Лягате ли си понякога с мисълта "Още един ден, в който не използвах тангенс и котангенс"? Или че за пореден ден не ви се е наложило да бродирате, откакто в трети клас заданието по трудово обучение беше да избродирате заек с бод зад игла върху парче плат от панама?
Седите, или по-скоро лежите в леглото и се чудите, защо, аджеба, ви е трябвало да ходите на училище като нищо от това, което сте учили през всичките тези 12 (ужас!) години, не ви е помогнало в настоящия живот?
Даже не и в писането на коментари във Facebook, понеже все някой, по-умен от вас, ще се заяде за лошата граматика: "Алоо, нещо да си чувал за запетайки, пълни, непълни членове, главни букви? Ти на училище не си ли ходил?".
Абе не е като да не си ходил, обаче някак не ти излиза сметката в полза на ползите от училището.
И пак повтарям - това са цели 12 години, братче! 12 години, пропаднали в небитието на принудата и безсмислието, които иначе си могъл да прекараш безгрижно като всeки, който си живее безгрижно живота и не му дреме, че 8 по 7 е 63.
Ох, глупости, 54, исках да кажа.
Добре де, знам го, само се шегувам - 56.
Но в интерес на истината, верният отговор ми го подсказа един приятел, който надничаше зад гърба ми какво пиша, и като видя "63", направо полудя. Ето такъв човек като него бих посочила за жокер, ако някога участвам в "Стани богат" - човек, който си спомня таблицата за умножение дори 40 години, след като я е научил във втори клас.
А се обзалагам, че помни и други неща като например дали киселината се добавя към вода, или обратното. И как се ползва транспортир.
Преди да започна да пиша този текст, си мислех да заявя с вулгарно високомерие, че и на мен училището НЕ ми е попречило на образованието. После обаче се замислих...
А мисленето, както казва Еркюл Поаро, е занимание, достойно за възхищение. Така че нека да продължим да мислим.
Като ги гледам и слушам днешните подрастващи, но не тези десетина-двайсет, дето печелят медали от международни олимпиади по математика, физика и лингвистика, а другите - ония с "Аre-you-talkin"-to-me" отношението към всичко и всички, чукам на дърво и плюя в пазва.
Викат им функционално неграмотни. В потвърждение на това идват резултатите от републиканските малки и големи матури. И истината лъсва като на маймуна задника. Училищната институция е провалила хлапетата. Предала ги е като поп Кръстьо Васил Левски на заптиетата (ха, ето нещо, което помня от часовете по история и което сега чудесно ми влиза в употреба!).
Оказва се, че днешните деца не могат да пишат грамотно, затрудняват се да се съсредоточат върху интелектуална задача за повече от една енергийна напитка време, както и да правят логически съждения, да запаметяват факти и събития. Да се чуди човек защо изобщо техните ги будят рано сутрин, за да ходят на училище.
Преди две-три десетилетия системата може и да не беше по-добра, чисто технически погледнато. Само като си спомня как вместо инспириращи лайкове получавахме някакви умрели червени звездички, изрязани от гланцови блокчета, и ми става тъпо. И все пак! Ако не на друго, системата поне ни научи на "клас стани, клас мирно". Научи ни на дисциплина.
Явяваш се на физическо с неподходящи обувки и дънки вместо сини гащета? Напусни и едно неизвинено. Отвръщаш на учителката? Утре - с някой от вашите. За тези, които мислят, че дисциплината е удобната патерица, на която се обляга тоталитарният режим, само ще кажа, че трамваите и дисциплинираните хора винаги стигат до дестинацията си.
А пък моите братя по душа и татуировки, исландците, са го казали още по-точно: който живее без дисциплина, умира без чест.
Така че едно на нула за училището.
В Дания, където живея, и изобщо във всички нордически страни се залага изключително на развитието на практическите умения на децата като се започва още от детската градина.
Оцеляване на открито при минусови температури за четиригодишни? Да, идеалната възраст, казват педагозите, да се научат сополанковците да боравят с ножове за дялкане на колове, палене на огън и търсене на неотровни горски плодове. А ако някоя бубoлечка или червей попаднат в импровизираното меню - няма проблем.
Как да си направите канелени охлювчета, хляб наан и пица пеперони в домашни условия? Училището и на това ги учи. Джейми Оливър за начинаещи. Кулинария като оцветяване по номера - лесно и практично. Целта е децата да не посягат толкова лекомислено към бързата храна, а вместо това да привикнат да си приготвят по-здравословна такава вкъщи.
Как да се пазите при секс от забременяване и предавани по полов път заболявания? Имате съмнения относно сексуалната си ориентация? Кои са джендър-флуидните и транссексуалните хора? И това се преподава - през шестата седмица, или Uge Seks, от годишния учебен план.
Практическите умения, с които излязохме от нашата образователна система, се ограничават до упражняване на скок от място при прескачане на локви след обилен валеж при запушена канализация. Някои мои набори даже се шегуват, че най-полезното умение, с което са се дипломирали от гимназията или техникума, е броенето на пари след игра на сварка. И също шкуренето на крачета за табуретка и пробиване на дупка в метална пластина.
Така че резултатът е едно на едно. За никого.
На това място по-старите от вас ще възкликнат: не е верно! Училището дава всичко на този, който иска да го вземе. И ние взехме с пълни шепи. Ако не друго, училището разви общата ни култура и сега не се налага да проверяваме и най-елементарния факт в интернет като днешните пишлигари, на които челата са им залепени за телефоните.
Това добре, но ето го и парадоксът: как става така, че същите тия пишлигари, с бедния речник и лошия правопис, са много по-адекватни и по-бързо се ориентират в обстановката?
А ние, мъдрите, с богатата обща култура, така и не посмяхме да погледнем света в очите, затова и си останахме на дивана вкъщи, откъдето да псуваме всичко, което ни дразни, плаши или не разбираме.
А да, и да даваме акъл на "тъпите" участници в "Стани богат."
Нямам подходящ извод за края на този текст. Може би само заключението, че училището е полезно не защото си научил таблицата за умножение, да спрягаш френски глаголи и да шкуриш крачета на табуретка. Полезно е тогава, когато излезеш от него един добър, смел и широкоскроен човек. И няма значение от кое поколение си.
Не знам за вас, но аз считам себе си за такъв човек, така че е крайно време да се обясня в любов на училището. И ще го направя с един стих на Дамян Дамянов: "Простѝ, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти."
