Огромен изкусителен сандвич, с два вида разядки, студена бира и за финал - кафе с ром. И всичко това още преди 12 на обед.
Свързваме Валенсия най-вече с паелята, но традицията на алмуерсо е не по-малко характерна за тази част на Испания. Това не е просто почивка за сандвич или едно от храненията през деня, а свещен ритуал, който се спазва с почти религиозен плам.
Ритуал, който е изключително характерен за начина на живот във Валенсия и който за мнозина е най-доброто хранене за деня, основополагащо и за работния, и за социалния живот.
И което в никакъв случай не бива да наричате брънч. Най-малкото защото историята му датира доста преди появата на това хранене, възникнало в Америка.
Алмуерсо е стабилно похапване в късната сутрин - между 9 и 12 часа. То е нещо като късна закуска или ранен обяд, цели добро засищане за остатъка от работния ден или поне до обяд, и в центъра му е огромен и пребогат сандвич.
Традицията е вековна и свързана с фермерите и земеделието в областта.
Столетия наред селското стопанство е било основен поминък тук, а хората, които са се грижели за цитрусите и зеленчуците, са ставали по изгрев , закусвали нещо малко на крак и работели часове наред под жаркото средиземноморско слънце.
Чак след това са посядали са под сянката на маслина или бадем, отдъхвали са и хапвали.
Традицията се предава през вековете и е дотолкова свързана с местния начин на живот, че т.нар. почивка за сандвич е законово регламентирано право на работещите, което те не пропускат и чакат с нетърпение всеки ден.
Първоначално алмуерсо е бил хляб с осолено месо или наденица плюс вино, а сега това е пир, в чиято основа е сандвич, или бокадийо - сандвич от хрупкава багета.
Но не този плосък бокадийо, често с хамон, който сте виждали на други места в Испания. Става дума за бокадийо, чиято големина обичайно е около дължината на половин ръка и дори до половин метър, в който може да има какво ли не - картофена тортиля, шунка, пилешко, свинско, яйца, калмари, кървавица, зеленчуци и т.н. Комбинациите са безкрайни, условието е съставките да са традиционни и местни.
Сред най-популярните и традиционни сандвичи са "черно и бяло" - с наденица и кървавица; с бакла; с конско месо и пресен чесън; с наденица, разтопено сирене и карамелизиран лук, и - внимание! - "чивито" - с печено на грил свинско филе, пържено яйце и бекон, майонеза, сирене и салата.
Me ponen los dientes largos invitándome a almorzar un Chivito de potro desde Paterna (Bar Velasco) 🤦🏼♀️😅 pic.twitter.com/h0QCXMfJ0J
— Cova Morales (@comoju) September 8, 2021
Задължителна част от алмуерсо са и апетайзърите - купичка маслини или мариновани лукчета и ядки - например фъстъци. Те се сервират, докато се чака сандвичът, и се прокарват или със студена бира или с вино със сода.
Пиршеството завършва с кафе с ром или коняк, а цялото това угощение струва 6-8 евро.
Не по-малко важен е начинът, по който се практикува алмуерсо - хората отиват в някой от многото барове или кафенета във Валенсия, които го предлагат. Това е времето за почивка, бъбрене и забавление с околните, докато всички похапват вкусен сандвич.
"Това е нашето любимо хранене за деня, моментът, в който се събираме с приятели или семейството и сме себе си", обяснява пред Би Би Си Винсент Марко, журналист и писател от Валенсия.
И макар че хората във Валенсия и до днес спазват традицията на алмуерсо, не мислете, че не обядват - напротив.
Просто обядът там е не по-рано от около 14 часа.
