Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Едно правило направи вратарите за смях, но изкара милиарди на Висшата лига

Тони Адамс (вляво) игра за Арсенал в периода 1983–2002 г.
Тони Адамс (вляво) игра за Арсенал в периода 1983–2002 г.

Висшата лига на Англия е машина за пари. Всеки сезон отборите си разпределят над 2 милиарда паунда печалба. От тях 50% се разпределят по равно, 25% на базата на излъчените мачове на живо и 25% на базата на крайното класиране.

Изпадането от елита означава, че тимовете се завръщат в Чемпиъншип с инжекция от над 80 млн. паунда. От 2017 до 2019 година, само за телевизионното излъчване на територията на Великобритания, Sky и BT Sport платиха общо 5.1 милиарда за трите сезона до 2019 г.

Тези внушителни суми правят Висшата лига най-популярното първенство в света и шампионат, в който всеки футболист иска да играе. Преди 30-ина година обаче съвсем не е така. Футболът на Острова е... леко скапан, хулиганите безчинстват, а телевизиите не преливат от желание да инвестират милиони в Първа дивизия.

В началото на 90-те е време за фундаментални промени в организацията на английския футбол.

През 1992 г. всички отбори от тогавашната Първа дивизия вкупом се отцепват от Футболната лига и на 27 май 1992 г. официално създават новото дружество, наречено FA Premier League. Първият сезон на Висшата лига е1992/93.

Но освен всички промени от финансов, структурен и политически характер, настъпва най-важната - да бъде премахнато правилото вратарите да могат да хващат топката с ръце, когато тя им е върната от съотборник.

До онзи момент една от причините мачовете в Англия да не са толкова атрактивни е фактът, че има много начини времето да бъде бавено. Бранител на отбор, който води в резултата, владее топката и я връща на вратаря си, който я хваща с ръце. После я вкарва в игра, преди малко след това тя отново да му е върната.

Новата реформа обаче значи, че това, което вратарите са учили в последните 20 години, вече отива в кофата. А със старта на Висшата лига има и безкрайно куриозни ситуации.

В един от първите мачове Арсенал води с 2:0 на Норич, но допуска обрат с 2:4. Капитанът на "артилеристите" Тони Адамс не се ориентира добре и всеки път, когато се обръща към собствената си врата, за да подаде на Дейвид Сиймън - стар навик, вижда, че вратарят не иска топката, защото трябва да играе с крака. Адамс се бави с решението и допуска грешки.

Сезон по-рано лондончани са тима с най-добра атака, а в първата кампания във Висшата лига завършват с най-лошите показатели по отношение на реализирани голове. Междувременно мениджърът на "топчиите" Джордж Греъм смята, че промените изобщо не са за добро - мнение, което е подкрепено от мнозина.

Според наставника на Лийдс Хауърд Уилкинсън футболът ще се превърне в спорт, в който само се заритват дълбоки топки напред, с надеждата да има грешки от бранителите или вратаря на съперника. Точно такъв стил на игра опитва тимът му в два приятелски мача преди началото на сезона - срещу Щутгарт и Сампдория, но англичаните виждат, че останалите бързо са се адаптирали.

Ливърпул също страда, защото до този момент защитниците са били хора, които просто защитават, а вече трябва да организират атаки. А вратарите трябва да могат да играят с крака, но не могат. В почти всеки кръг има вратар, който получава върната топка от свой съотборник и нарушава правилата, улавяйки я. Или я поема с крак, но се паникьосва и греши.

Манчестър Юнайтед предприема реформи в тренировките.

Преди това вратарите винаги са имали сесии отделно от другите си съотборници. Петер Шмайхел обаче настоява да участва в пасинг комплексите и да подобрява играта си с крака. В крайна сметка академиите на отборите също търпят преструктуриране, именно заради идеята с "интегрирането" на вратарите в разиграванията.

Сър Алекс Фъргюсън също е един от големите критици на реформата. Иронично или не, той се превръща в най-успешният мениджър във Висшата лига. Постепенно всеки трябва да свикне с новата реалност и да жертва някоя друга куриозна грешка в името на дългосрочния успех.

Един от най-големите ефекти е, че играта става много по-бърза. Вече няма как да се печели време с подаване назад, защитниците започват да стоят по-дълбоко и това създава повече пространство в средата на терена.

Години преди това повечето тимове в Англия обичат да използват тактиката "The Mixer", при която е важно топката да бъде близо до наказателното на съперника и там най-техничните или физически по-надарените успяват надделяват. Няма заучени комбинации или преливане по терена, до голяма степен се разчита и на късмет.

Изведнъж, с нещо много просто, цялата игра е тотално различна - вече е забавна.

Това само дава тласък за още иновации. Например, Sky Sports въвежда таймер, който да се вижда в горния ляв ъгъл на екраните на телевизорите, както и какъв е резултатът. А след това революцията в Англия продължава, докато първенството не се превърне в най-обичаното на планетата.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените