Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Преди всеки важен мач Ромарио и Стоичков бягаха от лагера на Барса"

"Преди всеки важен мач Ромарио и Стоичков бягаха от лагера на Барса"

Какво е за вас Ромарио - виртуоз, гений, легенда? А защо не и трите? Със сигурност е точно това за тези, които го помнят на терена. Измина доста време от най-добрите му години във футбола, но гледал ли го е човек, не може да го забрави.

На 29 януари бразилецът празнува 55-ия си рожден ден. Няма смисъл да разискваме настоящите му успехи и провали като политик. Защото завинаги ще остане в съзнанието на хората първо като футболист, а всичко останало ще е на заден план.

Настрана от футболното му съвършенство, няма да си кривим душата, че е бил с благ характер и душа-човек. И до днес има негови съотборници от "селесао", които биха казали без грам притеснение: "Падаше си малко задник", след което обаче обезателно ще последва пояснението, че е бил и голям играч. Някои неща няма как да бъдат пропуснати независимо от контекста.

- Была там гостиница. Так что банкетом я их обеспечивал. О, случай вспомнил! Кройф рассказывал, что каждый раз перед важными матчами "Барселоны" Стоичков и Ромарио убегали со сборов.

- Какая милота.

- В ночной клуб Up and Down. Все это Кройф знал. У Ромарио и Стоичкова был общий агент - Хосе Мария Мингейя. Его задачей было отправиться туда же - и забрать их вовремя. Что значит "вовремя"?

- Что?

- Не слишком рано - и не слишком поздно. Чтоб все-таки успели немножко накатить, посидеть в джакузи. Понятно, не одни. Но! Вовремя! Чтоб расслабились - но не напились.

- Играли при этом здорово.

- На следующий день выходили - и делали три-четыре гола на двоих! Потому Кройф на их проделки закрывал глаза, агент же все контролировал. Но это считалось маленькой тайной.

Твърди се, че с Бебето били толкова скарани на световното през 1994-та, че не си обелили и дума в Щатите. Но нима това попречи на "селесао" да вдигне купата?

Но имаше и хора, които бяха влезли дълбоко под кожата на бразилеца и които му бяха като братя. Един от тях беше Христо Стоичков. А бразилско-българският тандем бе същевременно толкова еднакъв и толкова различен. Толкова изразителен на терена и толкова неразгадаем в живота...

Ицо беше балканско куче, каталунски бик, световен звяр готов да разкъса всеки съперник след светкавичен спринт и поразяваща левачка. Ромарио пък беше космополитно художествено допълнение на незабравимия дует.

Бразилецът превръщаше футбола в шедьовър. След мачовете не се анализираше играта му, а се разглеждаше творбата му. Само метър и 68 над тревата и леко квадратен, Ромарио не вдъхваше респект у съперниците си, които се изправяха срещу него за първи път. Но само до момента, в който топката попаднеше в краката му. В тях, в краката, се беше вселила магията. Два крака под възширокия таз, категорично отказващи да се подчинят на невъзможното.

Но Ромарио имаше тази склонност и можеше да откаже да се подчини на каквото и да си науми. Даже и на Кройф.

Холандецът беше суров и безкомпромисен водач, но се опитваше да намери ключа към сърцата на опърничавите си звезди. Изтърпя Ромарио обаче само година и половина.

Бразилецът ненавиждаше думата "дисциплина" и в един момент това преля чашата.

Олег Саленко, който се засече с Ромарио в Испания през 90-те, си спомня: "Ромарио лесно можеше да проспи тренировка. Не го притесняваше да каже на Кройф: "Не си ми баща, така че не ми дреме за какво ми бучиш."

Игор Корнеев, който пристигна в Барселона, за да запълни вакантното място на легионер след напускането на южноамериканеца, добавя още интересни щрихи: "Неговото кредо беше: "Не тренирам, а играя". Колкото и да е странно, този подход при него сработваше. Тайната на Ромарио се криеше в невероятната му физическа сила. Не можете да си представите мускулите на краката му. Контузиите направо бягаха от него. Интересно е, че Ромарио не пиеше. Е, не можеше да заспи в полунощ, но не си позволяваше и капка алкохол."

Известният агент Шандор Варга обаче има своя история. Твърди, че я знае лично от Кройф: "Преди най-важните домакински мачове на Барселона Стоичков и Ромарио бягаха от лагер на тима и отиваха в нощния клуб "Up and Down". Двамата имаха един и същ агент - Мингея. А неговата задача беше да ходи там и да ги измъква навреме. Какво означаваше навреме ли? Нито твърде рано, нито твърде късно. Хем да имат време да се потъркалят в джакузито и да разпуснат, хем да не се напият. На следващия ден излизаха на терена и вкарваха по няколко гола. Кройф си затваряше очите за техните лудории и агентът контролираше всичко. Това беше като малка тайна."

Тази година и половина на Ромарио в Барса беше най-добрият период в кариерата му, въпреки че на финала в Шампионската лига през 1994-та каталунците отстъпиха с 0:4 на Милан на Капело.

Куман беше третият чужденец на терена, а ако Кройф беше пуснал Лаудруп да подкрепя Ромарио и Ицо и да достигат повече топки до тях, резултатът можеше и да е различен. Но - минало свършено. Каквото - такова.

Тежката загуба обаче не променя факта, че за малкото време заедно двамата сформираха убийствен тандем и се радваха на уникално приятелство.

"Той обичаше парите, семейството и плажовете - казва Камата. - В същото време Ромарио не пиеше и не пушеше. Беше страхотен професионалист. Игра толкова дълго, защото гените му са уникални."

Но нито гените, нито геният му му помогнаха да играе на трето световно първенство - това във Франция през 1998 г. И така светът не видя фантастичния дует Ро-Ро - Ромарио - Роналдо, който на Купата на конфедерациите през декември 1997 г. разкъса всички и всичко по пътя си (11 гола общо, Ромарио голмайстор на турнира със 7 попадения).

В последния момент селекционерът Марио Загало зачеркна ветерана.

Официалната версия беше контузия, но после се разбра, че е било заради трудния характер на футболиста.

Ромарио се появи на пресконференция, а сълзите се стичаха по бузите му.

Той напускаше националния отбор на Бразилия, а милиони фенове по света се просълзиха с него. Защо ли? Разбираха, че ще чакат дълго, за да се появи някой друг, който да им носи толкова емоции с играта си.

Най-четените