Това е една от най-древните породи на света и живо доказателство откъде произхожда максимата, че кучето е най-добрият приятел на човека.
То е голямо, изключително издръжливо, обича студа и движението и от него е зависело оцеляването на хората, които са го отглеждали.
Но не е хъски. Става дума за маламут, известен и като аляски маламут. Двете породи имат доста общи черти, а може би и общ прародител, но и доста различия.
Смята се, че маламутът е прекосил Беринговия проток с хора от Сибир преди хиляди години и постепенно се е адаптирал към климата на Аляска и начина на живот на местните племена.
Оттам идва и името му - от инуитското племе малемути, които са отглеждали тези кучета. Хората са разчитали на животните за оцеляването си - теглене на товари, придвижване, лов и предпазване от хищници.
Това е и една от разликите със сибирското хъски - то е развъждано от чукчите в Евразия, макар и за подобни цели.
Вековете теглене на тежки шейни в Аляска са превърнали маламута в работно куче, със силна мускулатура и дебела козина. Той е изключително издръжлив, мощен и тежък. Това не е състезателно куче - хилядолетия работата му е била да тегли впряг бавно и да оцелява в изключително екстремни условия.
Затова тази порода не се използва за популярните днес състезания с кучешки впрягове - с това се занимават основно т.нар. аляски хъскита, които са различен вид кучета и са селектирани именно за бързина и издръжливост, но не толкова като работна сила. За селектирането им са ползвани и маламути, и сибирски хъскита, но и други северни породи, както и немска овчарка.
Маламутът е доста по-голям както от сибирското, така и от аляското хъски. Достига до около 65 см височина и тежи 38-43 кг. Козината му е дебела и гъста и има два слоя - външен и вътрешен. Тя е и по-дълга от тази на хъскитата. И няма сини очи, а само кафяви.
Животното е било от огромна важност за инуитите, защото без него е нямало как да се придвижват в Аляска в търсене на храна. Маламутите са помагали и за лов на тюлени и за пазене от мечките. Живеели са с хората и често са спели заедно с тях, за да ги топлят.
Когато настъпва златната треска в Аляска в края на XIX век, кучета с характеристиките на маламута са станали изключително ценни и заради огромното търсене на товарни кучета е започнало безразборното му кръстосване с други породи.
Това почти е довело до изчезването на оригиналната порода, но заради изолираността на племето малемути при тях са останали достатъчно кучета с чисти гени и именно оттам произлизат всички днешни представители на породата.
Макар днес да са останали кучета, които водят живота на предците си с инуитите, огромната част от породата се е превърнала в нормален домашен любимец.
Нормален според особеностите на подобно куче, разбира се.
Маламутите не са подходящи нито за апартамент, нито за кучета-пазачи. Те, подобно на хъскитата, имат огромна енергия и нужда от сериозно натоварване - поне 1-2 часа дневно.
Заради дългата си близост с хората и живота в глутница - т.е. впряг, са много дружелюбни и приятелски настроени към всеки, включително непознати. Затова и не стават за пазачи - те обожават вниманието от хората. Все пак ролята им навремето е била да защитават от мечки, а не от други племена.
Като животни от глутница имат силно чувство за йерархия, затова и е трудно да бъдат дресирани, ако стопанинът им не е в състояние да играе ролята на алфа водач. Ако кучето не разпознае водача в "глутницата" у дома, ще се опита лично да поеме тази роля, след което не следва нищо хубаво.
Маламутите са изключително интелигентни, но лесно се отегчават и при липса на достатъчно движение и ментални стимули това може да доведе до разрушително поведение.
Заради особеностите си са подходящи любимци за хора, които прекарват много време навън и са физически активни, особено през зимата. По принцип са подходящи за семейства с деца, но тъй като са огромни и любвеобилни, винаги има риск да катурнат и наранят по-малките.
Маламутите са уверени и независими и имат силна воля. Това обикновено води до конфликти с други кучета, особено от същия пол.
Освен това са със силен ловен инстинкт и рядко прощават и на други животни, в които виждат плячка, така че не могат да живеят със зайчета, птици и дори котки.
Да не забравяме и козината. Тя се скубе, а веднъж годишно се сменя и изисква разресване поне един път дневно. Но хубавото е, че маламутите са от типа кучета, чиято козина се почиства сама, не задържа мръсотия и не развива миризма. Дори не е нужно да бъдат къпани повече от веднъж годишно.
Маламутът едва ли е вашето следващо куче, но със сигурност е интересна порода, която заслужава дълбоко уважение.
