Няма по-лошо начало на петъчния ден от това да чуеш изречението: "Да не се преекспонира поредната битова драма".
Думите ме карат рязко да извърна глава към телевизора, на който се е визуализирал криминалистът Иван Савов.
Преди да успея да реагирам в неприлично ранния час, в който bTV са решили да излъчат разговора със Савов, последният хвърля нова бомба: "Драмата е битова, защото става въпрос за пререкание между съседи".
Ще рече човек, че говорим за някой махленски скандал за изтръскана върху свежото пране цигара, но не...
Всъщност "битовата драма", която ние, драгите зрители, не бива да преекспонираме, е убийството на психолога Иван Владимиров.
Криминалистът Савов пак не дава така необходимото време да осмислим думите му и отново без никакъв словесен филтър заявява, че сигналите от съседите на извършителя тепърва ще се проверяват, понеже може да са, цитираме дословно, "измишльотина".
Тук искам - не искам, вече цялата съм в слух...
По мнение на другаря криминалист едва ли не едни хора от една кооперация нямат твърде много работа и разполагат с прекомерно количество свободно време, затова си съчиняват я размахване на пистолет пред очите на невинен барман, я заливане на врати с грес и яйца, я побой над домоуправителя.
Слава Богу, Савов не вметна последният да се благодари, че е жив, но ние вече няколко минути сме в този наратив и вече се досещаме, че такива неща трябва да си ги мислим по подразбиране.
Господинът междувременно вече е на нова вълна - жителите на тази кооперация не били много активни в подаването на сигнали.
Ти да видиш! Как така сигналите хем са измишльотина, хем са прекалено малко?
Интервюто на Савов приключва с още обвинения, че те тия хора не са си подавали правилно жалбите и затова полицията не си е мръднала пръста, плюс последна бомба на изпроводяк - хората с оръжия в България са "изключително онеправдани".
Ей така, за няма и четири минути, криминалист иззе функциите на адвокат и тегли по-пламенна защита на заподозрения и от опитен юрист. За този отрязък от време Иван Савов изнесе нагледен урок как се оневинява хладнокръвно убийство в няколко опорни точки. Сякаш той, който трябва да е от страната на правото, не намира нищо чак толкова скандално тук.
Първо, наричаме го "битова драма". Някъде там между осмърдяното на цигари пране и неприбраните патъци из коридорите става и по някое и друго убийство, какво да се прави. Ние трябва да сме над нещата, да не преекспонираме.
Второ, жертвите със сигурност сами са си виновни. Вместо да седнат и внимателно да прочетат как се подават жалби така, че полицията някак да отреагира, те занимават органите на реда с предполагаемо съчинени и неправилно входирани оплаквания.
И трето, но не по важност, въоръжените хора на нашата територия са... онеправдани. Изключително онеправдани. Вместо като общество да проявим разбиране, че дори и видимо лабилни психически хора имат нужда от огнестрелно оръжие, ние задаваме неудобни въпроси вече втори ден.
Възмущение бумтеше не само в моята глава. То беше видно и в погледа на шашардисания Златимир Йочев, който се опитваше неуспешно да прекъсне тирадата от глупости.
Нито той, нито който и да било в bTV е бил подготвен, че разговорът с човек, който би трябвало да владее изкуството на водене на следствие, всъщност ще започне агресивно да оправдава чудовищно и до голяма степен предизвестено престъпление.
По случая с убийството на Нав тепърва ще тече следствие и ни остава да стискаме палци по него да работят хора, които не мислят като Иван Савов.
Аз поне тая надежда, че точно по това дело ще работят специалисти, които поне мъъъничко ще преекспонират, за да не остава усещането, че живеем в Дивия Запад или в някаква анархия.
Иначе какво ни остава - да стискаме палци ли?
Вече ни изтръпнаха ръцете от стискане на палци и от приспивни мантри, с които се опитваме да омаловажаваме трагедиите около нас. Да, ще продължим да стискаме палци съседът да не се окаже агресивен, да не е въоръжен, да не е лабилен, за да не попаднем в следващите в черната хроника.
Поне си личи, че за разлика от някои, на нас все още ни пука за човешкия живот и усещането ни за справедливост не е успяло да заспи чак толкова дълбоко.
