Изборите 2 в 1 за президент и парламент отминаха, а с тях идват резултати, които пращат едни във възторг, а други - в леко отчаяние.
Вотът - трети за годината, показа умората и у избиратели, и у партиите, а в крайна сметка това оказа влияние и върху кампанията. Резултатите обаче са на лице, като окончателно до края на седмицата ще трябва да знаем както разпределението в следващия парламент, така и имената на новите 240 депутати.
Междувременно президентският вот ни изпраща към балотаж, където действащият държавен глава Румен Радев ще се изправи срещу претендента проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ. Там за окончателни изводи ще изчакаме втория тур.
И все пак - какво можем да кажем след този вот? Пет отговора, събрани накратко:
Суверенът иска промяна, която обаче да работи
За втори пореден вот ГЕРБ остава втора политическа сила, а нова партия, обещаваща радикална промяна в политиката, печели вота. Това трябва да е достатъчно ясен знак, че в обществото ни има достатъчно силни индикации, че е необходима промяна - в лицата в управлението, в самия начин на управление, в борбата с корупцията и престъпността, в управлението на държавните средства и т.н.
Промяната беше ключов момент и на предишните, както и на по-предишните избори. Тогава обаче друг беше нейният ключов агент - "Има такъв народ" на Слави Трифонов, която предлагаше лесни и кардинални решения за решаване на проблемите в държавата, говореше за предишните управляващи от ГЕРБ като за врагове, а битката с тях описваше като "война".
После обаче ИТН дойде като първа политическа сила в един силно фрагментиран парламент, но предоставената им възможност беше пропиляна, след като хората на Слави не успяха да убедят останалите политически сили, че предлаганото от тях правителство на малцинството е достатъчно добро решение.
Именно този провал обаче доведе до възхода на победителя от тези избори "Продължаваме промяната". Докато ИТН обещаваха, макар и негласно, че ще наказват политическия елит, а реториката им беше революционна и склонна към конфронтации, ПП още от самото начало поставиха ясно идеята, че ще търсят коалиция, която да подсигури мнозинство и правителство на промяната след изборите.
Ако Трифонов и хората му акцентираха и преди, и сега на добрите си намерения и честното си отношение, Кирил Петков и Асен Василев обещават, че ще постигнат резултат. И да, тяхната кампания може да звучи някак твърде общо и неопределено, но те посочват ясни обещания.
На фона на това, че в последно време предизборните кампании до такава степен са се изострили, че се фокусират предимно върху дискредитирането на противника, повечето политически сили дори забравиха да обещават разни неща на избирателите си. И ПП се възползва от това.
Те успяха да изместят ИТН от позицията им на "носител на промяната" и сега на тях ще се падне да се опитат да формират мнозинство и да съставят правителство. Което е колкото победа, толкова и изключително тежка отговорност, която, както вече видяхме, може да доведе до сериозен срив.
По-подробни анализи за упадъка на "Има такъв народ" и възхода на "Продължаваме промяната" можете да видите тук и тук.
ГЕРБ остават силни, но не успяха да се възползват от грешките на противниците си
За втори път в рамките на година бившите управляващи ГЕРБ остават втора политическа сила. И макар лидерът Бойко Борисов да е категоричен, че срещу него е работил служебният вътрешен министър, който е атакувал партията с компромати, истината е, че ГЕРБ изпусна сериозен шанс да възвърне част от позициите си на тези избори.
На практика, преди публикуването на окончателните данни от вота грубите сметки показват, че формацията е загубила някъде между 50 и 80 хил. гласа в сравнение с изборите на 11 юли.
В сравнение с други политически сили това съвсем не е много, а партията на Борисов изглежда е стабилизирала срива си в сравнение с предишните два вота. Въпросът обаче е, че тя също така не успя да се възползва дори с малко от създалата се предизборна ситуация.
Цялостната идея на ГЕРБ, че те са пристан срещу хаоса на служебното правителство и предишните два парламента, доминирани от техните политически противници, не успя да се потвърди като изборен резултат. Нещо повече - Бойко Борисов преживя първата си лична загуба, губейки и в двата МИР-а, където е водач на листа - сам по себе си провал, който заслужава отделен анализ.
Истината е, че неуспехът на ИТН да формира правителство и откритият огън срещу "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" от страна на партията на Слави, заедно с всички скандали с кандидатите на формацията, вдигнаха голяма част от напрежението върху ГЕРБ. Така партията на Борисов можеше спокойно да се прегрупира и да се организира за тези избори.
На тях обаче партията предпочете да си избере за основен противник не някоя от партиите, а президента Румен Радев и служебното правителство. И макар в общия фон това да изглежда като логична тактика, залагаща на дългогодишно вече противопоставяне, то остави партията в "следваща" позиция, при която не определя дневния ред, а само му отговаря.
Нещо повече - тоталният отказ на ГЕРБ да демонстрира промяна, по-различна от това да изгони няколко стари и доста изхабени кадри, ги поставя в положение, в което те не могат да избягат от изолацията, в която са поставени и не могат да привлекат кой знае каква подкрепа извън традиционно гласуващите за формацията.
Така, дори и да бяха останали първа политическа сила, това щеше да е без значение, тъй като Борисов и хората му ще бъдат "карантинирани" и в следващия парламент от другите политически сили. С цялата си кампания обаче те пропуснаха и този път шанса да твърдят поне, че са моралните победители от вота и като първа политическа сила заслужават да участват във властта (както беше в рамките на 45-ия парламент).
Всичко това обаче започва да се оформя в тенденция и ако ГЕРБ не променят нещо сериозно в себе си, са застрашени да останат още доста време в тази изолация независимо от представянето си на избори.
Още повече ако получим едно правителство на промяната, което ще иска да разглежда отново "миналите грехове" на управлението на Борисов, а това създава предпоставката ГЕРБ да падат повече и повече като резултат.
Големите губещи от вота
"Има такъв народ", "Демократична България", БСП и "Изправи се БГ! Ние идваме" претърпяха тежки удари на вота в неделя. ИТН загуби близо 2/3 от гласовете си (при окончателните резултати ще стане ясно колко точно), ДБ сви резултата си наполовина, а БСП продължава с пълна скорост да се търкаля надолу по наклонената плоскост, изпадайки до четвърта политическа сила. Само преди година те бяха на второ място и уверени, че могат да го задържат.
Колкото до ИБГНИ, те останаха извън парламента, свивайки се до едва малко над 2% от гласовете, предвещавайки едно мрачно бъдеще за формацията и вероятния ѝ бърз разпад в търсене на нови алтернативи.
Общото между всички тези формации е, че те участваха в разговорите за съставяне на правителство в рамките на 46-ото Народно събрание, а сегашната им загуба на избиратели може да се приеме като следствие на провала им да се разберат в името на интересите на държавата.
Истината обаче е, че всяка една от тези формации имаше своите проблеми и без това, а кампанията за вота на 14 ноември само разкри още повече тези проблеми.
За "Има такъв народ" това беше самото неадекватно политическо поведение, в което се отричат коалиции и обединения. На тях им беше дадена власт и те се издъниха, оправдавайки се с това, че са успели да запазят достойно поведение. Достойно или не, провалът си е провал, а той се усеща много силно на избори.
При ДБ беше неспособността да се намерят достатъчно силни послания, с които да ангажират избирателите си. Там имаха и някои вътрешни проблеми, които излязоха на бял свят, особено при атаките, с които подкрепения от тях кандидат за президент ги обяви в предателство. Допълнително с това проблем имаше и по отношение на стария грях на ДБ - егото. И вярата, че избирателите им сякаш са длъжни да гласуват за тях.
При ИБГНИ пък го имаше моментът със загубената цялостна мотивация - те така и не успяха да убедят избирателите си, че има реална нужда от тях в парламента.
Колкото до БСП, там има тежки вътрешни проблеми от доста време насам, които опират до най-високо ниво. Социалистите все още не са намерили лявата си идентичност, а в последната година изгубиха и лицето си за избори. Самата лидерка Корнелия Нинова е издърпана на по-заден план в кампаниите, а резултатът е пореден антирекорд за тях откъм подкрепа, резултат и представителство в парламента.
Ако продължават по същия начин и запазят този темп на загуба на подкрепа, след още 2-3 вота БСП ще се борят за влизане в парламента.
Голям губещ имаше и при президентските избори, където Лозан Панов претърпя тежък крах.
Въпреки че в самото начало на кампанията той беше сочен като един от основните претенденти (доколкото на тези избори може да има претендент срещу Радев), на финала той финишира дори след Костадин Костадинов от "Възраждане".
През цялата си камапния Панов имаше тежки проблеми, що се отнася до това как да подбира и поднася публичната си комуникация. Той избра за свой основен противник Румен Радев, което изгони част от потенциалните подкрепящи го, а след това, в самия край на кампанията, се обърна и срещу самата партия, която го подкрепя - "Демократична България", обвинявайки ги в предателство.
Тук е и един от кардиналните проблеми пред самата кандидатура на Панов и той е, че Панов се яви като независим кандидат и през цялото време действаше като такъв. Ако просто е искал да каже някакви "истини" и те да бъдат чути, поне в определени среди, той е постигнал целта си.
Ако обаче е искал да направи сериозно представяне на тези президентски избори и да си тръгне с един добър резултат, ситуацията е меко казано провал.
И ако за Лозан Панов поне се говори, какво да кажем за националистическите формации и техните представители. ВМРО в парламентарния вот се крепи на малко над 1% и все пак ще вземе субсидия, докато ВОЛЯ и НФСБ (явила се този път под името "Патриотичен фронт" заедно с други малки партии) не хващат дори половин процент.
В президентския вот и кандидатът на ВМРО, и кандидатите на "Атака", ПФ и ВОЛЯ са под поп-фолк певицата Луна Йорданова като резултат. Само преди по-малко от година тези формации бяха представени в парламента. Ако това сега не е провал, то нямам идея какво е.
И ниската активност е позиция
Един факт, от който всички изразяват недоволство и разочарование - ниската избирателна активност. Към 16.00 часа на изборния ден тя е малко под 26% и за двата вота, което е изключително слабо представяне в сравнение с предишни избори, още повече такива за президент.
Въпросът обаче е, че макар и да се ядосваме на сънародниците си, че не са проявили достатъчно ангажираност да се включат в изборния процес, те дават една много ясна и категорична позиция - не са видели смисъл да го правят.
Тук като причини могат да се посочат и машинното гласуване, което е изплашило някои избиратели, и пандемията, но истината е, че нито първото, нито второто имат реалната вина за ситуацията с ниската активност.
Основната причина тук е ниското ниво на ангажираност, породено от умора от избори, от слаба предизборна кампания, от липсата на интрига при президентските избори, от калпавите послания на политиците и от цялостната липса на идеи и смисъл в кампаниите.
И ниската активност ни даде да разберем, че проблеми има и те са осезаеми и водят до своите преки резултати.
Третият вот в рамките на малко над 6 месеца доведе до умора - както сред избирателите, така и сред партиите. И страната има нужда от правителство, което да се заеме с работа и с решаване на належащи проблеми като здравната и икономическа криза, както и с приемането на рамка за Бюджет 2022 г.
Мълчанието на избирателите е ясен протест срещу това препускане от избори в избори, както и срещу цялата безидейност на отминалата кампания, която не предостави достатъчно адекватни кандидати и идеи, които да ангажират хората да отидат и да гласуват.
Бъдещето остава все така несигурно
В един парламент със седем политически сили, част от които с доста изравнени позиции, формирането на мнозинство ще изисква задължителна коалиция. Сега добавете към това уравнение изолацията на ГЕРБ и ДПС и ще получите коалиция с минимум 4 играчи.
Сред тези 4 играчи попадат победителите от "Продължаваме промяната", социалистите от БСП, известните с бурното си поведение "Има такъв народ" и градските демократи от "Демократична България", които са известни с непримиримото си отношение към "комунисти". Може в тези разговори да се включат и склонните към конспиративни теории и антиваксърство "Възраждане". Какво ли може да се обърка тук?
Всички тези политически лидери трябва да забравят за егото си и за голяма част от партийните си интереси, за да се постигне едно крехко, но важно мнозинство, което да вземе и да свърши малко работа в следващото Народно събрание, вместо както в двата парламента за тази година да се фокусира единствено и само върху промени в Изборния кодекс.
Имаме нужда държавата да заработи отново, а това зависи от разговорите между 4-5 политически сили, чиито лидери (или бивши лидери) досега не са се показали като най-компромисните и кооперативни хора на света.
Шансът всичко това да се провали и ние пак да сме принудени да ходим на избори е достатъчно голям, за да го приемем сериозно. Току виж, ако се упражни достатъчно обществен натиск, партиите вземат, че осъзнаят, че нови избори няма да им бъдат простени.
