Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Две усмихнати хлапета и работата, която ги прави големи

Две усмихнати хлапета и работата, която ги прави големи Снимка: Lidl

Ванина Андонова и Владислав Ников са две усмихнати хлапета.

Нямат прах и драскотини по себе си, както се пее в песента, но пък имат големи мечти за сбъдване.

Тя е на 18 години от Сливен, а той - на 19 години от Пловдив. Двамата са част от 218-те ученици в тазгодишната практикантска програма на Lidl. Всяка година веригата отваря вратите на своите магазини за ученици в 11 и 12 клас от цялата страна.

В рамките на два месеца те работят, получават възнаграждение и трупат ценен професионален опит.

Между града на сините камъни и града на тепетата се срещаме с двамата в София, за да ни разкажат за уроците, мечтите, любовта към компютрите и децата, и един счупен буркан с майонеза.

Добре, че майка ѝ има TikTok

Противно на повечето си връстници, Ванина няма TikTok. Майка ѝ обаче има. Именно от там разбира за практикантската програма на Lidl и веднага казва на дъщеря си.

Снимка: Lidl

Така в началото на юли Ванина е един от тримата практиканти в магазина на Lidl в Сливен. В първия ден от практиката си чупи буркан с майонеза. На фона на огромното ѝ притеснение единственото, което чува, са думите "Няма никакъв проблем. Ти как си? Добре ли се чувстваш?". Останалите дни само ще докажат максимата, че счупеното носи щастие.

В началото динамиката определено е предизвикателство за нея. Постепенно обаче се научава как да бъде ефективна и спокойно да се справя със задачите. Другият ценен урок е да бъде точна.

"В дните, които бях първа смяна, ставах в 5:00 ч. сутринта, за да имам време да си направя тренировката, да закуся и в 6:00 ч. да съм в магазина", признава Ванина и добавя, че това е лятото, в което е виждала най-много изгреви.

Учи се и да общува с хората, без да се подава на емоцията.

Именно тя е инициаторът на две правила, които заедно с останалите практиканти стриктно спазват.

Първото е "Ако нямаш какво хубаво да кажеш, по-добре замълчи". А второто - всеки ден задължително да направиш комплимент поне на един клиент. "Най-често използвам "Страхотен парфюм, госпожо!" или "Страхотна прическа". Дори само едно "Добро утро!" може да промени деня на някого", казва тя.

След края на практикантската програма ѝ предстои следващата важна крачка - да защити дипломната си работа. Ванина учи немски, руски и биология в Езиковата гимназия "Захарий Стоянов" в Сливен. Още когато е в 5-и клас, решава, че ще следва медицина със специализация педиатрия заради огромната си любов към децата.

Постепенно обаче се разколебава - много емпатичен човек е и силно ще изживява всеки случай. Затова все повече се замисля дали педагогиката не е нейната област. "Мечтата ми е един ден да създам занималня за деца със специални потребности. Те ме приемат като една от тях. Може би е заради страхотните ми размери".

"Колко си висока?", питаме я - "1,50 м., но с 2 м. усмивка", отговаря ни тя.

Късметът идва от третия път

Снимка: Lidl

Или така поне се случва при Владислав от Пловдив. Иска да кандидатства за практикантската програма на Lidl, още когато е на 16 години.

Не може, защото е твърде малък. На 17 години разбира твърде късно и изпуска срока. На 18 е решен, че този път нещата ще се получат, и започва да следи от рано. Още през април вижда плаката за програмата и веднага кандидатства. Този път е писано да се получи.

"И друг път бях работил през ваканциите, но това лято исках да направя нещо ново. А и много ми харесва да се чувствам голям и самостоятелен", признава Владислав. Бързо свиква и с екипа, и със самата работа. Всичко му е интересно и любопитно.

"Досега не бях обръщал внимание на същинската част. Влизаш в магазин. Купуваш си каквото ти трябва и си тръгваш. Когато обаче си от другата страна, виждаш как се случва самият процес, колко труд и време се изисква", казва той.

Работата го учи да бъде по-търпелив и най-важният урок - да общува с хората.

"Преди бях доста срамежлив. Ще гледам в земята или в телефона си. Сега обаче вече не се притеснявам, ако някой ме попита нещо, защото много хора преди това вече са го направили. Реагирам по-бързо. Отговарям по-уверено и без паразитни думи", обяснява Владислав и вярва, че това ще му е от огромна полза в бъдеще.

А бъдещето добива все по-ясни очертания. От есента ще бъде студент първи курс в Нов български университет, специалност "Информатика". Интересът му към тази област не е случаен.

Баща му е ИТ и още от дете у дома е пълно с компютри и разпилени части. Когато обаче в 8-ми клас в Математическата гимназия в Пловдив, трябва да създаде страници на HTML и толкова му харесва, че любовта към програмирането идва от само себе си.

Започва сам да се обучава - гледа видеа за C#, HTML и CSS, минава специализиран курс - с ясната идея, когато един ден започне стаж или работа по специалността си, да е максимално добре подготвен.

Определено ще му е нужно, защото в главата си вече има три идеи за реализация - интерактивен сайт за наемане на коли, клонинг приложение на Spotify и калкулатор за математически изчисления, който да помага на учениците в задачи като смятане на обем, прехвърляне в единици и други.

"В математическата гимназия доста сме се мъчили, затова вярвам, че един такъв калкулатор ще е много полезен за учениците", признава Владислав.

 

Най-четените