Едва ли някой може да каже колко големи всъщност са амбициите на Си Дзинпин за увеличаване на китайското влияние. Това, което може да се твърди със сигурност, е едно - те са наистина големи и за изпълняването им Пекин ще трябва да увеличи размаха на военната си мощ.
Част от тази стратегия са и дългогодишните усилия на Народната освободителна армия (НОА) да превръща колкото се може повече острови и рифове в Южнокитайско море във военни бази и писти за излитане на самолети, които да разгърнат контрола на Китай върху региона.
Южнокитайско море е ключов елемент в морската стратегия на Китай, но проблемът за амбициите на Си идва оттам, че регионът е изключително оспорван откъм претенции на други държави. Поне шест други правителства също имат припокриващи се териториални претенции спрямо оспорвания воден път - Филипините, Виетнам, Малайзия, Индонезия, Бруней и Тайван.
А, разбира се, най-големият играч като чисто военна сила остават САЩ, които имат постоянно военноморско присъствие в региона.
Затова и Пекин предприема мащабна кампания в последните години да изгради възможно най-много свои бази по островите в морето, които да гарантират не само сигурността на китайските интереси, но и да осигурят на страната ексклузивни морски права, много отвъд полагащите им се като континентална държава.
Според международното право, който притежава оспорваната група острови вътре в морето, ще може да разполага с всички ресурси на водите в региона, включително риба, нефт и газ. В по-широк план, този, който контролира това море, ще има власт и върху един от най-натоварените търговски маршрути в света - през Южнокитайско море преминава около една трета от целия световен морски трафик.
За да си подсигури този контрол, от 2014 г. насам НОА е изградила свои бази с ракети, писти за излитане на самолети и разположени оръжейни системи върху множество малки острови и рифове.
Идеята е чрез тях да се предяви официална претенция за разширяване на морските права на Китай, но също така и тези бази трябва да се превърнат в своеобразна стена срещу американската сила в региона.
За да постигнат максимален ефект откъм териториално покритие навътре в морето, базите са разположени върху самотни парчета земя толкова навътре в морето, че връзката както с континенталната част на страната, така и с други острови наоколо става твърде рехава. Това оставя много пробойни в обширните спорни води, които се простират на около 3,3 милиона квадратни километра, пише базираното в Китай сп. Naval and Merchant Ships, издавано от НОА.
"Островите и рифовете в Южнокитайско море имат уникални предимства при опазването на националния суверенитет и поддържането на военно присъствие в открито море, но имат естествени слабости по отношение на собствената си военна отбрана", се добавя в статията.
А това, може да доведе до потенциална опасност за самата им сигурност. Или казано с други думи - Китай засилено има военно присъствие в Южнокитайско море, но на практика може да се окаже, че не може да опази тези си създадени позиции при пряка агресия.
В случая интересно е, че тази критика идва не откъде да е, а от списание списвано от китайската армия.
Оттам отбелязват сериозните пропуски в защитата на военноморските си бази в региона, давайки за пример Северозападният риф на изследователя - парче земя в морето, върху което Пекин е изградил своя подсигурена с военно летище база.
Мястото обаче се намира на поне 800 км от най-близката точка до друга суша - островите Сиша (Парацелови острови) и на 1000 км от най-близкия реален град - Саня на остров Хайнан.
Така на практика дори и веднага при подаването на сигнал за атака над базата китайският флот да се задейства, на корабите ще отнеме минимум денонощие при пълна скорост, за да стигнат до базата, става ясно от публикацията на Naval and Merchant Ships.
Въздушната помощ също не е достатъчно добра опция. Макар част от островите да имат свои летища, изпращането на изтребители в защита на даден остров също ще отнеме време, като самолетите ще изхабят по-голямата част от горивото си, само за да стигнат до мястото. Така, ако се стигне до въздушна битка или до малко по-продължителни бойни действия, китайските изтребители ще се окажат неефективни.
Към момента Пекин има два самолетоносача, които на теория биха могли да бъдат разположени в Южнокитайско море, но те също трябва да бъдат в обсег по време на всеки инцидент.
Това прави тези бази навътре в морето силно уязвими на засада, предвид отдалечените си местоположения.
Допълнителен проблем за тях идва от факта, че те попадат в обсега както на американските, така и на японските ракетни системи с голям обсег, а също така опасност представляват и военноморските сили в региона. И дори ако самите острови не бяха атакувани, те биха били лесно блокирани от доставки.
Самите острови са голи и на тях липсва растителност или естествени източници на питейна вода, което отрязва всякакви възможности за дълготрайна съпротива на базите.
"Тежките условия на околната среда в Южнокитайско море - корозия от солена вода, лошо време и т.н. - правят почти невъзможно да се разположи сила на островите по начин, който да позволи защитата тези бази", казва той Малкълм Дейвис, старши анализатор по отбранителна стратегия и възможности в Австралийския институт за стратегическа политика, цитиран от CNN.
По думите му би било изключително сложно и скъпо да се използват самолети за защитата на базите, тъй като самите условия биха ги направили неизползваеми в реална ситуация.
Същевременно с това Китай се притеснява от САЩ, които се стараят да пазят присъствие в региона. Вашингтон смята претенциите на Пекин в Южнокитайско море за незаконни и противоречащи на "свободата на навигацията".
Затова и американски кораби продължават да патрулират там и да следят за "свободното преминаване на кораби в международни води" - нещо, което Китай възприема като явно нарушаване на суверенитета.
Проблемът на Пекин в случая е, че освен с вкарването на пряка военна сила и насищане на Южнокитайско море с кораби, няма как да спре американските патрули, което прави базите на островите на практика безполезни от гледна точка на защита на интересите на страната.
Това, което пази всички страни към момента, е фактът, че всеки един сблъсък в района би бил равносилен на акт на агресия и достатъчно начало за започване на война. А война между две ядрени сили, които могат да хвърлят еквивалентни ресурси в битката, е нещо, което никой по света, дори и най-големите ястреби в Пекин и Вашингтон, не иска.
Заплахата от отмъщение може да е достатъчна, за да попречи на каквато и да е явна атака срещу островните бази на Китай. От своя страна и по същата причина те не могат да попречат на американските патрули, които са достатъчен фактор страната да не може да установи своя контрол върху региона.
Ситуацията в Южнокитайско море е патова, но това статукво засега продължава да облагодетелства САЩ, докато Пекин продължава да трупа излишна сила по каменни острови с надеждата в един момент това да осигури ключово предимство в борбата за ресурси.
