Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да вкараш повече от Меси, да спечелиш всичко възможно и да си тръгнеш като крал

Да вкараш повече от Меси, да спечелиш всичко възможно и да си тръгнеш като крал Снимка: Getty Images
Да вкараш повече от Меси, да спечелиш всичко възможно и да си тръгнеш като крал Снимка: Getty Images

Един от най-великите френски футболисти, една от най-големите легенди на Арсенал - Тиери Анри не се нуждае от представяне и футболните фенове много добре помнят на какво беше способен нападателят в своя пик в началото на 2000-те.

След осемте години под ръководството на Арсен Венгер, той осъществи болезнен за привържениците трансфер, който обаче си имаше своето обяснение.

Анри беше споменавал, че Барселона е единственият клуб, който може да го накара да напусне Арсенал. И когато каталунците извадиха 24 млн. евро за него през юни 2007 г., на "артилеристите" им се наложи да се разделят със своята звезда.

Логично е като споменем името на Тиери Анри, да се сещаме преди всичко за постиженията му с Арсенал - където той оглави вечната ранглиста при голмайсторите, вкара незабравими голове и спечели две титли на Висшата лига.

Но не бива да забравяме, че Анри се превърна в икона и в Испания.

Макар че остана само три сезона там, те му бяха напълно достатъчни и колкото повече години изминават оттогава, толкова по-значими изглеждат неговите постижения на "Камп Ноу" от дистанцията на времето.

Разбира се, трансферът беше голяма новина и породи свръхочаквания към Анри. 

Тогава президент на клуба отново беше Жоан Лапорта и той обсипа французина с комплименти при представянето му. Лапорта даже разкри, че Йохан Кройф е искал да привлече Анри още в началото на кариерата му, а в Барса са чакали дълго, за да го имат в редиците си.

Само че нямаше как всичко да бъде идеално за новото попълнение. Анри беше водещият нападател на Арсенал години наред, но в Барса щеше да му се наложи да се промени, за да намери мястото си.

Самуел Ето'о беше първи избор за централен нападател на Франк Рийкард и треньорът реши да не променя позицията на камерунеца.

Затова Анри трябваше да отиде на лявото крило - позиция, на която не беше играл от краткия си и неуспешен престой в Ювентус.

Попаденията не започнаха да валят от самото начало, но в своя четвърти мач с новите си съотборници, Анри откри головата си сметка (срещу Лион в Шампионската лига).

После наниза хеттрик на Леванте в Ла Лига с типичната си лекота. Головите умения на звездата обаче не донесоха успехи в една злополучна дебютна кампания на Тиери в Барса.

В последните три месеца от сезона каталунците спечелиха само три шампионатни мача и отпаднаха от Шампионската лига и Купата на краля.

Анри пък даде интервю пред BBC с носталгична нотка, в което нарече Англия "свой дом" и обяви, че му липсва британската преса - не че някой би повярвал на последното твърдение.

Настроението на "Камп Ноу" беше мрачно и Рийкард си събра багажа след неуспешната кампания.

В личен план обаче, Анри направи нещо забележително още в онзи първи сезон с екипа на Барса.

Да си топ голмайстор в тим с такива звезди винаги е впечатляващо и французинът го постигна с повече отбелязани голове от Меси и Ето'о. 

През лятото за нов треньор беше назначен Джосеп Гуардиола, и въпреки все още скромния си опит в занаята, той вече даваше индикации, че ще бъде на топ ниво в треньорството.

Пеп бързо демонстрира, че няма да се церемони и обяви, че звездите Роналдиньо, Деко и Ето'о не влизат в плановете му.

Това беше музика за ушите на Тиери Анри, който си правеше сметка, че веднага ще заиграе на любимата си позиция. Ето'о обаче реши да остане за още един сезон.

Така началото и при Гуардиола беше трудно, а Анри дори се оплака от новия треньор, защото не е изпълнил обещанието си да го ползва в центъра на атаката.

"Ако продължа да играя на лявото крило, разбира се, че ще трябва да поговорим по въпроса", каза Анри през септември в интервю за The Telegraph. 

"Вярно е, че имах разговори с него преди началото на сезона и за мен в тези разговори се бяхме изяснили".

Голмайсторът може и да не беше съвсем доволен, но Барса започваше да се превръща в страшилище и неговият принос беше несъмнен.

Страхотно воле срещу Атлетико Мадрид и хладнокръвен хеттрик срещу Валенсия бяха сред бляскавите моменти на Анри в този знаменит сезон, в който футболният свят лека-полека осъзнаваше, че Барса на Гуардиола ще бъде нещо велико.

През май каталунците водеха убедително в Ла Лига, очакваха финала за Купата на Испания и, за най-голямо щастие на Анри, бяха на една победа от европейската купа.

"Шампионската лига е единственото, което не спечелих с Арсенал", беше казал французинът още при подписването с Барса.

От голямата му цел го делеше един добре познат съперник: Манчестър Юнайтед.

Нападателят беше пропуснал скандалния полуфинален реванш срещу Челси, когато "сините" бяха ощетени от съдията и Андрес Иниеста прати Барселона на финал с незабравим късен гол.

Анри обаче се завърна в титулярния състав за финала на "Олимпико" и участва в победата с 2:0, която прати купата в каталунската столица.

Този път героите бяха други - ранен гол на Ето'о и брилянтен удар с глава на Меси означаваха първи требъл в историята на испанския футбол. Анри съотборниците му в атака пък вкараха общо 72 гола в първенството, с което поставиха рекорд.

Въпреки невероятните успехи, които Тиери Анри постигна с Гуардиола още в първия сезон на съвместната им работа, едно определено впечатление оставаше - че французинът просто не е от типа играчи, които Пеп предпочита.

Това подозрение се затвърди през следващата кампания, когато Педро Родригес започна да пробива в титулярния състав и ограничи Анри само до 15 мача като титуляр в Ла Лига.

Но Барса продължи да печели и завоюва Суперкупите на Испания и Европа, стана европейски клубен шампион, а в края на кампанията още веднъж спечели и домашното първенство с три точки пред Реал Мадрид.

Така общо 7 станаха трофеите на Анри с каталунците и той вече беше вдигнал всички купи от всички състезания, в които Барса участваше.

Преминаването му в Ню Йорк Ред Булс през лятото на 2010 г. сложи край на периода му на "Камп Ноу" - беше време тимът на Гуардиола да продължи без него.

Но Анри си тръгна като победител и дори да не е изцяло доволен от приноса си, 45-те гола през първите му два сезона с каталунците говорят достатъчно.

Затова, когато си припомняме Тиери Анри като перфектния футболист за Висшата лига, не бива да забравяме, че той имаше смелостта да напусне Арсенал, за да се докаже на другата мечтана дестинация.

И днес вече няма съмнение, че рискът си заслужаваше.

   

Най-четените