следа. Не си прикован на легло, но не си и особено работоспособен.
Масово сме приели, че това е състояние, в което трябва да се ходи на работа. В доста случаи и физически, въпреки възможността за хоум офис.
Причините са разнообразни - на един не му се губи време да ходи при личния си лекар за болничен, нито пък му се хаби отпуск; друг е приел, че има работа за вършене и тя не може да чака, нито пък има кой да я свърши вместо него; трети не иска да товари колегите си; четвърти го смята за слабост, кекавост и излишна хипохондрия; пети се опасява да не направи лошо впечатление на шефа, който да реши, че се скатава; шести има наистина кофти шеф.
Всички тези решения и нагласи пък разполагат с изключително плодотворната почва, която от десетилетия се поддържа у нас и помага за разцъфването им - ниската здравна култура. Зле функциониращата здравна система е мощен фактор за допълнителното ѝ разрастване, а образованието и липсите в него допълват картинката.
Под здравна култура се разбира не само да знаеш, че трябва да си миеш ръцете и зъбите, да схванеш кога да потърсиш лекар и да изпълняваш предписанията му. Не е дори и от малък да си наясно, че трябва да се храниш здравословно, да се движиш и да спиш добре.
Здравна култура е и умението и базовото познание как да се грижиш рационално за собственото си тяло и здраве.
Да си наясно, че инвестицията в него е също толкова важна и основополагаща, както и в образование, кариера и ценни книжа. И съответно да се грижиш за него като за второ CV.
В случая с настинката базовата здравна култура казва, че не бива да се самозалъгваш, че ще се оправиш с ракия или да се блъскаш с противовъзпалителни, за да продължаваш на пълни обороти.
Това е като некачествено гориво, което бавно уврежда двигателя. То просто ще забави процеса на възстановяване, а в някои случаи може и да доведе до усложнения. Затова и е безсмислена саможертва.
Най-разумното нещо, което може да се направи, е човек да си даде ден-два почивка, да спре да работи или поне да намали темпото. Това ще се отплати с по-бързо оздравяване и връщане на пълноценно ниво.
Неглижирането на сезонни вируси е малко вероятно да доведе до нещо сериозно - затова и всички го правим - но така просто удължаваме периода, в който не се чувстваме оптимално. Тоест и периода, от който толкова се притесняваме заради настинката - че не работим добре.
По същата логика, ако ходим на работа болни, пръскайки вируси от криворазбрана колегиалност или чувство за дълг, може допълнително да попречим на работата като заразим и колегите си. В резултат всички вкупом ще го отнесат.
Това, естествено, е рационално мислене, които трябва да приемат не само работниците, но и работодателите - от настинал служител полза няма и шефът също трябва да създаде условията всички да го разберат, да не се изсилват или чувстват виновни.
Преди пандемията нямаше нищо по-нормално от това да се ходи настинал на работа. Сега нагласата се промени, макар и доста плахо, и болните поне по-често остават да работят от вкъщи.
Поне е някакво начало, но до здравната култура имаме още доста път.
