Само за няколко дни ГЕРБ преминаха от послания за "правителство на споделената отговорност" към обявено намерение за правителство на малцинството.
Опитите на Бойко Борисов и хората му да убедят останалите партии в 50-ото Народно събрание, че трябва да се състави правителство с първия мандат, засега удрят на камък.
И причината е колкото в това, че нито една партия освен ДПС не иска да попада в ситуация, в която бъде свързвана с ГЕРБ, толкова и във факта, че на практика първата политическа сила не предлага абсолютно нищо освен голи думи.
Ако погледнем публичните изказвания на партийния лидер Борисов, там ще видим призиви за отговорност, насочени най-вече към ПП-ДБ, малко заяждане за подкрепата, която ГЕРБ са дали за кабинета "Денков", както и общи приказки как първата сила трябва да е тази, която да предложи правителство, а не предпоследните да изскачат с идеи за експертен кабинет.
Поне до момента никой от ГЕРБ не прави и намек да ухажва останалите формации в 50-ото Народно събрание, търсейки подкрепата им.
Ако изключим онези първоначални покани за среща, не се представя и някаква особено ясна причина защо другите партии трябва да рискуват собствените им избиратели да ги обвинят в предателство, подкрепяйки кабинет от първия мандат.
Нито Борисов, нито хората около него изглеждат настроени за търсене на компромиси. Напротив - те говорят с ултимативен тон - или ГЕРБ, или нови избори.
Няма изнесени приоритети, програма или нещо от сорта - само послание, че се търси "споделена отговорност". Което, откровено казано, прилича много повече на опит за прехвърляне на отговорност за неуспех, отколкото на нещо друго.
В момента Борисов няма много възможни ходове, които да не водят до щети за него и партията му.
Собственият му електорат го притиска да се държи по-твърдо и неотстъпчиво - миналия път те гласуваха за него, а той доброволно се отказа от властта в името на най-големия си противник. И това му коства над 130 хил. гласа.
Междувременно повечето формации в парламента виждат в евентуалното коалиране с ГЕРБ (особено при наложени от ГЕРБ условия) единствено и само път към собственото си падение.
Това, което остава, са ДПС на Делян Пеевски, който, на свой ред, изглежда доста по-амбициозен от това да остане младши партньор в една управляваща коалиция.
Вече се усещат първи сигнали на напрежение и разминавания между двете водещи сили в парламента, особено след като Борисов заговори за кабинет на малцинството. Все още нищо сериозно или значимо, но все пак напомняне, че ГЕРБ и ДПС са отделни партии, всяка със своите си интереси. И те не е задължително винаги да се допълват.
Шансовете за правителство в рамките на този парламент определено не са си отишли.
Най-малкото посланията, които идват от партия "Величие" и нейния лидер Николай Марков, оставят вратата до известна степен открехната.
Промените на върха в БСП пък може и да оставят някой и друг депутат склонен да бъде убеден в нуждата от редовно правителство.
Нищо от това обаче няма да гарантира стабилно управление, каквото е нужно на страната в момента.
Може би анализаторите са прибързали с оценката си, че ГЕРБ е излязла от изолацията, в която попадна през 2020 г. след летните протести.
Може би партията има нужда не да разчита на старите лаври от управлението си, а да направи един сериозен анализ на това защо продължава да губи подкрепа и защо никой не иска "да си играе" с нея.
Казвал съм го и преди, ще го кажа и отново - като държава имаме нужда от сериозна промяна в начина, по който политиката функционира и по който се говори за нея.
А това много трудно ще стане със старите лица и лидери.
