Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На старта на кампанията: Кой с какви позиции влиза в борбата за вота на 2 октомври

И какво да очакваме от предизборната кампания Снимка: БГНЕС
И какво да очакваме от предизборната кампания

Ето ни отново в стартова позиция в началото на предизборна кампания за предсрочен парламентарен вот.

За четвърти път в рамките на по-малко от две години на 2 октомври ще имаме възможност да се отправим до урните с надеждата, че гласът ни ще спомогне за съставянето на стабилно управление на България.

Но дали?

За разлика от последните избори на 14 ноември миналата година, сега ситуацията е доста променена. Налице са нови кризи, а лицата на "Продължаваме промяната" - тогава нови и свежи - вече също минаха през управлението, оставяйки у мнозина противоречиви впечатления.

На фона на настоящата напрегната ситуация покрай инфлацията, несигурността с доставките на горива и все по-острото политическо противопоставяне на фона на задаващата се зима, изборите ще се проведат в ситуация, която по примера на китайското проклятие можем да определим като "интересни времена".

За разлика от предишните пъти, когато имаше по няколко актуални социологически проучвания, към момента на написването на този текст преди старта на кампанията единствено "Тренд" публикува своите данни за електоралните нагласи около месец преди вота. Данни има и от "Маркет линкс", актуални за началото на август.

"Тренд" (15-22 август)

"Маркет линкс" (30 юли - 5 август)

ГЕРБ-СДС

24,4% (спрямо 23,6% през юли)

22,4% (спрямо 22,2% през юли)

"Продължаваме промяната"

19,6% (спрямо 21,4% през юли)

19,1% (спрямо 21,5% през юли)

ДПС

10,6% (спрямо 10,7% през юли)

11,5% (спрямо 9,1% през юли)

"Възраждане"

10,3% (спрямо 9,6% през юли)

8,4% (спрямо 9,1% през юли)

"БСП за България"

8,6% (спрямо 9,8% през юли)

10,9% (спрямо 11,6% през юли)

"Демократична България"

7,3% (спрямо 6,9% през юли)

8,3% (спрямо 8,3% през юли)

"Български възход"

4,5% (спрямо 5,7% през юли)

3,9% (спрямо 4,3% през юли)

"Има такъв народ"

3,9% (спрямо 3,8% през юли)

2,8% (спрямо 3,2% през юли)

И преди сме казвали - тези социологически данни не бива да се разглеждат като прогноза, нито като нещо, което очакваме да се повтори задължително на изборите. Напротив - има много фактори, които социологията в момента не може да предвиди, включително вота от чужбина.

Да не говорим, че има цяла кампания, която ще е особено важна за някои от участниците. Къде обаче се намират те на старта на тази кампания?

Видяхме процентите, а сега нека да погледнем по-дълбоко към моментното им положение:

ГЕРБ-СДС

Снимка: БГНЕС

Силата на партията на Бойко Борисов определено не е да бъде в опозиция, предвид факта, че нейните експерти не успяха да дадат достатъчно ярки примери за алтернативни политики и визии на това, което предлагаше правителството на Кирил Петков.

Вместо това ГЕРБ се съсредоточиха върху критиките срещу премиера и министрите и върху дискредитирането на идеите и лицата на кабинета. За тяхно щастие самата ситуация от февруари насам стана крайно усложнена предвид засилената инфлация, кризата с горивата и не на последно място - войната, която Русия поведе в Украйна.

В ролята си на основна опозиционна сила ГЕРБ приеха стратегията да се опитват да обърнат всеки негатив за правителството в свой позитив и до известна степен това дава резултат.

Коалицията им със СДС и за тези избори избра слогана "По-силни от хаоса", продължавайки линията на послания, че тяхното собствено управление може да предложи повече стабилност, сигурност и предвидимост за гражданите. Или най-малкото, че не може да има стабилност в страната без ГЕРБ.

И на трите вота миналата година фокусът на някои от партиите беше насочен към това да се спре достъпът на ГЕРБ до лостовете на властта. Днес обаче това общо настроение се променя, измествайки се върху визиите за решаване на икономическите проблеми на страната. Затова и сега партията на Борисов би могла да изкуши някои избиратели, припомняйки им за "спокойните времена, когато Бойко беше на власт". 

Причината е, че от няколко години насам България е в перманентно положение на криза. Дали ще е свързана с коронавируса, с ръста на цените или доставките на горива, страната ни е в постоянно екстремно положение по някаква тема. Това е фактор, който уморява обществото.

По-големият въпрос за партията обаче ще дойде след изборите - има ли с кого да се коалират, за да дойдат пак на власт? И към момента тук отговорът е по-скоро отрицателен - партията все още е токсична за много от другите формации с шанс за влизане в НС, а коалиции в стил ГЕРБ+ДПС+"Възраждане" са по-скоро невероятни заради наистина сериозните различия между тези партии. 

Възможността им в момента да съставят правителство изглежда наистина малка - просто много малко политически сили биха се съгласили на този етап да влязат с тях в коалиция и почти със сигурност няма да са достатъчно за събиране на 121 депутати.

В такъв случай не са изненада изказвания като тези на Тома Биков, че предстоящите избори може да доведат само до нови избори. От тази гледна точка може да преценим, че в момента ГЕРБ играе по-скоро за добра позиция преди евентуален вот за 49-о Народно събрание, а не за това, което предстои да се случва в 48-ото.

"ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА"

Снимка: БГНЕС

След малко повече от 6 месеца на власт на новата формация на Кирил Петков и Асен Василев се падна една от възможно най-лошите ситуации, пред които едни управляващи могат да се изправят - продължаващи ефекти на глобалната пандемия, икономическа несигурност, подсилена от война на няма и 1000 км от България, растящи цени на газа, външна пропаганда, деструктивна опозиция и коалиционни партньори, на които не могат да имат вяра.

Кабинетът "Петков" беше изпъстрен и с множество скандали, включително ареста на бившия премиер Бойко Борисов, който впоследствие беше обявен за незаконен, и това също оказа влияние върху подкрепата за "Продължаваме промяната" (ПП).

Въпреки всичко това ПП успяха все пак да се позиционират като флагман на борбата срещу предишното управление на ГЕРБ, като това се случи до голяма степен заради сътресенията във властта, предизвикани от напускането на управляващата коалиция от страна на "Има такъв народ" и последвалото отстраняване на Никола Минчев като шеф на Народното събрание.

Това напомни на част от електората каква е голямата картина на нещата, както и срещу какво се борят. Скандалът с частната лаборатория на ГКПП "Капитан Андреево" само засили посланието, че "Продължаваме промяната" се бори срещу корупцията.

Важен момент от кампанията беше неслучилата се предизборна коалиция с "Демократична България", като там именно ПП беше страната, която се дърпаше от подобно обединение заради възможността отделно формациите да изкарат по-висок резултат, отколкото ако се явят заедно. По този начин пропуснаха сериозна възможност да победят ГЕРБ с разлика от поне няколко процента, което щеше да има своя сериозен символичен ефект.

В момента за ПП е важно да поддържат образа си на носители на промяната и флагман в борбата срещу корупцията. Те вече откриха, че това най-добре се случва в пряко противопоставяне срещу ГЕРБ (а по-късно и срещу служебното правителство).

За да продължава да работи обаче този имидж, на тях ще им трябват и нови скандали, които да напомнят на избирателите им за "Модела Борисов". И именно върху това трябва да акцентират в кампанията си те.

Възможно е все пак към края на кампанията ПП да засилят представянето си, привличайки колебаещи се гласоподаватели, които просто мразят ГЕРБ повече, отколкото харесват някого.

ДПС

Снимка: БГНЕС

Партията на Ахмед Доган и Мустафа Карадайъ има шанса да подобри представянето си в следващия парламент на фона на очакваната ниска избирателна активност.

Както обикновено, очакванията са ДПС да води по-тиха кампания, съсредоточена най-вече върху работата на терен в регионите, където имат традиционно силно представителство.

Интересен момент е, че Делян Пеевски се завръща като водач на листа в Пазарджик, където години наред беше избиран за депутат.

Тук трябва да се има предвид, че по традиция ДПС засилва позициите си към края на кампанията и на самите избори с вота от чужбина. На последните парламентарни избори вотът от Турция беше най-високият от години насам, а сега е много възможно това да се повтори.

Партията определено понесе удар с неочакваната смърт на нейния активист и бивш депутат Камен Костадинов, който беше сред ключовите ѝ лица за Северна България. Интересно ще е да се види дали това ще доведе до известен спад в представянето на ДПС там.

"ВЪЗРАЖДАНЕ"

Снимка: БГНЕС

Партията на Костадин Костадинов влезе за пръв път в Народното събрание едва след миналите избори, но за това време успя да натрупа сили и да се развие, като очакванията са сега тя да увеличи значително представителството си в следващия парламент.

"Възраждане" залагат както на традиционни националистически послания, така и на остра антисистемна реторика, която на моменти прекрачва границите на допустимото с прикрити заплахи към противниците ѝ.

Основният ѝ коз обаче остават силните проруски позиции, които формацията защитава още от първите дни на войната в Украйна. Макар лидерът ѝ Костадин Костадинов и хората около него да не се изразяват директно в подкрепа за Русия около конфликта, те защитават основните опорни точки, които Кремъл разпространява по темата.

"Възраждане" е една от водещите формации, напиращи за запазване на близки отношения с Москва, като оттам дори искат България да подложи на референдум членството си в НАТО.

Това, което в момента се явява силната страна на партията, е набраната инерция - Костадинов и хората му убеждават привържениците си, че те ще бъдат първа политическа сила и ще поемат властта в страната, а оттам ще започнат със сериозните промени.

В комуникацията си те залагат още на силни заигравки с носталгията по социализма, връзките с Русия и антагонизирането на прозападно настроените политици, общественици и медии, които биват директно вкарвани в образа на врага.

Един от препъникамъните пред този им устрем беше напускането на едно от важните им лица - Елена Гунчева, но в момента сякаш този момент е преодолян.

Големият въпрос пред "Възраждане" на старта на кампанията е дали ще успеят да запазят до изборите насъбраната инерция.

"БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

Макар предишното правителство да беше първият досег до властта за БСП от кабинета на Пламен Орешаски насам, не може да се каже, че социалистите натрупаха много позитиви от този кратък престой в управлението.

Въпросите за позицията на партията около войната в Украйна на фона на традиционно проруския ѝ електорат, както и обвиненията за изпращане на оръжия за Киев, разписани от самата Корнелия Нинова като ресорен министър, оказаха своята следа.

За отчитане на резултатите от управлението Нинова и хората ѝ акцентираха на социалната политика и постиженията там - безплатни детски градини, учебници и други, но сериозната инфлация и усещането за обедняване успяха да изтрият положителните впечатления от постигнатото от социалистите, ако е имало такива въобще.

За да стигнем и до частта, в която БСП успя сама да си причини вероятно най-много щети - конфликта с президента Румен Радев.

Това, че Радев най-вероятно съвсем целенасочено е подбрал критици на Нинова за своето служебно правителство, за да подкопае позициите на червената лидерка, е едно на ръка. Начинът, по който тя и хората около нея в партията ескалираха ситуацията, обаче беше удар в гредата по няколко параграфа.

Това все пак е президент, който електоратът на БСП продължава да смята за свой; който по отношение на войната в Украйна зае плаваща позиция, която преднамерено не беше срещу Русия; който критикува правителството, което се обяви срещу Русия, и не на последно място е човек, който е спечелил избори - за разлика от Корнелия Нинова.

С шумното си противопоставяне срещу Радев, тя провокира избирателите да правят избор между него и нея. Което, както виждаме от проучванията, води до спадове.

Сега за червените много неща ще зависят от предизборната кампания и от това доколко твърдото ядро от избиратели на партията ще се припознаят в депутатските ѝ листи и посочените водачи.

Защото ако това не се случи, на фона на другите проблеми досега, може да се стигне до ситуация, в която за пръв път в историята си БСП ще получи едноцифрен резултат като процент от вота. Тази опасност не е нещо, което социалистите могат да си позволят да пренебрегнат в момента.

"ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

За градските демократи предстоящият парламентарен вот ще е важно изпитание. Заради "Продължаваме промяната" обединението остана на заден план на последния вот, а и като присъствие в правителството, като сега представителите му ще трябва да убедят избирателите, че има причина да се гласува за ДБ.

Дълго време обединението на "Да, България", ДСБ и "Зеленото движение" беше основният избор за много прозападни, градски настроени избиратели, но след появата на ПП нещата се промениха, а неспособността на лидерите на ДБ да привлекат достатъчно внимание върху собствената си формация оказа сериозен ефект.

Неуспешният опит на Христо Иванов да привлече Кирил Петков към идеята за голямо обединение и общо явяване на вота в борбата за първо място остави "Демократична България" оголена за критики и нападки по линия на това, че може и да не влезе в следващия парламент.

Нещо повече - в очите на мнозина това изглеждаше именно като отчаян опит за запазване на топли депутатски места. И макар засега социолозите да не предвиждат изпадането на ДБ под 4%, ако оттам оставят този наратив да се развие и да се използва достатъчно, общественото мнение може да се обърне по ефекта на "Самоизпълняващото се пророчество".

За целта градските демократи ще трябва да направят силна и динамична кампания, в която да демонстрират, че фокусът им не попада само и единствено върху съдебната реформа, дигитализацията и опазването на природата - трите министерства, които формацията имаше в последния кабинет.

Напротив, оттам ще трябва да покажат силни позиции и да представят решения в сферата на енергетиката, борбата с инфлацията и други актуални теми.

Обединението открай време получава критики заради липсата си на силни лидерски фигури (особено след факта, че и Христо Иванов, и Атанас Атанасов подадоха оставки след последните избори, само за да бъдат преизбрани веднага след това). Важна част от кампанията им би трябвало да се насочи именно към подсилването на тази слабост.

Друг проблем за решаване е това дали ДБ ще може да достигне до избирателите извън столицата и големите градове, като това отново ще зависи от това доколко активна ще е кампанията на формацията. 

"БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД"

Снимка: БГНЕС

Бившият служебен премиер и за кратко министър на отбраната в кабинета "Петков" Стефан Янев започна своя политически проект леко неуверено. Още в деня на учредителното събрание на партията неговата дясна ръка Ралица Симеонова, която беше шеф на кабинета му като премиер, обяви оттеглянето си от проекта с мотива, че не може да гарантира на хората, че те няма да бъдат излъгани отново.

Паралелно с това странните включвания на Янев във Facebook през последните седмици също спомогнаха за това някои хора да изпитат съмнения за участието му в политиката.

Въпреки това насъбраното медийно внимание около самия Янев се прехвърля и върху партията му, докато той продължава да лансира проруски послания, комбинирайки ги с тези на традиционния патриотичен сектор в политиката у нас.

Според данните на социолозите неговата формация в момента гравитира около линията за влизане в парламента с добри шансове на 2 октомври вечерта да прехвърли заветните 4%. За целта обаче Янев трябва да събере достатъчно вот при конкуренция от страна на БСП и "Възраждане", но също така и на партии като ВМРО и НФСБ.

За да постигне това, той трябва да покаже партията си като достатъчно релевантна на случващото се в момента в България, и като фактор, от който може да зависи нещо.

По-ниска избирателна активност би повишила шансовете на "Български възход" да влезе в 48-ото Народно събрание.

"ИМА ТАКЪВ НАРОД"

Снимка: БГНЕС

От първа политическа сила през юли 2021 г. в момента партията на Слави Трифонов е изпаднала до положение, в което повечето експерти се съмняват, че въобще ще влезе в следващия парламент.

Макар за "Има такъв народ" поведението им в предишните няколко парламента да е проява на висок морал и отказ да влизат в задкулисни политически игри, за мнозина то се тълкува просто като провал да се изпълнят заложените първоначално цели на партията. ИТН на няколко пъти имаше възможност да влезе във властта, а в предишното правителство получи няколко важни министерства.

Разбиването на кабинета заради "МА-КЕ-ДО-НИ-ЯЯЯЯ" и поведението на депутатите на ИТН (включително с отцепването на част от тях) разби тотално вярата на голяма част от електората на партията в лидерите ѝ. Да не пропускаме и посланията на ПП, с които те причислиха доскорошните си коалиционни партньори в сектора на "мафията", т.е. това, с което искат да се борят.

А когато Трифонов финално излезе с гневен коментар относно преговорите за съставяне на правителство с третия мандат на БСП, нещата приеха логична форма - подкрепата за ИТН е на дъното и е малко вероятно тя да се вдигне достатъчно, за да могат те да влязат в един следващ парламент.

Дори и опитът да се събере подкрепа чрез идеята за иницииране на референдум за президентска република, лансирана прясно преди началото на предизборната кампания, не успя да събере особено подкрепа, като дори хората около държавния глава Румен Радев побързаха да се разграничат от предложението на Трифонов.

Макар в политиката да са възможни всякакви изненади, тук вероятността да се постигне някакъв неочакван обрат, с който "Има такъв народ" да убедят достатъчно хора да гласуват за тях, не е голяма.

ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ И ПО-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ СЛЕД ИЗБОРИТЕ

Снимка: БГНЕС

За пореден път и тук избирателната активност е голямата неизвестна, която може да наклони везните в една или друга посока. По традиция по-ниската активност влияе добре на партиите с твърди електорати, които са лесни за мотивиране, и лошо - за онези формации, които разчитат повече на периферията си, отколкото на фанатично верни привърженици.

Макар проучванията на "Тренд" и "Маркет линкс" да показват готовност за гласуване на изборите от съответно 52% и 49%, очакванията са за по-нисък дял на хората, които ще изберат да гласуват.

Една от причините за това е умората от избори и разочарованието от липсата на устойчиво управление. Много избиратели може да са се почувствали предадени от политическите партии заради поведението им до момента, множеството политически скандали и цялостната липса на решения за актуални проблеми като ръста на цените.

Друга причина е самото усещане, че тези избори няма да доведат до нищо съществено - послания, че можем да очакваме нов вот още преди пролетта, се чуват вече от няколко партии, а това може да бъде доста демотивиращо за обикновения избирател.

Политическата картинка у нас изглежда все още като нерешим пъзел, в който парчетата просто не могат да се напаснат, а лидерите се стараят да поддържат усещането за конфликтност високо, в опит да вдигнат собствената си подкрепа.

Всичко това води до вероятност, в която големият победител ще продължи да бъде президентът Радев, чието служебно правителство ще продължи да управлява, а самият той ще се оформи като център на стабилност и сигурност.

Цената за това обаче е самата ни демокрация, която заради липса на каквато и да е гъвкавост и способност на разумни компромиси ни отвежда към все по-радикално настроено общество, което просто иска решения на проблемите си.

 

Най-четените