Може и да сте виждали тази карикатура - двама пещерняци си седят в пещерата, а единият казва на другия - "Нещо не е наред... въздухът ни е чист, водата ни е чиста, правим достатъчно физически упражнения, всичко, което ядем, е органично и свободно отглеждано. И въпреки това никой не прехвърля 30 години".
Рисунката много добре отразява разбирането на съвременния човек за продължителността на живота в миналото.
Оказва се, че това е много повече мит, отколкото реалност. Хората в миналото не са живели едва до 30-годишна възраст. Дори антични артефакти го доказват.
През XIV-ти век преди Христа египетският владетел Аменхотеп пише в сборника си с египетски мъдрости стихове, посветени на старостта и остаряването на човешкото тяло. Смята се, че той самият е на преклонна възраст, когато започва да документира натрупаните знания.
Древните гърци издигат физическата красота и хармоничното тяло в култ и затова вярват, че старостта е проклятие от боговете. И западни, и източни древни скулптури и барелефи изобразяват по-възрастни хора - прегърбени, отпуснати, пълни жени и мъже с дълги бради и с доста бръчки.
Доказателствата не се изчерпват до тук.
Проучвания върху останки на хора, живели без достъп до чудесата на съвременната медицина, като тези в Танзания и Бразилия например, показват, че средната продължителност на живота им е била далеч над тази, която предполагаме - около 70 години.
Въпреки че при различните народи се наблюдават разлики в продължителността на живота, средната стойност остава забележително сходна.
Изглежда с времето сме развили сравнително константна стойност в тази насока и това е обяснимо.
Смъртността традиционно е най-висока в ранното детство, когато организмът е податлив на заболявания и инфекции, след което тя рязко спада и остава непроменена до около 70-годишна възраст. След това отново достига пикови стойности. Повечето индивиди обаче са здрави и енергични дори и след 60-70 години, ако стареенето и болестите не кажат тежката си дума.
Откъде тогава идва митът, че в миналото хората са умирали много млади?
Голяма принос за това имат разкопките и находките на археолозите. Когато те намират останки, те проучват скелетите в опит да установят техния пол, възраст и здравословно състояние. Състоянието на зъбите е един от основните маркери на растежа, но не е единственият.
Тези маркери осигуряват сравнително точна преценка, но са и изключително повлияни от дегенерацията на генетичния материал.
Ние определяме даден човек като "млад", "на средна възраст" или "стар" по външния му вид и ситуацията, в която се намираме. Само че експертизите на антрополозите не се обосновават на бръчки, оплешивяване и прегърбена стойка, а на биологичните проби. Обикновеният наблюдател си съставя впечатление за "видима възраст" според това, което вижда.
Така невинаги се определя точната възраст, тъй като хората стареят по различни начини.
Тези различия стават все по-осезаеми с напредването на възрастта. Даден човек може да е на 40 или 50 години и разликите му с връстниците му да са драстични или обратното - да няма почти никаква разлика. Оказва се, че изследователите не са застраховани от подобно "подхлъзване".
Резултатът е, че проби, на които се дава възраст около 40-50 години, всъщност могат да са на човек от 40 до 104 години.
Самият термин "средна продължителност на живота" също допринася за мита за ранната смъртност в миналото.
Високата детска смъртност драстично понижава тази средна стойност и прави огромна част от индивидите на средна възраст "невидими" за специалистите.
Налага се учените да си разработят методи, с които тези хора да станат "видими".
Важно е да се отбележи, че те са приложими само върху добре съхранявани образци, за да може между отделните индивиди да няма съществени разлики, да е ясно, че те са се хранили сравнително еднакво и са имали приблизително еднакъв начин на живот. Така зъбните семпли са сходни.
Изследва се степента на износеност на зъбите и след това резултатите се провеждат във низходящ ред - от най-голямата степен на износване до най-малката. Това се прави с абсолютно всички образци, независимо на каква възраст изглеждат на пръв поглед. Чак после се определя възрастта на индивидите.
И "невидимите възрастни" стават видими.
Не само може да се забележи кои хора за живели по-дълго, но и кои са доживели до 75 и нагоре и кои едвам са задминали 50-те.
Стига се до нов тип открития. В много случаи средната възраст на пробите се оказва около 57 години. Някои са на 80, в редки ситуации - и до 100-годишни.
По тази методология още един мит бива опроверган. Преди се вярваше, че мъжете в миналото са имали по-голяма продължителност на живота от жените заради опасностите по време на бременност и по-примитивното раждане без медицинска намеса. Проучванията показват точно обратното.
От 10 произволни проби седем от най-възрастните са на жени, а само три - на мъже. Въпреки че не е стопроцентово доказателство, възможно е по-голямата продължителност на живота при жените, която е тенденция и в момента, да е генетично заложена.
Да, действително през вековете сме успели да удължим живота си с 15-20 години, защото трите основни причини за смърт на късна възраст - сърдечно-съдови заболявания, рак и удар - вече се третират доста успешно.
Но максималната продължителност на живота, чийто рекорд е около 125 години, не се е променила много, откакто сме на този свят, просто сме свикнали да мислим обратното.
