За тихoто и спокойно стокхолмско предградие Нека е истински шок шумната картина на виещи сирени, два кръжащи хеликоптера и специални части, които влизат със сила във внушителна бяла къща. Доста неприятно събитие като за 6 часа сутринта.
Разбира се, цялата шумотевица съвсем не е случайна, а целта е двойка на средна възраст, чиито имена не се споменават, но вече е ясно, че ще бъдат разследвани за предаване на поверителна информация на руското военно разузнаване ГРУ.
Това е поредният случай от един бързорастящ списък на шпионски истории за дълбоко внедрени агенти, които работят в Европа през последните години на фона на противопоставянето с Русия.
Само няколко седмици след ареста на тази двойка властите в Швеция осъдиха на затвор двама братя с ирански произход, които в продължение на години са работили за руските разузнавателни служби.
В друг случай от съседна Норвегия, мъж се е опитва да се представи за бразилски учен с академична визитка от престижни университети в Канада, но в крайна сметка е арестуван.
Германия също може да се похвали със скорошни истории. През декември полицията задържа заподозрян двоен агент от службата за външно разузнаване и това се случва месец, след като друг получава присъда за предаване на информация на руските разузнавателни служби, докато е работил като офицер от резерва на армията.
Ако вземем предвид и други случаи през последните няколко години от Нидерландия, Италия, Полша, Унгария и България, става все по-ясно, че настоящето десетилетие ще се превърне в десетилетие на шпиони, така както са 80-те в САЩ по времето на Студената война.
Това е мнението на Михаел Йонсон, който е заместник-директор на Шведската агенция за изследвания в отбраната.
"През 80-те има средно по 7-8 присъди за шпионаж годишно в Съединените щати, включително агенти с голямо влияние като Джонатан Полард, който шпионира за Израел, Анна Монтес за Куба и Джон Уокър за СССР", казва Йонсон за Politico. "Всички те, наред с най-скандалните като Олдрич Еймс в ЦРУ и Робърт Хансен във ФБР, действат през 80-те, но в крайна сметка са разкрити много години по-късно."
Негово изследване успява да установи общо 42 различни лица от Европа, които са били осъдени за шпионаж за периода 2010-2021 г. - от тях 37 са работили в полза на Русия. Други 13 души все още очакват присъди.
Две трети от всички присъди са издадени от Балтийски държави - Литва, Латвия и Естония, въпреки че трите държави съставляват едва 2% от населението на Европа. Първенец по осъдени шпиони е Естония, където всички разследвания се случват публично.
Всъщност данните не могат да бъдат съвсем точни, тъй като различните държави имат различен подход по отношение на публичността. Някои предпочитат значително по-дискретни резултати от своето контраразузнаване, отколкото публично огласяване.
Все пак концепцията за повече видимост все повече се налага, ако съдим по последните случаи в Швеция, Норвегия и Германия, наред с видимото увеличаване на шпионската дейност.
От 2014 г. до 2018 г. присъдите за шпионаж са се увеличили повече от три пъти в сравнение с тези между 2010 г. и 2013 г., достигайки до шест на година. И откакто започна агресивната война на Русия срещу Украйна, тези числа нарастват - само през 2022 г. най-малко седем души са били осъдени за шпионаж в полза на Русия и трима - в полза на Китай.
Като се има предвид, че преди десетилетие има само една до две присъди годишно в Европа, това представлява ясен знак.
Особено обезпокоително е, че около една четвърт от заловените шпиони са действали в областта на отбраната или разузнавателните агенции на държавите си. Тези къртици са имали висок достъп до чувствителна информация, били са добре платени и активни от дълго време.
По всичко изглежда, че със задълбочаването на конфликта в Украйна все повече ще нарастват известните и неизвестните случаи на шпионаж.
И докато отношенията с Русия са ясни, то в никакъв случай не бива да се подценява и дейността на Китай. Точно за това предупреждават миналото лято началниците на американското ФБР и британското МИ-5.
"Смятаме, че Китай представлява най-голямата дългосрочна заплаха за нашата икономическа и национална сигурност, като под "нашата" имам предвид нас и и съюзниците ни в Европа и навсякъде другаде", каза директорът на ФБР Кристофър Рей, цитиран от "Гардиън".
От друга страна колегата му Кен Маккалъм заяви, че МИ-5 провежда седем пъти повече разследвания, свързани с Китай, отколкото преди няколко години, a "натискът в световен мащаб" се е превърнал в безпрецедентно и "променящо играта предизвикателство".
Така че ако преди десетилетия Студената война ражда някои от най-големите шпионски истории, то скоро можем да очакваме нови такива, докато Европа и светът навлизат в новото "шпионско десетилетие".