Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Кантона беше месия, а Венгер ме изненада, когато пристигна от Япония"

"Кантона беше месия, а Венгер ме изненада, когато пристигна от Япония" Снимка: Getty Images

След осем години и половина в Абърдийн Фърги усеща, че е време за ново предизвикателство. Нито е ритал преди това в Англия, нито е работил като треньор. Отказва оферти от Тотнъм, Арсенал, Уулвърхемптън и на два пъти Рейнджърс.

"Но с Манчестър Юнайтед бе различно - споделя той пред официалния сайт на "червените дяволи". - Това беше тест за мен. Отборът беше на предпоследно място (когато пристига на "Олд Трафорд" през ноември 1986 г. - бел.ред.), а моята основна цел бе спечелването на титлата."

Успява да я постигне за първи път в дебютния сезон на Висшата лига. Триумфът е вдъхновен от привличането на Ерик Кантона от един от големите врагове - Лийдс, а останалото, както казва Петер Шмайхел, е история.

"Ерик Кантона дойде като месия - спомня си сър Алекс. - Играчите, включително и младите, го обичаха. Присъствието му, увереността му, стойката му... Никога няма да забравя, когато дебютира срещу Манчестър Сити, влизайки на почивката - подаде една топка на само два-три метра от себе си, но това беше най-добрият пас, който бях виждал!

Великите футболисти имат качеството да правят дори обикновените неща да изглеждат изключителни. Той преобрази съблекалнята и донесе увереността и накрая заслужено спечелихме титлата.

След това вратата се отвори. Всеки сезон се опитвахме да станем шампиони. Това ни правеше щастливи - всяка година да се пробваме за титлата."

Фъргюсън не само управляваше, но и си тръгна по шампионски. Юнайтед вдигна 13-ата титла в неговата ера през сезон 2012/13 и великият шотландец се оттегли като победител, какъвто бе през цялата си кариера. За онази титла сър Алекс изтъкна приноса на Робин ван Перси - подобен на този на Кантона за първата му.

"Мисля, че привличането на Ван Перси ни донесе титлата. С 29-те си гола той беше просто перфектен. Той движеше нещата в последната третина. Няма по-добър гол от гола му срещу Астън Вила след паса на Уейн Рууни, когато спечелихме лигата - каза още Фърги. -

Още през декември бях решил, че ще се пенсионирам. Кати (съпругата му - бел.ред.) и момчетата вече знаеха. Но решихме да го запазим в тайна, защото исках да спечелим Висшата лига и да се оттегля като победител.

[...]

Манчестър Юнайтед беше перфектният клуб, който да мога да възродя, разчитайки основно на млади момчетa. Знам, че треньорите се притесняват главно за първия отбор, защото сме в индустрия, в която зависиш от резултатите. Но аз не мислех така.

Младежкият отбор не постигаше добри резултати и аз осъзнах, че това се дължи на недостатъчното скаути. Но след това дойдоха братята Невил, Ники Бът, Пол Скоулс, Райън Гигс и Дейвид Бекъм. Това беше отборът на Ерик Харисън - прекрасен човек, който не просто произвеждаше добри футболисти, но и ги учеше как да бъдат добри хора."

Заедно с Фъргюсън, в "Залата на славата" бе приет и големият му противник в продължение на цели 17 години - Арсен Венгер. Двамата имаха много сблъсъци и скандали през годините, но извън терена винаги са демонстрирали взаимно уважение.

"Не го познавах. Той беше работил в Япония. Това беше сериозно решение за (тогавашния вицепрезидент на Арсенал - бел.ред.) Дейвид Дийн. Но беше добро решение - говори за Венгер Фъргюсън. -

Той имаше успешен период в Монако и ако се загледаш в биографията му, не беше изненада, че го назначиха в Арсенал. Но малко ме изненада, когато пристигна от Япония. След това той трансформира клуба по фантастичен начин. Срещу Арсенал се играеше трудно - те бяха големият ни противник. Винаги се притеснявах, че може да ни застигнат.

(С Венгер - бел. ред.) имаме прекрасни взаимоотношения. Което е фантастично, защото "не мелехме брашно" (като мениджъри - бел.ред.). Всеки гледаше работата си. И двамата искахме да побеждаваме и го показвахме, когато отборите ни се изправяха един срещу друг.

Но с напредване на годините, при срещите ни в УЕФА в Швейцария се отбивахме за вечеря в един ресторант, който Арсен обича. Той е прекрасна компания, много интересен човек. Но винаги аз избирах виното!"



 

Най-четените