Когато вариантите за абонамент към Центъра за градска мобилност станат повече, отколкото карти има в една колода, човек има две опции.
Едната е да последва съвета на Цвета Караянчева и да 'оди пеш, а другият е срещу 50 лева на месец или 365 лева годишно да пътува в комфорта, лукса и бързината на столичния градски транспорт.
Е, има и трети вариант.
Именно следвайки него се озовавам някъде в Горубляне в търсене на кола втора ръка.
В главата ми плуват образи на чисто нова лъскава Tesla Model X или пък някой елегантен градски електромобил като Mini Cooper SE, но пред очите ми е автомобилното гробище на Европа.
Сред тази купчина ламарини аз трябва да открия спунк - нещо, което и аз не го знам какво е, но много ми трябва (по Пипи).
Разходката върви добре и тъкмо започва да ми става любопитно по онзи начин, по който на жените им става любопитно за глупости, и към мен се приближават трима чичовци с разнообразна степен на лицево окосмяване и бирено шкембе.
И оттук нататък започва надлъгване, с което те се опитват да ми пробутат най-голямата налична бракма, а аз се опитвам да се сдобия с нещо, което върви и не изглежда като прегазено от валяк.
Чичовците обаче имат добре заучен репертоар, в който попадат бисери като:
- Колата е на РЕАЛНИ километри
Километражът ѝ весело и оптимистично показва 92 000 навъртяни километра, но цялата ми интуиция подсказва, че няма как Volkswagen Golf 3 от 1996 г. да е извървял само толкова.
Същото ми казват и очите ми, пред които е износен образец на иначе стабилното немско автомобилостроене и настояща пернишка мечта.
Боята някога е била тъмносиня, а сега е бозава, седалките някога са били тапицирани, но в момента платът им е толкова изтъркан и полиран, че блести на слънце. Въобще, някога това е била страхотна кола, само че това "някога" със сигурност е било много над 92 хил. километра назад.
- Карана е от немска/италианска баба само до магазина
Тази палава опашата лъжа има за цел да ме убеди, че бангията пред мен всъщност е изключително запазена. Тук потенциалният купувач може да изслуша цял разказ за един почти отминал човешки живот, в който да се запознае индиректно с 90-годишна германка, която е била притежател на автомобила.
Милата достолепна дама е сядала само веднъж месечно зад волана на своя верен Opel Astra (от ония, на които ние им викаме "полицейски") и то единствено с цел да отиде да си напазарува.
А като натоварили колата на автовоза, дядото ѝ се разплакал от умиление и си забравил бастуна вътре.
Възможно е имагинерната баба да е от Франция или Италия. А всеки, който е бил в Италия, знае как карат там, включително и бабите...
- Само в гараж е стояла
Да, праговете са изгнили, боята е на петна от слънцето, тасовете са на един ритник живот. Всичко по автомобила пука и скърца като ставите на 90-годишна баба, може би същата от предходния разказ.
Въпреки това продавачът с упоритост на участничка в "Ергенът", от онези по-нахалните, убеждава, че точно този автомобил е стоял непрекъснато в гараж и ламарините му не знаят що е то слънце, дъжд и сняг.
Те тия дефекти са си фабрични бе, как...
- Сядаш и караш!
Цената от 800 лева не бива да ме притеснява очевидно, защото всичко е топ. Щях да напиша "ток и жица", ама последното не звучи добре за кола втора ръка.
Чичото ми обяснява, че автомобилът е изряден - климатроник, прибори, двигател, скоростна кутия, всичко е заводско и е като ново. Гледам и не вярвам на ушите си. Ама наистина не вярвам и слава Богу.
За 800 лева все пак ще си платя два пъти годишна карта за градския и ще ми останат за кашкавал, алооо...
