В онзи горчив следобед на 1958 г. германското летище е сцена на пълно опустошение.
Самолетната катастрофа в Мюнхен взима общо 23 жертви, 8 от които са футболисти на Манчестър Юнайтед, известни като "бебетата на Бъзби".
Изваден изпод отломките на самолета, Боби Чарлтън е сред оцелелите и съдбата му дава възможността да стане един от най-великите играчи не само в Англия, но и в целия свят.
Световен шампион със страната си, трикратен шампион и носител на КЕШ с Манчестър Юнайтед, сър Боби постига всичко в своя спорт, но завинаги е белязан от мюнхенската трагедия.
"Всички тези приятели, които загубих - мисля за тях всеки ден от живота си", признава веднъж легендата.
Смъртта на Чарлтън на 86-годишна възраст накара футболната общност на Острова да си припомни в подробности магията, от която той беше докоснат, за да произведе толкова незабравими моменти на игрището.
A look back at the life and career of Sir Bobby Charlton, a World Cup and European Cup winner and possibly England's greatest ever footballer pic.twitter.com/pNQRZoN69t
— Guardian sport (@guardian_sport) October 21, 2023
В следващото десетилетие след злополуката в Мюнхен, играчът достига висоти, с каквито никой друг футболист на Острова не може да се похвали.
Необичайно талантлив атакуващ халф с мълниеносен удар, сър Боби е водещ реализатор на Юнайтед и Англия над 40 години, преди да бъде надминат от Уейн Рууни.
Той обаче си остава изключително скромен и резервиран по характер, като същевременно излъчва неизменна харизма на терена.
В края на 50-те и началото на 60-те Чарлтън си остава енигма за Юнайтед и за Англия, защото не успява консистентно да оползотворява таланта си.
Това се променя, когато е преместен от лявото крило и му е дадена ролята на атакуващ централен полузащитник. Националният тим се поема от Алф Рамзи, а той е пионер в тактическо отношение и не използва традиционни крила.
С по-голям периметър на действие, Боби Чарлтън разцъфтява напълно.
Става основната фигура в атакуващата линия на Юнайтед и възроденият клуб печели ФА Къп и на три пъти първенството. А точно 10 години след трагедията в Мюнхен, "червените дяволи" стъпват и на европейския връх.
Не по-малко важен е Чарлтън за тима на Алф Рамзи, който грабва световната титла на домашното първенство през 1966 г. - все още единствена в английската история.
Мондиал 1966 се развива по мечтан начин за "трите лъва", а Чарлтън блести с гола си отдалеч срещу Мексико, с който дава импулс на целия тим. По-късно наказва два пъти Португалия на полуфинала, за да класира Англия на финал.
Във финалния мач маестрото на Германия Франц Бекенбауер е ангажиран да пази персонално Чарлтън, но това не спира Англия по пътя към победата след продължения и благодарение на онзи вечно дискусионен гол на Джеф Хърст, при който топката изглежда така и не преминава голлинията.
"Възхищавам се на Чарлтън повече, отколкото на всеки друг футболист, включително Пеле", казва по-късно Бекенбауер.
Сър Боби наистина е достоен за уважение не само заради таланта си, но и заради неизменния професионализъм и себераздаване.
Докато играчи като съотборника му Джордж Бест пропиляват заложбите си и се увличат по изкушенията на живота, поведението на Чарлтън си остава образцово.
Показателно е, че за над 750 изиграни мача, Боби получава едва два жълти картона.
Извън терена също се слави като сериозен, надежден и стойностен човек, щастливо женен за Норма Бол, с която се запознават още в края на 50-те.
Лоялен съпруг на Норма и отдаден баща на своите две дъщери, около Чарлтън обичайно няма и следа от скандали и интриги.
Изключението е едно и е свързано със сложните отношения с по-големия му брат Джак и с майка му Киси.
Джак и Боби растат в Североизтока по време на войната, а майка им е от прочуто футболно семейство и като запалена фенка, постоянно тласка синовете си да станат футболисти.
Нейният баща Танер Милбърн е футболен треньор и всичките му четирима синове стават професионални играчи, макар и да не достигат славата на внуците му Боби и Джак.
Двамата братя са с много различни характери и с различна доза талант. Откровен и властен, Джак прилича повече на майка си, докато Боби се е метнал на своя тих и скромен баща Робърт - миньор с повече интерес към бокса, отколкото към футбола.
Боби и Джак растат в скромни условия в малка къща в селцето Ашингтън. Делят едно легло и използват външна тоалетна. Футболни умения не липсват и на двамата, но Боби Чарлтън е големият талант, отличаващ се от ранна възраст.
Джак е далеч по-лимитиран, но става усърден и трудолюбив защитник, а на 15 години се присъединява към клуба на своя живот Лийдс. Година по-късно пък Боби преминава в Манчестър Юнайтед.
Двамата никога не са твърде близки. Джак Чарлтън е бунтар по природа, докато Боби е по-скоро конформист. Джак гръмогласно подкрепя Лейбъристката партия, докато брат му е с консервативни възгледи.
Бракът на Боби с Норма внася още по-голямо напрежение в семейството, тъй като съпругата е в лоши отношения с Киси и това допълнително отдалечава братята.
"Така и не бях приета в семейството от своята свекърва, тя никога не призна мен и децата ми", казва Норма.
"Наистина взаимоотношенията ни започнаха зле от самото начало", признава и Киси.
Логично, Боби Чарлтън взима страната на съпругата си, докато Джак подкрепя майка си.
Братята заедно стават световни шампиони с Англия, когато Джак Чарлтън е титулярен защитник заедно с Боби Мур и придава стабилност на състава.
Но с Боби почти не си говорят в продължение на 4 десетилетия.
На игрището суперталантът Боби Чарлтън угасва постепенно след 1968 г. Юнайтед търпи спад след оттеглянето на легендарния мениджър сър Мат Бъзби, а кариерата на Чарлтън в националния отбор приключва тъжно - когато Боби е заменен при загубата на четвъртфинала на Мондиал 1970 от ФРГ.
След като напуска Манчестър Юнайтед през 1973-та, звездата изкарва период като играещ треньор на Престън Норт Енд.
Но не е подходящ за треньорската длъжност заради своята резервираност и неспособност да достигне до съзнанието на играчи с доста по-скромни заложби от своите собствени.
Боби Чарлтън обаче изиграва голяма роля като международен посланик на английската футболна лига и е архитект на международна програма за развитие на таланти - чийто продукт е Дейвид Бекъм.
От 1984 г. легендата е в борда на директорите на Манчестър Юнайтед, а 10 години по-късно получава титлата "сър", която едва ли някой заслужава повече от него.
Нещо знаково и за двамата братя се случи през 2008 г., когато сър Боби получи наградата на "Би Би Си" за цялостен принос в спорта.
Призът му беше връчен от Джак, който заяви: "Боби Чарлтън е най-великият футболист, който някога съм виждал. И е мой брат".
После двамата се прегърнаха - точно така, както го бяха направили при триумфа на "Уембли" 42 години по-рано.
И това беше публичното помирение, до което най-сетне успяха да достигнат и с което зарадваха цяла Англия.
