Китайската икономика все още се възстановява от удара, който представляваше пандемията от коронавируса, а сега трябва да преодолее нов голям проблем - чуждестранните компании в страната усилено преминават в режим "изтегляне на пари от Китай".
Страната регистрира дефицит от 11,8 млрд. долара в чуждестранните си инвестиции през третото тримесечие на 2023 г.
За пръв път, откакто през 1998 г. страната започна да измерва данни за съотношението на инвестираните в страната и изтеглените от нея пари, се наблюдава толкова остро пренасяне на тенденциите.
А на фона на по-бавния от очакваното икономически растеж и опита на Китайската народна банка да държи лихвените си проценти ниски, това може да се окаже сериозен проблем.
"Безпокойствата около геополитическия риск, несигурността във вътрешната политика и по-бавния растеж карат компаниите да мислят за алтернативни пазари", казва пред "Би Би Си" анализаторът Ник Маро от Economist Intelligence Unit (EIU).
Всичко започна от решението на Китай да заложи на политиката на "нулев COVID", налагайки сериозни локдауни в страната. Това доведе до смущения във веригите за доставки на много компании, които на свой ред трябваше да мислят как да диверсифицират логистиката си.
Много от тях вече преместиха част от производството си в Индия, което, логично, доведе и до тенденцията на изтегляне на капитали от Китай.
Именно това и ситуацията в момента - не се наблюдава изтегляне на компании от китайския пазар, международните бизнеси стоят там стабилно.
Въпреки това те не реинвестират печалбите си обратно в страната, а ги пренасят на други пазари.
Ник Маро вярва, че все повече компании са се вслушали в призивите за диверсификация тази година, като една от водещите причини е високото напрежение между Китай и САЩ, което се изрази в налагането на нови ограничения за износ на суровини и технологии, необходими за производството на модерни чипове.
"Не виждаме много компании да се оттеглят от Китай. Много от големите мултинационални фирми са на пазара от десетилетия и не желаят да се откажат от пазарен дял, за култивирането на който са отделили 20, 30 или дори 40 години. Но по отношение на новите инвестиции, по-специално, виждаме преоценка", пояснява той.
Друга водеща причина големите бизнеси да изтеглят печалбите си от страната е политиката на ниски лихви, които Китайската народна банка поддържа.
Пекин се противопостави на тенденцията за вдигане на лихвените проценти в опит да се пресече високата инфлация. Идеята на китайските власти беше да подкрепи по този начин икономиката и да стимулира изпадналия в криза имотен пазар. По този начин обаче юанът се обезцени с повече от 5% спрямо долара и еврото тази година.
Заедно с това ниските лихви оказаха влияние върху стратегиите на инвеститорите.
По-високите лихви вдигат цените на заемите, което пък дава по-висока възвращаемост за отдаващите заеми. Това прави инвестициите по-ценни и привлича чужд капитал.
Така вместо да реинвестират приходите си от бизнеса си в Китай обратно в страната, бизнесите предпочитат да харчат парите си в други държави, където ще спечелят по-висока инвестиционна възвръщаемост, се казва в анализ на Търговската камара на Европейския съюз в Китай.
Според Майкъл Харт, президент на Американската търговска камара в Китай, много фирми изтеглят печалбите си от страната като част от дългосрочните си стратегии. Причината за това е, че проектите им в Китай вече са достигнали определени целен мащаб и рентабилност.
"Изтеглянето на печалби не означава непременно, че компаниите са недоволни от Китай, а по-скоро, че техните инвестиции тук са узрели", посочва Харт и допълва, че това може да се приема за окуражаващ сигнал - бизнесът е успял да интегрира операциите си в Китай в глобалната си стратегия.
Този позитивен прочит на ситуацията обаче звучи по-скоро като утешителна награда за реалните факти.
А те са, че бизнесът изтегля капитали от Китай, което не помага особено на опитите на правителството в Пекин да възстанови икономиката си и да я върне отново на пътя към стабилен растеж.
Липсата на инвестиции сред глобалните фирми в Китай може да има далечни последици за втората по големина икономика в света, особено когато тя се опитва да противодейства на американските ограничения за достъп до напреднали технологии.
Чуждестранните компании съставляват по-малко от 3% от общия брой корпорации в Китай, но допринасят за 40% от търговията, повече от 16% от данъчните приходи и почти 10% от градската заетост, според официални данни от китайското министерство на икономиката.
Те също са били ключови за технологичното развитие на Китай, като чуждестранните инвестиции във високотехнологичната индустрия на страната нарастват средно с двуцифрени темпове от 2012 г. насам, според официалната информационна агенция Синхуа.
"Спадът в търговските и инвестиционните връзки с напредналите икономики ще бъде особено сериозен насрещен вятър за догонваща икономика като китайската, което ще натежи върху растежа на производителността и технологичния прогрес", коментира пред Japan Times Луис Куийс, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в S&P Global Ratings.
Все пак има поводи за оптимизъм през следващите седмици и месеци.
Мнозина се надяват срещата между президентите на САЩ и Китай - Джо Байдън и Си Дзинпин - да доведе до успокояване на ситуацията. Двамата ще разговарят по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Сан Франциско в сряда.
Евентуално успокояване на двустранните отношения между двете държави със сигурност ще е добър сигнал за инвеститорите.
Според Куинс би било полезно и за двете страни да заложат на засилена комуникация и "повече стабилност и яснота на геополитическия фронт". По думите му обаче е малко вероятно САЩ да променят значимо своята политическа позиция.
Във всеки случай Китай все още трябва да се потруди, за да убеди инвеститорите, че са добре дошли в страната.
"Колкото по-стабилна, благоприятна политическа среда може да предложи Пекин, толкова по-добре би било за преките чуждестранни инвестиции", обяснява Куинс.
А по думите му това означава най-вече едно - мерките за национална сигурност и политическите настроения в китайското ръководство да влияят все по-малко върху бизнеса и икономиката.
