Великобритания има нов премиер. Да, отново - четвърти в рамките на 6 години, всички от които само от партията на Консерваторите. Коя обаче е Лиз Тръс - жената, която трябва да поеме юздите на една от най-големите световни икономики, изправена пред опасност от рецесия и в период на сериозно обществено недоволство?
Поддръжниците ѝ я рекламират като "един от най-големите кошмари на Путин" заради ястребовите ѝ позиции като външен министър на Обединеното кралство що се отнася до Русия по казуса с войната в Украйна. Тръс обаче е политик, който предизвиква спорове около себе си.
Тя е политически хамелеон, който от началото на политическата си кариера претърпява трансформация от хардлайнър на Либерално-демократическата партия, където настоява за премахване на монархията и легализиране на канабиса, през умерен противник на Брекзит, та до сегашното си положение на твърд поддръжник на излизането от Европейския съюз (ЕС), борещ се за намаляване на корпоративните данъци и орязване на редица регулации.
Лиз Тръс е част от парламента едва от 2010 г. насам (за традициите на торите това е сравнително кратък период, особено за партиен лидер), но за сметка на това за последните 10 години тя неминуемо има свое министерско място в кабинетите на Дейвид Камерън, Тереза Мей и Борис Джонсън.
За разлика от повечето си колеги в Консервативната партия, тя не идва от някое лъскаво частно училище, а е учила в обикновено общинско, докато с родителите си се мести между Шотландия и Северна Англия.
Самата Тръс споделя, че родителите ѝ са били с доста леви убеждения (по-леви от тези на основната лява партия в страната - Лейбъристите), но постепенно тя самата започва да се придвижва надясно в политическите си възгледи, като в момента е човекът, оглавяващ най-консервативното крило на торите.
В политически план Тръс се определя като либертарианец, като възгледите ѝ са в подкрепа на ниските данъци и "малката държава", чието участие в обществото и като регулатор е силно ограничено.
Две години след влизането си в парламента тя става съавтор на книгата "Британия без окови" (Britannia Unchained), съставена от публикации на новоизбрани консервативни депутати. В своята част тя акцентира върху нуждата от "събуждане" на Великобритания заради ниската производителност на страната.
Тръс пише тогава, че британските работници са "едни от най-лошите мързеливци света", а британските младежи се интересуват далеч повече от футбол и поп музика, сравнени с индийските си и пакистански връстници.
И все пак, въпреки тези остри мнения, тя успешно се доказва като прагматичен политик, способен да се адаптира към доминиращата доктрина в Консервативната партия. Именно това я докара и до предишния ѝ пост на външен министър, където прие ролята на един от най-големите защитници на Брекзит, въпреки че само няколко години преди това сама беше противник на излизането на Великобритания от ЕС.
Според тезата ѝ в момента опасенията ѝ преди референдума, че излизането на Обединеното кралство от блока може да предизвика "смущения", са били погрешни. Сега тя се обяви за отпадането от британското законодателство и на последните ограничения и "остарели" регулации от ЕС, а поведението ѝ спрямо Европа може спокойно да бъде определено като остро.
В случая е интересно дали като премиер тя ще промени позицията си по отношение на партньорството с Брюксел и европейските държави и ако да - как. Наскоро стигна дотам, че отказа да признае френския президент Еманюел Макрон за съюзник на Великобритания, докато се опитваше да защити твърдата си позиция спрямо ЕС.
Въпреки това обаче Трус се ползва с доста положителни мнения от страните в Източна Европа и най-вече в Балтийския регион, където оценяват високо твърдата ѝ позиция спрямо Русия.
Тя вече веднъж предложи, че най-добрият начин за решаване на кризата с войната в Украйна е Русия да бъде върната в границите си от преди 2014 г., а цялостното ѝ мнение по темата е, че Кремъл заслужава да бъде наказан заради започнатата война.
Тръс вече обеща да посети Украйна като едно от първите си действия като премиер на Великобритания, а първият ѝ разговор с чуждестранен държавен лидер беше с не кой да е, а с украинския президент Володимир Зеленски.
Междувременно от Кремъл също дойдоха притеснени коментари, като в понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не може да изключи възможността тежките отношения с Великобритания да се влошат още повече при този британски премиер.
Въпреки тези предпоставки за обострена външна политика, до момента Лиз Тръс се фокусира много повече върху вътрешните въпроси, като те бяха център и на кампанията ѝ за лидер на Консерваторите.
Възможно е нейното правителство да прилича в политиката си доста на това на Борис Джонсън, но с по-голям акцент върху намаляването на данъците, свиването на щата в публичната администрация и, потенциално, още по-твърда линия спрямо Европа.
Основното обещание на Тръс по време на дебатите с конкурента ѝ за поста - бившия финансов министър Риши Сунак, бяха, че още от първия си ден като премиер тя ще намали данъците и ще отмени остарелите закони на ЕС, които все още са в сила във Великобритания, като целта ѝ е с това да насърчи растежа на частния сектор и да стимулира икономиката.
Тръс също така е категорична, че не възнамерява да наложи допълнителен данък върху неочакваните печалби на енергийните компании, въпреки че те регистрират огромни приходи по време на настоящата енергийна криза.
За никого не е тайна, че Лиз Тръс поема управлението на Великобритания в изключително бурен момент, в който икономиката на страната е разклатена, има опасност от рецесия, а разходите за енергия продължават да растат.
Страната е обхваната от вълна от стачки - от железниците до пристанищата, а опасността от проблеми с ЕС заради екологични, риболовни и транспортни проблеми предвещава нови и нови скандали.
За капак на всичко Тръс трябва да обедини и собствената си партия, която от 12 години е на власт и вече личат признаците на умора от торите сред обществото. Още повече, че заради управлението на Борис Джонсън и всичките скандали, в които той се забърка, партията е дълбоко разделена.
Затова и не е изненада, че част от депутатите на торите, цитирани от "Политико", са силно скептични към новия премиер на страната, въпреки че идва от собствената им партия. Според някои от тях обещаните от Тръс мерки могат да тласнат страната към културен шок, подобен на този от 80-те, когато Великобритания отново беше разкъсвана от бедност и социално неравенство.
Самата Лиз Тръс заявява категорично, че не се опитва да бъде клонинг на бившия премиер Маргарет Тачър, но условията, в които се намира, могат да я изправят пред подобни сериозни проблеми, които Тачър е трябвало да решава в своето управление.
Новият премиер ще трябва да преведе страната през най-сериозната криза с увеличаване на разходите за живот от десетилетия насам. В момента инфлацията във Великобритания е достигнала 40-годишен връх, като до декември очакванията са тя да се увеличи с още 13%. Колкото до сметките за енергия, за тях се очаква да се увеличат със стотици, ако не и хиляди лири на година.
Рецесията към настоящия момент изглежда неизбежна и вероятно Обединеното кралство ще влезе в нея още преди края на годината.
Критиците на Тръс са на мнение, че обещаните от нея данъчни облекчения ще доведат до още по-голяма инфлация и повишаване на лихвените проценти на фона на прогнозирана рецесия. Някои анализатори вече излязоха с мрачни прогнози за една тежка зима, в която бедните семейства ще бъдат поставени пред невъзможния избор между храна и топлина.
А за партия, която е на власт повече от десетилетие, е трудно да прехвърли вината за това върху някой друг.
На фона на това самото общество във Великобритания има мрачни очаквания за управлението на Лиз Тръс.
Дни преди избора ѝ за нов лидер на Консервативната партия и нов премиер на Великобритания се появи социологическо проучване на YouGov, цитирано от Bloomberg, според което само 12% от британците смятат, че тя би била добър министър-председател. За сметка на това 52% от населението на страната очакват тя да се провали на поста.
Въпреки това някои експерти настояват, че не трябва да отписваме Тръс с лека ръка. Уменията ѝ на политически хамелеон и опитът ѝ в политиката като адаптивен играч може да се окажат точно това, от което Великобритания има нужда в този момент на криза - бърза реакция и способност да се приспособява към новите ситуации.
Едно е сигурно обаче - който и да е на кормилото на Обединеното кралство, на страната ѝ предстои доста сложен и труден път.
