Знаете ли колко са руснаците, преминали през футболен клуб Барселона? Веднага даваме жокер - колкото са и българите. Игор Корнеев и Христо Стоичков даже бяха съотборници на "Камп Ноу" и са приятели и до днес.
Историята на родения в Москва атакуващ футболист в Барса е доста любопитна въпреки краткото време, което прекарва в клуба. Най-малкото заради това, че е единственият бивш играч на "блаугранас", намерен в... ресторант.
***
На 30 август 1994 г. Корнеев прекратява договора си с Еспаньол, за който вкарва 21 гола в продължение на три сезона, а само два дни по-късно подписва договор с Барселона.
"Скъсах с Еспаньол в понеделник и отидох да обядвам в заведение - разказва бившият руски национал. - На една от съседните маси беше Тони Бруинс, помощник-треньорът на Йохан Кройф. Поговорихме и му разказах му за проблемите си, а той ми каза: "Не обещавам нищо, но очаквай обаждане.". Телефонът ме събуди в сряда сутринта. "Има възможност да те вземем в отбора", чух познатия глас на Бруинс от другата страна на слушалката, а час по-късно вече бях на базата на Барса. Подписах договор за една година с опция за удължаване с още три."
Щастието на Игор е огромно, но има и проблем. Позволени са само трима легионери на терена, а в този отбор на каталунците са фигури като Стоичков, Ромарио, Куман и Хаджи.
"Посредствени състезатели не идват в Барса - коментира трансфера на руснака Бруинс. - Корнеев има отлична техника. Следя го още от ЦСКА, а след това и в Еспаньол. И го опознах още по-добре по време на световното в САЩ. Още тогава нашият клуб вече беше силно заинтересован от него."
Игор чака четири месеца за дебюта си. Той идва на 15 януари 1995 г. в двубой срещу Логронес, в който се представя феноменално. Барса бие с 3:0, а той дава две асистенции и е най-добрият на терена.
Корнеев изненадващо бързо се вписва в тактическата схема на каталунците, но трябва да се отбележи, че по това време Ромарио вече е напуснал "Камп Ноу", а Ицо е извън групата заради наказание.
"Отличната игра не ме изненада. Познавам възможностите му. Той е футболист с огромен потенциал", коментира великият Йохан Кройф.
На следващия ден El Mundo Deportivo излиза със заглавие: "Корнеев блести на "Камп Ноу"!". Испанските медии са във възторг и го избират за играч на кръга. A вестник Sport му пише "осмица" по десетобалната. За сравнение: Бакеро получава "седмица", Куман "шестица", а Хаджи - "четворка".
"Нямах право на грешка в деня на премиерата си, но не бива и да се преувеличава що се касае представянето ми - срамежливо казва Игор. - Жалко, че вкарахме само малка част от създадените положения. Шест пъти извеждах партньорите си един на един срещу противниковия вратар, но успяха да реализират само две попадения при въпросните шансове. Какво ми каза Кройф след мача ли? Каза ми, че са знаели, че имам качества и е трябвало да се докажа пред онези, които не са вярвали в мен."
В следващия кръг срещу Албасете (2:2) тройката легионери остава същата - Куман, Хаджи и Корнеев.
Руснакът прекара всичките 90 минути на терена, но е далеч от това, което демонстрира срещу Логронес. Междувременно наказанието на Стоичков изтича и в следващия двубой срещу Атлетик Билбао Камата е титуляр, а Корнеев се е появява като смяна в последния четвърт час.
Кройф продължава да дава периодично шансове на руснака, но представянето му е на приливи и отливи. За да се стигне до един мач с ПСЖ в Шампионската лига, в който Игор блести най-силно от всички.
Датата е 1 март, а каталунците приемат френския тим в първи мач от четвъртфиналите на турнира.
Корнеев тормози отбраната на парижани от първите минути, а малко преди края на полувремето извежда великолепно Чики Бегиристайн, който бележи, но попадението е отменено заради засада. След почивката пък центрира прострелно и вратарят на гостите Бернар Лама си отбелязва автогол. В крайна сметка мачът завършва 1:1.
"На фона на бледото представяне на Барселона Корнеев беше най-добрият на терена - коментира полузащитникът на Реал Сосиедад Валери Карпин тогава. - Вероятно това беше най-силният мач на Игор за каталунците. Но Барса през целия сезон изглежда толкова слаба, колкото и срещу парижани."
Друг руски футболист в Ла Лига - Дмитрий Радченко от Сантандер - също коментира представянето на сънародника си.
"Барселона сега играе така, че никой няма постоянна позиция. Стоичков действаше в този мач отляво, отдясно и в центъра. Самите играчи търсят своя шанс на терена. Игор, за разлика от партньорите си, създаваше опасности пред вратата на французите, и не загуби почти никакви лесни топки. Изглеждаше с няколко класи над същия този Стоичков."
Тази констатация по никакъв начин не повлиява на отношенията между двамата, а по-младият с една година Корнеев се възхищава на Ицо и до днес.
"Кройф беше строг, но справедлив - разказва руснакът за най-славната година от кариерата си. - Не повишаваше тон, но не търпеше и възражения. Е, Христо понякога се опитваше. Но той си е той. Видях го в Москва на турнира "Legends Cup". Той си е същият, какъвто беше и в онези дни - каквото му е в главата, това му е и в устата. Бях близък и с него, и с Хаджи. Когато Стоичков блестеше, той беше идеалният партньор за всеки футболист. Същото важи и за Куман, въпреки че не беше от най-бързите. Но разбиранията му за футбола му бяха достатъчни, за да знае кога да направи крачка напред или встрани, и с един пас да разгърне атаката ни така, че чуждата защита да се разпадне, да се пръсне по шевовете. Въпреки че имахме велик капитан като Бакеро, Куман също дирижираше на терена."
А ето и откъс от интервю на Ицо от пролетта на 1995 година:
"Игор раздава страхотни пасове и има добра техника. Но с Ромарио ми беше по-лесно, защото ни свързваха много неща извън терена. Вече имам приятелски отношения и с Корнеев."
Последният мач на руския национал за Барса е на 23 април при успеха над Валядолид с 4:1.
След "Камп Ноу" поема за Холандия, където носи екипите на Хееренвеен, Фейенорд и НАК Бреда.
Отказва се през 2003-та след над 500 елитни мача с над 100 попадения.
Вероятно съжалява, че опцията "плюс три години" от договора му с Барселона не е била активирана в средата на 90-те. Но има много с какво да се гордее. В малкото си мачове за "блаугранас" има поне един, в който е бил с класи над Стоичков. А в онези времена играчите с такива постижения бяха рядкост.
