"Сегашните деца могат само да си мечтаят за нашето детство!".
След тази въздишка обикновено следва порой от спомени за безконтролно скитосване по улиците, игри като "Стражари и апаши" из недовършени строежи и стърчащи железа, похапване на джанки и череши от близките дворове.
Ех, а сегашните деца... ех. Заседнали на компютрите и телефоните, затлъстели, няма кой една мусака да им врътне...
Това са пълни глупости. Днешните деца имат много по-яко детство!
Те имат много по-яки играчки. Презадоволени били, не можели да оценят. Напротив, децата в момента имат в пъти по-цветни, красиви и възпитателни играчки. От съвсем малки те строят конструктори, редят 3D пъзели, разиграват сценки с колоритните си кукли или бръмчат с хубавите си камиончета.
Не беше никак по-добре във времена, в които видяхме първото си Lego малко преди тийнейджърството, Barbie беше синоним на престиж, а играчките от McDonald's и шоколадовите яйца се събираха с религиозна отдаденост. Хайде не, мерси! В нямането няма нищо хубаво!
Имали били джаджи в ръцете днешните деца, отчаяно въздъхват други. Разбира се, че ще имат! Живеем в дигитална ера и който не е в крак с нея, бива изплют, дори без да бъде сдъвкан.
Та нали това дете един ден ще стане голям човек, ще кандидатства за работа, ще трябва да е технически грамотно. Като нищо ще му се налага да командори изкуствения интелект или да се състезава с него.
Било, викат, много по-хубаво като нямали децата телефони. Наистина ли? Пуснете си някой репортаж с някое крайно бедно семейство.
Вижте внимателно кадрите на децата, лишени от смартфони, компютри, таблети, техника. Не изглеждат никак щастливи, нали? Залъгваме само себе си, когато обясняваме, че детство без технологии е било далеч по-готино и даже ни личи, че лекичко завиждаме на сегашните малчугани.
Техника означава достъп до интернет, до информация, до книги, филми, музика. До приятели от чужди държави. Достъп, който ние нямахме.
Днешните деца, мрънкат трети, само седят вкъщи, а не като нас - да ожулим хубаво коленете така, че пет дена да ни къпят в йод. Първо, те не седят непрекъснато вкъщи, а имат безброй интереси навън - скейт, тротинетки, танци, фрийрън. Много по-яко е да караш скейт, вместо да се гониш като гламав с още трима като теб.
Второ и по-важно - докато навършат 18, те вече са обиколили поне няколко държави и това им се струва напълно нормално.
В момента растат не деца, а космополитни млади хора, които не гледат като подплашени сърнички по летища и световни забележителности.
Били ги водели, милите дечица, неуморно по уроци по езици, музикални инструменти и спортове. О, ужас, не расте поредното поколение, оставено на самотек с една подхвърлена опърпана футболна топка и заканата да си напише уроците!
О, ужас, родители искат изучени деца с много умения! Какво по-страшно от това, намигвам ви аз. И не само това. Имат школи по програмиране, школи по роботика, школи по дизайн на компютърни игри. Найс, а?!
И не на последно място, днешните деца растат много по-безопасно от нас.
Да, не са по улиците до 10 вечерта, но не е и необходимо. Не се катерят по дърветата като маймуни за шепа джанки с риск се изпотрошат или да си докарат някоя травма, която ще помнят цял живот.
Не седят сами с часове наред, притеснени кога ще си дойдат мама и тате, оставили една бележка, че яденето е в хладилника или хлябът е в чекмеджето и да си направя сандвич. И това, както и всичко останало в детството на днешните деца, е много по-по-най от нашето детство.
Колкото до носталгията, помолете я да не се обажда твърде шумно, тя не е разумен съветник.
