Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Войната на Нинова срещу Радев - мотика, която чака да бъде настъпена

БСП тръгва в атака срещу президента и това може да се окаже сериозна предизборна грешка Снимка: БГНЕС
БСП тръгва в атака срещу президента и това може да се окаже сериозна предизборна грешка

"Мъжки комплекс спрямо жената, която го направи президент" - думите на Корнелия Нинова за Румен Радев и това как той действал срещу БСП и лично срещу нея отекват ясно на фона на предизборната обстановка.

По традиция преди избори всеки политически субект си избира конкретен опонент, с когото да се бори по време на кампанията си, и очевидно за социалистите този път "врагът" ще е същият президент, когото официално подкрепиха на последния вот.

Така от седмица насам Нинова и хората от близкия ѝ кръг в партията обикалят телевизиите, за да говорят за това как Радев работи срещу тях, дискредитира ги, уволнява хората им от министерствата и дори така е подбрал служебния министър на икономиката и индустрията, че лично да нападне лидерката на БСП.

Нещо повече - президентът сам бил част от силите, които са бутнали предишното правителство.

Истината е, че напрежението между ръководството на БСП и Радев, когото те лансираха за държавен глава още през 2016 г., започна да се трупа още в първия му мандат, когато се оказа, че той предпочита да се еманципира от социалистите и да води собствена политика, която не е координирана с "Позитано" 20.

А такъв ход не е нещо, което Корнелия Нинова би толерирала, особено на фона на това, че от 2016 г. насам постепенно успя да се разправи собственоръчно с по-голямата част от вътрешната си опозиция, оставяйки в ръководството на партията предимно хора, които са ѝ верни.

Оттогава насам тези отношения между "Дондуков" 2 и партийното ръководство на "Позитано" 20 търпят все по-голямо и по-голямо отдалечаване, и макар БСП като партия официално да даде подкрепата си за втория мандат на Радев преди президентските избори, пропастта помежду им изглежда вече непоправимо голяма.

От една страна, Румен Радев неколкократно "флиртува" с други политически субекти, включително и "Продължаваме промяната", които Корнелия Нинова все още разглежда като "проект на президента".

Нещо повече - държавният глава многократно, включително и в това служебно правителство, дава трибуна на лица от БСП, които са критични към партийното ръководство и в частност към лидерката.

От друга страна, напълно нормално и очаквано е Радев да иска да се дистанцира максимално от БСП. Още от преди 2016 г. социалистите са в упадък, а трите вота през 2021 г. само показаха колко дълбок е той - червените паднаха от втора политическа сила до четвърта, регистрирайки най-ниските си изборни резултати въобще.

При управлението на ГЕРБ БСП бяха ялова и безидейна опозиция, докато държавният глава успя да улови около себе си духа на недоволството спрямо Борисов и компания. И след като социалистите не показаха нищо, с което някой да може да повярва, че са способни да отстранят "модела" на предишната власт, напълно нормално е да се насочи тази енергия към други формации.

А когато тези спорове приеха и кадрови форми - редовното правителство маха хората на служебното, а сега - обратното, разривът логично само се задълбочава и става по-личен.

В момента действително Радев прави ходове, които малко или много могат да се разглеждат като ходове срещу БСП.

Най-малкото вкарването в правителството на човека, който е разглеждан като потенциалната алтернатива на Корнелия Нинова за партиен лидер - Крум Зарков, е ясен сигнал, че държавният глава не е съгласен с настоящото ръководство на социалистите.

Колкото до назначението на Никола Стоянов - бившият шеф на ВМЗ Сопот, уволнен от Нинова, за служебен министър на икономиката и индустрията, където самата Нинова беше доскоро министър, това наистина може да се приеме за пряко заяждане с нея и дори един вид символичен шамар в лицето ѝ. 

Въпросът в случая е реакцията на БСП и на Нинова - тя започна директна и лична атака срещу президента.

Да, това не е нещо, което не сме виждали досега - съвсем доскоро Радев беше в състояние на открит конфликт с ГЕРБ, докато те бяха на власт. Разликата тук е, че говорим за партията, чийто електорат безрезервно подкрепя президента.

Каквото и да си говорим, избирателите на БСП са твърдото ядро, което подкрепя държавния глава. Ако за "Позитано" 20 може да се каже, че е в остри отношения с Радев, същото не може да се каже за обикновените, редови социалисти.

А Корнелия Нинова в предизборна ситуация решава, че най-добрият ѝ възможен ход да отговори на действията на президента е като го напада публично.

И то не просто да отправи някоя и друга критика, а с тежка артилерия от обвинения, че той работи заедно с ГЕРБ и ДПС, че е съборил предишния кабинет, че е предал БСП и е започнал лична вендета със самата нея.

Много спорно е доколко подобна тактика ще проработи, особено когато с нея поставяш избирателите си пред ултимативен избор - "Ние или Радев". Защото в такава ситуация е ясно, че немалко хора ще предпочетат да подкрепят визията за развитието на тази партия, което хората около президента могат да предложат.

По този начин Нинова излага сама себе си на риск, при това по повече от един начин - първо да подрие собствената си подкрепа преди изборите, а след това - ако изборният резултат отново не е добър, да даде перфектната възможност на противниците си да ѝ поискат сметката защо е "закопала" за пореден път БСП, като те посочат конфликта с Радев като една от водещите причини за потенциалния провал.

В така поставената ситуация червената лидерка буквално има само един път пред себе си - да повиши изборните резултати на БСП - и като гласове, и като парламентарно представителство. А едва ли някой може да гарантира, че това ще се случи.

В самия спор Нинова обвинява президента в дребнави атаки, но на практика това, което се вижда, е, че тя и хората около нея са тези, които обикалят телевизиите да се оплакват колко лошо е постъпил той с тях. Тя е тази, която говори с гняв по адрес на Радев.

Ръководството на БСП обмисля налагането на санкции срещу тримата си партийни членове, съгласили се да участват в правителството. На каква база от устава обаче? Какво е сериозното им прегрешение чисто на хартия? Ако Нинова и хората около нея не могат да отговорят на тези въпроси, това ще ги накара да изглеждат немощни, злобни и отмъстителни. 

Напротив, в този случай държавният глава е заел по-спокойната и уравновесена позиция на човек, който предлага алтернативи за лявото, който защитава онези принципи на твърдото ядро на червените и който не е влизал в "компрометиращи" коалиции с "десните русофоби".

Въпреки търканията си с "Позитано", Радев връчи отново третия мандат на БСП, давайки им шанс те да са тези, които ще излъчат правителство в рамките на 47-ия кабинет, въпреки че мнозина го призоваваха да избере "Демократична България".

Той говори на езика на БСП, изразява съмненията, които вече съществуват сред червения електорат, и засяга темите, които партията традиционно възприема като свои и важни.

Затова и ескалирането на проблема, който Нинова и хората около нея имат с президента, може да се окаже поредната стратегическа грешка на ръководството на БСП.

То може да отмести фокуса на кампанията от сблъсъка с ГЕРБ и "премахването на модела "Борисов" към дребнаво заяждане с човек, когото повечето социалисти разглеждат като "един от нашите". И в крайна сметка да доведе до пореден изборен провал за партията.

Но Нинова сякаш не се притеснява от това. Все пак не е като да не е свикнала и да не може да си намери поредното оправдание за загубените гласове.

   

Най-четените