Много се разглезихме, откакто има супермаркети, и служебното правителство видимо е решило да вземе крути мерки.
Завъртя се идеята за таван на цените, но дори и най-левите по убеждения се досетиха, че ще започне една спекула, една търговия на черно, едно предаване на хранителни стоки под тезгяха, едно делене на "наши" и "ваши", абе... не си е работа.
Сайтът, на който будните граждани пък могат да следят цените и да се информират колко струват яйцата в Стара Загора, също за момента не върши работа. Кел файда, че има такъв сайт, след като както и да го гледаш, в Берлин е по-евтино?
Затова долетя нова идея, смайваща със своето безумие и завръщане към соца - хрумването е да отворим държавен магазин.
Според служебния земеделски министър Явор Гечев идеята среща широко одобрение сред българите, което не е учудващо, предвид носталгията на мнозина по бирата с парцали, дънките "Панака" и маратонките "Ромика".
Гечев може и да се окаже прав. Сегашните магазини не са държавни и ето нà, в тях цари хаос. Има банани и портокали по всяко време на годината, рибата не е само скумрия и шаран, лютеницата не е само с хорце.
Аман, другари, от такива безобразия. Искаме си държавните магазини!
Искам на входа да ме посрещне табела "Връщам се след 10 минути"
Изписана с черен маркер и технически шрифт върху бял картон от някоя стока.
Ядосвам се, когато ми е лесно, може и от зодията да е. А в обикновените супермаркети е прекалено лесно, защото вратите се отварят автоматично и те допускат с лекота до света на хранителните стоки и лютениците БЕЗ хорце.
Така се харчат неразумно много пари, защото човек няма време да обмисли житейските си избори и вместо това пазарува като невидял.
А като те секнат още на входа, имаш време да размислиш. Часът е, например, 10:30, а ти си там от 9:56 и още няма никого. Няма и информация от коя точно минута се броят тия 10 минути, но така или иначе ТУКАНЕЕИНФОРМАЦИЯ.
Искам да има само по една марка от всичко
В държавния магазин място за импровизации няма да има.
Съгласете се, че някои марки млечни продукти ги е кръщавал човек на наркотици - то не са баби, дядовци, чичовци, хипнози, хармонии, от мандрата, от ведрото, от вимето на кравата. Кренвиршите и колбасите също са с неприлично много имена.
Друго си е държавното. Сирене - саламурено. Откъде е, какво е, що е - много въпроси задавате. Кашкавал - "Витоша". Кренвирши - един вид. Просто кренвирши и точка. Не е много вкусно, но точка.
Искам си млякото в пликче
Няма тръпка в това да носиш кутия или бутилка с мляко. Стерилно е някак си. Скучно. Слагаш в една торба и пренасяш от точка А до точка Б.
Млякото в пликче е някак по-палаво. Мотае се в ръцете като женска цица, шава в пазарската чанта, плацика се. А си изтървал торбата, а оставаш без прясно мляко и ще трябва да ходиш обратно до държавния магазин и там - "Връщам се след 10 минути".
Задължително трябва да се върне и избочилата кравичка на плика, която изглежда така, сякаш е пасла от веселата трева.
Искам си амбалажната хартия
Онази, мръсно сивата.
Няма такава мултифункционална хартия вече. Първо лелята зад тезгяха смята върху нея с химикал или химически молив колко е сиренето, колко - кашкавалът, колко - кренвиршите, после увива всичко това в същата тази хартия, защото хигиената е за балъци.
В частния магазин няма такива екстри, само касиерки, които понякога дори казват "Добър ден!".
Искам да ми връщат лукчета вместо стотинки
Жълтите стотинки ме дразнят. Пълнят ми портфейла, а после касиерките, които не казват "Добър ден!", им се мръщят и питат нямам ли по-едри.
Едно време когато в магазина нямаха да ти върнат ресто, ти набутваха едно-две лукчета в ръцете и те пращаха по широкия свят. Нищо не ти се мотае в джобовете и портмонето, не ти задръства кучето-касичка у дома и не кара продавачките да се мусят.
Въобще, назад към соца, другари! Има още накъде!
