До 16-ата му годишнина историята на Пиер-Емил Хойберг е като на почти всеки футболист. Халфът на Тотнъм и Дания започва да се занимава със спорта от малък, забелязан е от Байерн Мюнхен, след което следва труден период по преместване и адаптация в чужда страна, далеч от семейство и приятели.
Но когато е на 17, баща му - Кристиан, е диагностициран с рак и се мести в Германия при сина си, за да се подложи на химиотерапия. Още тийнейджър, младият футболист е трябвало да започне да се грижи за баща си.
Хойберг разказва с не особена охота за този период от живота си, признавайки, че смъртта на баща му го е белязала за цял живот.
"Баща ми винаги се е грижел за мен, но в един момент аз трябваше да започна да се грижа за него - казва той в интервю за BBC. - Готвех му, помагах му ляга, да става, подготвях му лекарствата. Тези неща те бележат за цял живот.
Нещата не се развиха както очаквахме и той през април 2014-а той почина. В онзи сезон играх финал за Купата (на Германия) и дебютирах за националния отбор. От спортна гледна точка кампанията приключи в невероятен възход, но в личен план завърши с кошмар.
Беше ми трудно да намеря мотивация. Сега за първи път разказвам толкова подробно за това."
Хойберг - средното от три момчета в семейството, подписва с Байерн през юли 2021-а и прекарва година в Мюнхен, преди баща му да се разболее.
Дебютира за първия отбор на баварците под ръководството на Юп Хайнкес през април 2013-а, когато е на 17 години и 251 дни. По онова време е най-младият футболист в историята на клуба.
"В началото на август 2013-а се контузих - разказва Хойберг. - Нямаше да мога да играя няколко седмици и си помислих, че животът ми е приключил.
Няколко дни по-късно ми се обади баща ми, беше му много трудно да говори. Повече мълчеше, трудно намираше думи - не искаше да го казва по телефона, но аз го попитах какво има и едва тогава той отговори, че нещата не са добре, имал рак.
Почувствах се ужасно. Едновременно ми стана мъчно и се ядосах, защото бях далеч от дома и ми беше трудно да приема какво се случва. Направихме всичко, за да се опитаме да удължим живота му, но не сработи.
До края на живота си ще бъда благодарен на Байерн Мюнхен заради помощта им. Говорих с шефовете и те поканиха баща ми да дойде в Мюнхен и обещаха да помогнат. Баща ми идва до Мюнхен шест пъти за по десет дни, в които минаваше химиотерапия."
Всичко това кара Хойберг в рамките на няколко дни от младо момче, талант, да се превърне в 17-годишен мъж, който трябва да намира изход в трудни ситуации.
"Онова време, прекарано заедно, всъщност са най-приятните моменти, които сме прекарвали заедно. От това ми става малко по-леко - казва халфът. - Когато пристигна, можех да му покажа, че вече знам как да се оправям сам, че мога да се грижа и за него и че започвам да се превръщам в истински мъж.
Говорехме си за всичко - някои разговори бяха по-тежки, но те ще останат част от мен завинаги. От други все още ме боли, защото когато се сетя за тях, ми се приисква той да беше тук сега.
Най-трудно ми беше да бъда винаги силен - да не му показвам, че съм тъжен. Платих висока цена за това по-късно през живота си, защото задържах много неща в себе си."
Хойберг излиза като титуляр за Байерн за първи път само пет дни след смъртта на баща си през април 2014-а. Впоследствие прекара шест месеца под наем в Аугсбург, след което още година в Шалке, преди да бъде продаден на Саутхемптън срещу 15 милиона евро през юли 2016 г.
След четири години на южния бряг полузащитникът пристигна в Лондон, след като Тотнъм плати 16,5 млн. евро за него през лятото на 2020-а. С времето датчанинът се превърна във все по-важна и по-неразделна част от халфовата линия на "шпорите", като вече има 117 мача за лондончани - само със 17 по-малко от 134-те, които навъртя за "светците".
"В първите няколко години след смъртта на баща ми ми беше доста тежко - казва Хойберг, който вече е на 27 и, на свой ред, е баща на две деца: Роза и Тео. - Трудно ми беше да намеря истинския смисъл на живота, докато не се роди дъщеря ми. Спомням си, че когато тя се роди, казах на майка ми, че животът най-накрая ми дава нещо и на мен.
Децата ми са всичко за мен. Бих направил всичко за тях.
Баща ми продължава да е с мен постоянно, във всичко, което правя. Продължава да ми дава сили; семейството ми и децата ми - също, те също винаги са до мен.
Наистина вярвам, че в живота, както и в спорта, всичко ти се връща - каквото вършиш, каквито саможертви правиш, всичко ще ти се върне.
Понякога се сещам как не успях да пробия в Байерн, но след това си казвам, че нямаше да бъда човека, който съм днес, ако не бяха онези три години в Мюнхен. Обичам да ги наричам училището за шампиони."
