Тиери Анри препускаше като грациозна газела сред противниковите отбрани. Играл е срещу великани в защитната линия като Паоло Малдини, Фабио Канаваро, Карлес Пуйол, Яп Стам и безброй други. Все чудовища в отбранителен план, които задаваха стандартите в разцвета на кариерите си.
Но нито един от изброените не получава признанието да бъде най-трудният противник, срещу когото Тиери някога се е изправял.
Вместо някой измежду тях, френският виртуоз се спира на неочакван избор. "Говорейки за директен противник, бих се върнал назад във времето, за да отлича Тарибо Уест - споделя Анри и продължава. - В Оксер играеха с персонални пазачи, а той те следваше навсякъде, дори и в съблекалнята."
Тарибо Уест. Самото споменаване на името му връща мили спомени за Championship Manager 01/02 - един култов футболист и една култова игра.
Преди тези повече от две десетилетия рутината на всеки домашен мениджър беше следната - инсталираш си играта, избираш си клуб, търсиш добри трансфери, взимаш Тарибо.
И каквото и да липсваше на защитника що се касае до бързината и финеса в действията му, той компенсираше всичко със своята непреклонност, отдаденост и стремителни пробиви. В съчетание с привличащата вниманието му прическа, Уест беше задължителен елемент.
В епоха, в която защитниците искаха да са съвременни версии на Кайзер Франц, той просто се наслаждаваше на битките.
И в кариерата му имаше нещо много повече от всеобщото признание в Championship Manager.
Факт е, че Тарибо обиколи цяла Европа, като имаше периоди в двата милански гранда Интер и Милан, и стана световно популярен, благодарение на впечатляващите си изяви с екипа на Нигерия на световното първенство във Франция през 1998-а.
Именно тогава кариерата му тръгна стремглаво нагоре, въпреки че спомените му от тази страна не са никак мили.
Защитникът пристига в Европа през 1993-та, за да заиграе за Оксер, но ситуацията му не е розова. Не на терена, а зад кулисите.
"Играх в Оксер безплатно - връща лентата назад африканецът. - В продължение на пет години имах договор, без да знам съдържанието му и условията, записани в него. Още след третия ми сезон Арсенал, Ювентус, Глазгоу Рейнджърс и Севиля проявиха интерес към мен. Отидох при треньора и му казах, че искам да напусна, но той ме настани да седна и ми показа контракта ми. Видях с очите си това, което бях подписал. Докато колегите ми защитници печелеха по 120 хил. френски франка, аз се прибирах у дома с 3 хил. В онзи ден ми се искаше да ги подпаля. Веднага се обадих на моя мениджър, който започна да ме мотае, докато се забавляваше някъде из Сенегал."
Тарибо трябва да се примири и вместо да пали Оксер, той се взима в ръце и е основна фигура на тима по пътя му към четвъртфиналите на Шампионската лига през сезон 1996/97.
Представянето му, естествено, не остава незабелязано и Интер е най-напорист в преследването му, като в крайна сметка си осигурява подписа на бранителя.
И въпреки че е изгонен по време на финала срещу Лацио, той печели Купата на УЕФА още през първия си сезон при "нерадзурите", играейки рамо до рамо с Роналдо-Феномена, Хавиер Санети, Юри Джоркаеф и останалите звезди на италианския гранд.
Но в крайна сметка стига до конфликт с наставника Марчело Липи, което е и началото на края му на "Джузепе Меаца". Е, не съвсем...
Ето какво си спомня Бобо Виери: "Липи обяви титулярите за един мач, а Тарибо не беше сред тях. След това Марчело каза на стартовите XI да започват загрявката. В следващия момент Уест му изстреля: "Мистер, но Бог ми каза, че трябва да играя". Липи го погледна и отговори: "На мен Бог не ми е казвал нищо".
Това е ранна индикация за вярата, която ще обсеби Уест след футбола, но тогава води до трансфер в градския съперник Милан в първите месеци на 2000 г.
А там нещата тръгват от зле към по-зле. В интервю за Score Nigeria Уест твърди: "Мафията бе направила всичко по силите си, за да се увери, че ще бъда изхвърлен от Милан. Сготвиха някаква история в пресата, че съм контузен в отчаяния си опит да ме отпратят. Лекарите бяха подкупени да кажат, че съм контузен, но това беше лъжа. Те направиха това, защото смятаха, че е немислимо африкански играч да заеме мястото на застаряващите легенди Франко Барези, Алесандро Костакурта и Паоло Малдини. Ливърпул изпрати оферта, но в крайна сметка трябваше да се задоволя с Дарби Каунти."
Трансферът на "Прайд парк" му носи смесен успех. Уест помага на "овните" да избегнат изпадането, но е освободен през 2001-ва, след като дава приоритет на повиквателна за националния отбор на Нигерия пред клубните си ангажименти.
Номадската му кариера продължава с пет мача за Плимут и отхвърляне от Манчестър Сити на Кевин Кийгън, преди Уест да намери истинското си призвание.
След като се пенсионира през 2007-а, той става пастор и отваря църква в Лагос.
Оттогава Уест заклеймява охолния начин на живот, на който се радва като футболист, и символично отрязва запазената си марка - зелените кичури.
Промяната в курса не е изненада за никого.
"Играхме у дома, на "Прайд парк", не мога да си спомня срещу кой, а Тарибо ми се развика нещо - спомня си бившият съотборник на нигериеца в Дарби Крис Ригот. - Отвърнах му в отговор и просто си помислих, че всичко е приключило. Но после в съблекалнята на полувремето ме притисна към стената и ми каза: "Ти не си добре дошъл в моята църква!". Беше малко странно, но в света на Тарибо това беше най-обидното нещо, което можеше да каже срещу мен."
"Не знам защо хората отказват да говорят за участието си в магии и заклинания - учудва се самият Уест. - Футболът е свързан с много тайни сили. Когато има големи мачове, на стадиона се виждат фенове, които се позовават на всякакви неща: носят се талисмани, има магьосници, ими вудуисти... В моята кариера, когато все още бях невеж по темата, използвах някои малами и бабалауоси (традиционни шамани) да правят талисмани за нас, които носехме в лагера на националния. Понякога нещата се се получаваха, понякога - не."
Днес Тарибо вече не е невеж, а истински корифей по въпроса. Бог, магии, заклинания, амулети - всичко това е ежедневие за него.
Но около този божи човек ще живее и историята му на футболист, защото тя си заслужаваше.
Няма какво да увъртаме - беше си култова фигура в края на 90-те на миналия и първите години на новия век.
Той беше играч, който не се интересуваше какво мислят другите и следваше собствения си път.
Даже не знаеше какво пише в договора му и взимаше 40 пъти по-малко от съотборниците си, но това не пречеше да е страшилище и за най-добрите нападатели. Ако не вярвате, попитайте Тиери Анри.
