Дидерик Шелфхаут се носи на мотоциклета си към къщи след тренировка, когато всичко се променя светкавично.
Белгийският колоездач, който е подписал професионалния си договор няколко месеца преди това, се труди усилено, за да остави следа в спорта, който е изключително популярен в Западна Европа.
Това е мечтата му от съвсем малък, когато е пленен от историите на баща си, който също е бивш професионалист.
Но след като Шелфхаут се блъска в паркирана кола, избухва не само резервоарът на мотора му, но и този на автомобила. Озовава се в огнен ад между две експлозии. Разказва, че на пожарникарите им били необходими 14 опита, за да го извадят от огъня.
Успяват, но още тогава разбира, че кариерата, за която мечтае, никога няма да е такава, каквато си я е представял.
"Имах само една мисъл - да оцелея - казва Шелфхаут пред CNN Sport за инцидента от 2008 г. - Болката, която изпитвах, беше нечовешка."
Шелфхаут получава множество наранявания и 80% изгаряния. Сериозно пострадват и белите му дробове.
"Имах счупени кости, ръката ми беше на парчета, кракът, ръцете ми. Беше ужасно", казва спортистът.
Прекарва почти три месеца в кома, но тялото не се предава. "Сърцето ми беше по-силно от смъртта", споделя колоездачът.
Когато най-накрая се събужда, открива, че лявата му страна на тялото е останала парализирана от инцидента. Но това не е всичко. Лекарите му подават огледало, за да види лицето си. "Взимам го, а те ми казват: "Виж се, така изглеждаш сега и така ще живееш."
"Новото лице" е първият психически срив за Дидерик.
"Не мислех за колоездене през първите седмици. Просто трябваше да остана силен. Трябваше да се науча да ходя отново, да пиша , да говоря..."
Семейството и приятелите му му оказват безценна подкрепа и това е нещо, което вече 13 години носи в сърцето си. Ще го носи до края на дните си.
Медиците му казват, че да продължи да върти педалите е немислимо заради големите увреждане на нервите на левия крак и бедрото. Но решил да подложи тялото си на тест, за да види на какво е способно. "Първите 20 метра бяха най-ужасните в живота ми. Всичко ме болеше ужасно и бях като дете на шест години, което се опитва да кара колело. Лекарите също така ми казаха, че пълното ми възстановяване не е възможно. Имах приятелка. Тя не си падаше по колоезденето и ми заяви: "Трябва да спреш всичко." Отговорих ѝ: "Не. Искам да завърша започнатото и ще спра да карам колело, когато за поискам, а не когато някой ми каже, че трябва да спра."
През месеците между комата и рехабилитацията Дидерик използва ръчно колело, за да подобри мобилността си в горната част на тялото.
След две седмици вече припламвала искрица надежда, когато усетил "някакво странно чувство" в бицепса си. Две седмици по-късно той започнал да чувства крампи. Мускулите оживявали!
Година след инцидента Шелфхаут се качил отново на велосипед.
"Карах пред лекаря и му казах: "Вижте, върнах се на велосипеда и ще ставам само по-силен и по-силен. Ще се състезавам отново. Не знам кога, но имам чувството, че е възможно."
И наистина се случи. Дидерик Шелфхаут е участник в тазгодишните Параолимпийски игри.
"Първата година в параколоезденето беше ужасна, защото постоянно правех сравнения с миналото. Основният проблем е в лявата ми страна, тъй като кракът ми работи на една четвърт, а ръката - на една седма. Освен това гърбът ми отляво е частично парализиран. Имам много по-малко сила за ускоряване. Но имам един девиз: Не е важно колко силно удряш, а колко силен удар можеш да понесеш."
А Дедерик понесе жесток удар от съдбата, но не позволи да бъде сломен.
"Когато нещо се обърка, трябва да се борите", учи хората колоездачът.
