Какво е чувството да оставиш семейство, приятели, целия си свят, да преминеш половината земно кълбо и да се установиш в България? Мигел Нигро го познава отлично.
Тук е от шест месеца и е част от богатата палитра чужденци, които са избрали да работят за The Stars Group в българския им офис.
Роден в Каракас, Венецуела, Мигел се мести със семейството си в Коста Рика, когато е на 8. След като завършва гимназия, започва да работи в компании за онлайн залози, а от четири години е част от The Stars Group, последните шест месеца от които в България.
Мигел работи като „Мениджър операции“ и управлява тийм лидери, които, от своя страна, следят за работата на екипи от по 10-12 човека. Той е и един от хората, натоварени със задачата за разширяване на бизнеса на компанията в Съединените щати.
„Когато затвориха офиса в Коста Рика, имах възможността да отида в Малта или Дъблин, но реших да дойда в София, защото вече съм бил на другите две места – разказва Мигел. – Десетина човека от Коста Рика отидоха в офиса в Малта и това щеше да е лесната опция за мен, но аз исках предизвикателство, затова дойдох тук. Не знаех абсолютно нищо за България, освен Христо Стоичков и Димитър Бербатов и за Световното първенство през 1994 година.“
Изненадах се, защото Мигел е на моята възраст и по време на великото за нас американско лято трябва да е бил едва на три години. Няма как да помни представянето на националния ни отбор. Но разказва, че е огромен фен на спорта и като такъв е гледал и чел достатъчно за сензацията, която България направи по време на САЩ 94.
„Извън футбола, нямах никаква идея за страната. Затова започнах да търся в Google и YouTube неща за България. На едно видео се възхищавах от природата, на друго гледах как някакъв човек е дошъл тук по време на суровата зима и се оплаква. Впечатленията ми бяха доста противоречиви. Но след като дойдох тук, разбрах, че съм взел правилното решение.
Много обичам да си говоря с таксиметровите шофьори и дори и да не се разбираме много, комуникираме със знаци. Винаги им задавам един и същи въпрос – Левски или ЦСКА, защото знам, че от това ще тръгне разговор. Един ми разказа и как когато е бил дете, след успеха през 1994 г., всички са били по улиците, празнувайки. Дано някой ден България отново има силен отбор.“
Въпреки краткото време, в което е тук, се чувства прекрасно у нас. Вече е обиколил големите градове и няколко курорта по морето и в планината. Намерил си е и приятелка, с която може да споделя страстта си към футбола, а няколко негови приятели вече също са били на почивка в България.
„Шегувам се с хората тук, че Министерството на туризма трябва да ми плаща комисионна, защото сигурно нито един човек от Коста Рика не е идвал тук преди мен, а откакто съм тук, вече петима мои приятели посетиха страната. Бяха планирали обиколка на Европа точно за тази година и след като дойдох тук, добавиха България към списъка си с държави. Бях само от месец тук, когато те дойдоха. Наехме кола и ходихме в Пловдив, Велико Търново, Созопол, Несебър, Бургас, Варна.
Най-много харесах Велико Търново заради архитектурата, пътищата нагоре-надолу, планината, крепостта. Когато отидохме там, бяхме изумени. Крепостта изглеждаше впечатляващо. Харесах старите градове в Созопол и Несебър, защото са тотално различни от всичко, което съм виждал в Южна Америка. Там имаме плажове, вулкани и гори. А тук имате всичко, микс – море, архитектура, планини.“
Като ученик е капитан на отбора по футбол в гимназията си. Играе още в екипите по волейбол и баскетбол. Обича да гледа американски футбол и тенис. Спокойно можем да кажем, че спортът е в кръвта му, и затова едно от първите неща, които прави, след като идва в България, е да отиде на футболен мач.
„Вече съм бил на националния стадион четири пъти. Един от колегите ми е запален фен на Левски и ме води няколко пъти на мачове, води ме и на Левски – ЦСКА. Но му носех лош късмет, защото отидох четири пъти, а Левски не вкара нито един гол.”
И като казвам, че спортът и футболът са в кръвта му, това наистина е така. В интервюто си за работа в The Stars Group в офиса в Коста Рика, споменава името на Кристиано Роналдо, на когото се възхищава.
„Възхищавам се на Кристиано Роналдо, за мен той е вдъхновение и модел на подражание. Всъщност, шегувам се с бившата ми шефка в Коста Рика, защото когато тя ме интервюира за позицията, й разказах за това колко много харесвам Кристиано Роналдо и как той е модел за подражание, заради усърдността, с която работи, заради жертвите, които дава в името на спорта. До ден-днешен тя също се шегува с мен: „Не мога да повярвам, че говори за Кристиано Роналдо на интервюто си! Кой прави подобно нещо?“ Историята му е вдъхновяваща. Да, (Лионел) Меси има дарбата, но Роналдо е работил за това, което е много важно за мен. Просто бях искрен.“
Освен по футболните и туристическите, Мигел има мнение и по много други въпроси у нас. София му харесва и като израснал в Коста Рика, той смята, че няма толкова много неща, от които да се оплакваме.
„София много ми харесва. Много по-различно е от Коста Рика, но много харесвам града, защото много ми напомня на родния ми град. Каракас е с около осем милиона жители. София също е голяма – около два милиона. Харесвам разнообразието в града, има много паркове и зеленина. Това ми е любимото нещо в София, заедно с планината. Невероятна е – събуждаш се и първото нещо, което виждаш, е планината. Хората са мили, не съм имал никакви проблеми. Дори с такситата – някои ми казваха, че могат да те излъжат, но не. Всичко засега е много позитивно.
Тук нещата ми изглеждат по-уредени. Странно е, защото когато говоря с българи, всички се оплакват: „Пътищата тук са ужасни.“ Аз им отговарям: „Не, хора, доверете ми се. Пътищата тук са перфектни в сравнение с тези в Коста Рика. В Коста Рика имаме ужасни пътища.“ Странно беше и с трафика, защото един колега се опита да ме предупреди: „Внимавай, защото в час пик стават страшни задръствания. Това, което нормално го минаваш за 10 минути, го минаваш за 30.“ А аз му отговорих: „Когато живеех в Коста Рика, живеех на седем минути от работа и ако си тръгнех в час пик, ми отнемаше час и половина, за да се прибера.“
Не е сред най-големите кулинарни фенове. Не обича да готви и е доста претенциозен откъм храна, заради което казва, че се шегуват с него както в Коста Рика, така и тук. Не харесва сирене и всякакви млечни продукти, което си е, на практика, половината от нашата кухня, но бърза да каже: „Поне харесвам ракия. Мисля, че това изравнява нещата.“
Езикът все още му е труден, но казва, че много харесва как звучи. „Опитвам се да го уча, но е много трудно. Дори си вкарах кирилица на телефона, колкото да се опитвам да пиша нещо, но говоренето е доста по-лесно, защото азбуката е тотално различна. Надявам се, че като направя година тук, ще мога да казвам нещо повече от „здравейте“ или „добре“.
Всъщност, днес, когато ходих да си купувам закуска, жената в пекарната, която вече знае какво обикновено си купувам, започна да ми говори на български. Аз просто й отговарях с „да“ и сочех нещата, които искам. Но се усетих, че инстинктивно си поклатих главата, когато ме попита дали искам торбичка - бях я разбрал. Осъзнах, че напредвам.“
Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България.
