Когато попитат Тахир Дела откъде е, той им казва, че е от Мюнхен - градът, в който през 1962-а е роден. Мюнхен има голямо влияние върху живота му, а баварският му носов говор не може да бъде сбъркан. Преди две години Тахир се мести в Берлин.
Често обаче хората се съмняват в отговора му. Те питат какъв е произходът му, откъде са родителите му или бабите и дядовците му.
Това винаги са първите въпроси, които му задават при запознанството с някого. Но белите германци, които току-що са се запознали, не си задават един на друг подобни въпроси, а ако все пак го направят - то е след известно време.
Чернокож и германец
Дела намира този тип въпроси за дразнещи. И по негови думи те са проява на расизъм, защото оспорват неговото съществуване. Хората се питат как може чернокож човек да каже, че това е родното му място, без да обяснява как и защо се е озовал там.
Дори когато става въпрос за невинно любопитство, което няма за цел да обиди, все пак Дела се чувства неловко.
От 30 години Дела е част от инициативата "Чернокожи германци" ("Initiative Schwarze Menschen in Deutschland"), която има за цел да повиши информираността по такива теми. Дела е германец, но нито има руса коса, нито е с бяла кожа, и му е омръзнало да го питат за произхода му.
Преди няколко седмици, потребителите в Twitter започнаха да споделят сходни изживявания с хаштага #vonhier ("от тук").
Разпити на тема история и произход
Дискусията започва, когато баварският журналист Малкълм Оханве споделя онлайн клип, в който немският музикант Дитер Болен, известен с острия си език, разпитва за етническата й принадлежност 5-годишна участничка в "Германия търси талант".
Първоначално момичето му казва, че е от Херне - град в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Болен обаче продължава като пита откъде са майка й и баща й и дали не са от Филипините. На това детето отговаря, че и те са от Херне.
После Дитер се интересува къде са били родени и откъде са баба й и дядо й. Накрая, за голямо облекчение на Болен, майката на момичето се намесва и му казва, че семейството е с тайландски корени.
Дела коментира, че настойчивите въпроси на Болен показват, че хората разпитват дори малки децата за произхода им. Той вярва, че Болен продължава да пита момичето за произхода му, защото за музиканта е трудно да осмисли, че тя е германка.
Това на практика отрича факта, че Германия е станала общество, съставено от емигранти, от всякакъв произход и социални прослойки, казва Дела.
Дали това не е прекалена чувствителност?
Задължително ли въпросът за произхода наистина означава, че питащият е скрит расист?
Журналистката Дюцен Текал не смята така и просто не може да разбере защо някой би бил толкова засегнат от факта, че го питат откъде произхожда. На нея са й задавали този въпрос безброй пъти и никога не се е чувствала дискриминирана заради това.
Тя няма нищо против, когато хората демонстрират любопитство заради външния й вид или името й и искат да научат повече за нейната история.
Родителите й са с кюрдски и язидски корени и емигрират в Германия от Турция. Текал смята, че дебатът около #vonhier насърчава хората да представят себе си като жертви и да тънат в самосъжаление.
Според нея реалният расизъм се проявява, само когато човек е в ощетен и поставен в неблагоприятна ситуация заради неговия произход.
Ето защо тя твърди, че немското общество трябва да спре да бъде прекалено чувствително и е по-добре да се фокусира върху решаването на реални проблеми, от рода на систематичната дискриминация на пазара за имоти например.
Текал подчертава, че хората, които имат "емигрантски звучащи" фамилии, или чиито родители са се преместили в Германия имат много по-големи трудности с намирането на апартаменти.
Но Германия трябва да влезе в час със съвременната култура...
Дела обаче смята, че тези проблеми са двете страни на един и същ медал. Според него хазяите отказват на наематели по същата причина, поради която се задава въпросът за произхода на хората.
Причината за това е расистка ненавист, твърди той и допълва, че някои германци просто смятат, че на тези хора не им е мястото тук и не бива да бъдат част от немското общество. Той подчертава, че хората трябва да се борят с дискриминацията на пазара на имоти, наравно с небрежния расизъм в ежедневието.
Дела казва още, че ежедневният расизъм се проявява тогава, когато въпреки че живее в Германия, към него се обръщат на английски език. Той настоява, че почти винаги му говорят на местния език, когато е бил във Франция, Холандия, САЩ, Испания и Италия.
В тази насока Германия още не е в час със съвременната култура, коментира Дела, въпреки че признава, че в гореспоменатите държави има и големи чернокожи общности.
Текал се надява някой ден отношенията между германците с и без чуждестранни корени да се уеднаквят.
Кой знае, може би някои хора ще използват 21 март, международния ден за елиминиране на расовата дискриминация, като повод за някои откровени дискусии за предразсъдъците и как да се отървем от тях.
