Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Протестите в Иран: "Казаха, че ако се оплакваме, ще ни изнасилят"

Смъртта на Масха Амини провокира масови протести в цялата страна Снимка: Getty Images
Смъртта на Масха Амини провокира масови протести в цялата страна

На фона на твърде деликатна международна ситуация заради войната в Украйна, преговорите за възобновяване на ядрената сделка и натиска от международните икономически санкции, консервативният теократичен режим в Иран трябва да се изправи пред ново предизвикателство - собствения си народ.

Повече от седмица страната е обхваната от масови протести. Каспийските крайбрежни провинции и Западен Иран са сред най-неспокойните райони, като демонстрации има в над 50 града, включително столицата Техеран.

Протести се провеждат и в редица европейски държави, както и САЩ. "Събориха ме на земята и един полицай стъпи с ботуша си на гърба ми, след което ме изрита в корема, върза ми ръцете и ме натика в микробус", споделя пред "Би Би Си" 51-годишната Мариам.

Тя е била арестувана миналата седмица в Техеран по време на антиправителствен протест.

"Чух един от техните офицери да нарежда на войниците си да бъдат безмилостни. Жените-офицери са също толкова ужасни. Една от тях ми удари шамар и ме нарече израелски шпионин и проститутка", казва Мариам.

Друга жена, арестувана в един от южните градове на Иран, казва, че жени служители по сигурността са отправили заплахи за сексуално насилие.

"Полицаят, който ни регистрираше в ареста, ме попита за името и ме нарече проститутка", твърди Фереще. "Когато се оплаках, тя каза, че ако продължа, ще помоли един от колегите ѝ да се позабавлява с мен", допълва тя.

Причина за вълната недоволство е смъртта на 22-годишната Махса Амини, дошла в столицата Техеран от град Сагез в кюрдския север, за да посети свои роднини. Тя е арестувана от столичната нравствена полиция за носене на "неподходящо облекло", а докато е в ареста, изпада в кома и по-късно издъхва в болница.

Официалното становище на властите е, че Амини е починала от сърдечен удар. Според семейството ѝ обаче тя е била в идеално здраве, а свидетели твърдят, че при задържането е получила множество удари по главата с палка. 

Според държавните медии повече от 40 души са убити по време на безредиците, включително и от силите на реда. В същото време правозащитни организации съобщават за значително по-висок брой загинали.

Сред тях е и 20-годишната инфлуенсърка Хадис Наджафи, която в неделя бе пребита и разстреляна с шест куршума при протест в северния град Карадж.

Общият брой на арестуваните не е споделен от властите. Въпреки това главният прокурор на провинция Мазандаран съобщава, че най-малко 450 протестиращи са били задържани в регионалната столица Сари.

Инцидентът отприщи огромен гняв сред населението и най-мащабните протести в ислямската република от 2019 г. насам. Тогава те избухнаха заради поскъпването на горивата и се превърнаха в най-кървавите в историята на Иран.

Десетилетие преди тях е предишната вълна от масови протести при изборите от 2009 г. заради съмнения, че резултатите са били нагласени в полза на твърдолинейния и консервативен Махмуд Ахмадинеджад

Днес акцентът не е политически или икономически, a е свързан с отношението към човешките свободи.

Амини намира смъртта си, защото не е била облечена неправилно според разбиранията на религиозните власти. Самото въвеждане на задължителен хиджаб е едно от първите постановления на аятолах Хомейни, след революцията от 1979 г.

В ислямската традиция има описани правила как жените и мъжете да се обличат скромно, но изискванията за дамите са значително повече. Там влиза употребата на така нареченият хиджаб, който представлява широко понятие за начините на покриване на главата и лицето чрез було, шал или някакво друго покривало.

За Иран тази практика е задължителна за всички жени, като режимът използва части от Корана и хадисите (предания за пророка Мохамед), за да мотивира налагането на политиката. Следенето за нейното изпълнение се изпълнява от специални полицейски части, официално наричани "насочващи патрули".

Те имат широки правомощия за налагане на наказания, които варират от порицание и мъмрене, до налагане на глоба, временно отнемане на автомобил, арест или дори бой с пръчки.

Въпреки заплахите през годините е имало различни протестни кампании. Една от най-известните е от 2014 г., когато се появява движението "My Stealthy Freedom", поощряваща жените да публикуват свои снимки без хиджаб. През 2017 г. се появява и инициативата "Бели сряди", която насърчава сваляне на забрадките в сряда или пък носене на бели такива в знак на протест.

Най-популярната практика обаче остава хиджабът демонстративно да бъде поставен небрежно около главата или просто да пада свободно върху раменете. Социалните мрежи също представляват пространство за протест, където моралната полиция все още нямаше правомощия досега.

Сега ситуацията видимо ескалира.

Преди месец правителството прие нови и по-стриктни инструкции за носене на хиджаб и въведе закон, предвиждащ използването на системи за видеонаблюдение и лицево разпознаване в градския транспорт за следене на жените.

В новото законодателство влизат и мерки за отказ на достъп до социални услуги, уволнения от държавни постове и други наказания за публикуване на снимки без хиджаб в интернет. Все повече се насърчава и носенето на чадор в изцяло черен цвят - вид дреха, която покрива цялото тяло и оставя открито единствено и само лицето.

С налагането на новите мерки и смъртта на Масха Амини за много хора чашата преля и техният тих протест прерасна в открит бунт с призиви "Смърт за диктатора".

Както обикновено режимът реагира по единствения възможен начин, на който е способен - със сила.

Мобилизирани бяха частите на паравоенната доброволческа милиция Басидж (една от структурите на Иранската революционна гвардия), която има спомагателни функции по отношение на сигурността и предоставянето на социални услуги, но при нужда се използва за мобилизиране на електорат преди избори и потушаване на антиправителствени протести. Точно какъвто е случаят и сега.

Проблемът е, че в момента ситуацията е такава, че трудно може да бъде намерена изкупителна жертва. Правителството както обикновено отправя обвинения за външна намеса, но във вътрешнополитически план вече няма умерени или по-либерално настроени представители в управлението.

Начело на страната стои президент, смятан за наследник и протеже на сегашния аятолах Хаменей, а пък в парламента отсъстват каквито и да е реформистки фракции, каквито е имало досега. Така е защото на последните парламентарни и президентски избори бе направено всичко възможно умерени кандидати да бъдат възпрепятствани от участие.

Сега те не могат да бъдат използвани като изкупителна жертва и буфер между протестното недоволство и режима.

За да се избегнат допълнителни ескалации, властите в Техеран ще трябва да направят крачка назад по отношение на новото противоречиво законодателство.

Иначе купчините изгорели хиджаби по улиците могат да се окажат най-малкия им проблем.  

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените