Футболните коментатори обичат да използват клишето "по-силен на хартия", когато разликата между класата на два отбора е очевидна. Понякога обаче това е само нюанс от сблъсъка, защото на терена силите могат да се изравнят много бързо и необяснимо.
И все пак, няма човек, който не би заложил на отбор, в който играят Роналдо, Зинедин Зидан, Дейвид Бекъм, Серхио Рамос, Роберто Карлош, Гути и Икер Касияс, нали? Помислете си пак, ако сте на обратното мнение.
През сезон 2005/06 в Шампионска лига младият отбор на Арсенал прави едно от най-паметните представяния в историята на турнира, предвождани от своя талисман Тиери Анри, който се саморазправя с легендарния "галактикос" насред "Сантяго Бернабеу".
Пътят до Мадрид
"Артилеристите" не започват кампанията убедително в Премиършип и постепенно насочват фокуса си изцяло върху Шампионската лига. В група "А" се падат с отборите на швейцарския Тюн, чешкия Спарта Прага и холандския Аякс.
На 14 септември 2005 година Тюн пристига на "Хайбъри", като само допреди 10 години е бил в третото ниво на швейцарския футбол с аматьорски статут. Момчетата на Венгер измъкват трудна победа с 2:1 с победен гол на Денис Бергкамп.
В следващия си мач от Шампионска лига Арсенал пътува за Прага и е посрещнат от зверски студ и почти празен стадион в средата на октомври. Анри не трябва да пътува за този двубой по план, след като отсъства шест седмици преди това заради контузия. Френският нападател все пак е вписан в групата в последния момент и дори му се налага да влезе в игра още в 16-ата минута заради травма на Хосе Антонио Рейес.
Анри вкарва за 1:0 и изравнява рекорда на Йън Райт от 185 гола с клубната фланелка, а после наказва Спарта още един път и се превръща в голмайстор №1 на "топчиите" в цялата история на клуба.
Победата с 2:0 дава увереност на "артилеристите" в Европа и впоследствие те лесно си гарантират място на осминафиналите. Завършват първи в групата с пет победи и едно равенство, следвани от Аякс. Даже в последните мачове Арсен Венгер дава шанс за изява на младите Йоан Джуру, Емануел Ебуе, Матийо Фламини и Николас Бендтнер.
Незабравимата нощ
В битка за място на четвъртфиналите в Шампионска лига Арсенал се пада с Реал Мадрид. Лондончани заминават за Испания с група от 18 футболисти, като 12 от избраниците на Арсен Венгер са на възраст под 25 години.
"Топчиите" са повече от аутсайдер, те са сочна мръвка пред озверял хищник. Арсенал има само четири победи в последните си 12 мача във всички турнири, а по време на знаменития химн на Шампионска лига стартовите 11 на Реал са: Икер Касияс, Серхио Рамос, Сисиньо, Джонатан Уудгейт, Роберто Карлош, Зинедин Зидан, Томас Гравесен, Дейвид Бекъм, Робиньо, Роналдо и Гути.
За гостите започват: Йенс Леман, Емануел Ебуе, Коло Туре, Филип Сендерос, Матийо Фламини, Фреди Люнгберг, Александър Хлеб, Жилберто Силва, Хосе Антонио Рейес, Сеск Фабрегас и Тиери Анри.
Ето това е и моментът, в който коментаторите казват, че Реал Мадрид "е по-силен на хартия".
Още от първите минути "белият балет" е поставен под огромен натиск. Хосе Антонио Рейес и Люнгберг пропускат отлични положения, създадени от Анри. Точно френският нападател е този, който с пример предвожда останалите "хлапаци", както са наречени футболистите на лондонския тим от някои медии.
Импулсът на гостите постепенно утихва, а някои от по-младите футболисти на Венгер започват да играят по-плахо. Очакванията са, че макар и трудно, домакините ще успеят да победят, разчитайки на много по-голямата класа в състава си.
В началото на второто полувреме, 47-ата минута, ако трябва да сме точни, идва моментът на Крал Анри. Легендарният №14 поема топката в централния кръг и тръгва на светкавичен рейд. В типичния си стил, без много финтове, но с много рязка смяна на скоростта при дриблиране, той елиминира четирима съперници от Реал и бележи във вратата на Касияс. После разперва ръцете си настрани, празнувайки попадението, а години по-късно снимката е една от най-разпознаваемите в социалните мрежи.
Арсенал прави европейски подвиг, побеждавайки с 1:0 като гост "галактическия" отбор на Реал Мадрид, а в реванша на "Хайбъри" стиска зъби за 0:0 и благодарение на вратаря си Йенс Леман продължава напред в Шампионска лига.
Вдъхновени от магнетичното представяне на Тиери Анри в първия сблъсък и характера след това, приказката на лондончани ги среща с Ювентус. Заглавията вече са фокусирани върху Патрик Виейра, но младият Сеск Фабрегас е човекът-оркестър в средата на терена. 18-годишният талант вкарва на "бианконерите" за 1:0 на "Хайбъри" и прави асистенция на Анри за крайното 2:0, което, след 0:0 в Торино, отвежда Арсенал на полуфинал.
Всъщност, нулевото равенство в Италия поставя рекорд. "Артилеристите" записват седем последователни мача без допуснат гол в Шампионска лига, подобрявайки постижението на Милан преди това. А заглавията гърмят: "Пехотинците на Тиери Анри нямат спирка".
Последната европейска нощ на "Хайбъри" е домакинството на Виляреал на 19 април. Мачът оставя отпечатък не с доминиращото представяне на Жилберто Силва в средата на терена, нито с победния гол на Коло Туре за 1:0. А с катеричка, която се появява на терена и хапва жълъди, докато официалните лица се чудят как да я хванат и изгонят от стадиона.
След победата Арсен Венгер е в добро настроение и казва по адрес на катеричката: "Беше доста бърза, трудно я хванаха и имаше прекрасен дрибъл".
На реванша в Испания Йенс Леман отново е героят на "топчиите". Виляреал получава дузпа, а край страничната линия Венгер си мисли: "Ако това е нашата година, няма как Йенс да не я спаси". И германският вратар го прави. Поредицата на Арсенал от 10 мача без допуснат гол чупи рекорда на Аякс във всички европейски турнири, а Анри и пехотинците му са на финал срещу Барселона.
Малко не достига на смелия и млад състав на Арсенал в дъждовната парижка нощ на 17 май 2006 година. "Сърце" и "качество" са двете думи, които определят цялата кампания на лондончани. В големия финал Сол Кембъл открива резултата, но с голове на Ето'о и Белети Барселона побеждава.
Приказното представяне на Арсенал докосва сърцето на Тиери Анри, който подписва нов 4-годишен договор с клуба и казва, че посвещава цялата си кариера на отбора. И, вероятно, в момента, в който го прави, наистина вярва, че това ще се случи, но реалността се оказва друга. Феновете прощават на легендата, че отива именно в Барселона, защото той е пълководецът на отбор, донесъл най-незабравимите европейски вечери на отбора.
