В средата на октомври 1999-а на едно таванско помещение в Хилдесхайм, Северна Германия, е открит сив очукан куфар с книжа.
На дръжката на куфара е изписано името на Оскар Шиндлер, а сред документите е и списък с 1200 имена на евреи, които немският предприемач успява да спаси.
Той никога не е избухвал в сълзи, защото не е можел да спаси повече евреи. Не е променял мирогледа си заради красиво момиченце в яркочервено палто.
Нещо повече, Шиндлер е пиел повече от приемливото, изневерявал е на жена си, бил е шпионин за германското контраразузнаване Абвера и първоначално дори не е имал намерение да спасява когото и да било.
Но хората рядко имат само положителни и само отрицателни черти, а животът невинаги е драма, режисирана от Стивън Спилбърг. Кой тогава е човекът, изигран от Лиъм Нийсън?
По ирония на съдбата именно службата на Шиндлер на немските власти до голяма степен му помага да спаси толкова много животи. Като дете Оскар е възпитаван като католик, но семейството му не е религиозно и момчето често си играе с еврейски деца. С възрастта той не променя особено възгледите си към евреите, въпреки че известно време е член на германската Националсоциалистическа работническа партия.
Когато Германия нахлува на територията на Полша през 1939-а, Шиндлер поема управлението на фабрика за емайлирани съдове близо до Краков. Тогава той е ръководен от една-единствена цел - печалбата. Фабриката бързо покачва капитала си, не без помощта на сделки на черно.
Една част от работниците в предприятието са поляци, но с времето Шиндлер наема и все повече евреи.
Причината е прозаична - евреите са далеч по-евтина работна ръка от поляците. Затова до 1942-а във фабриката работят 800 души, от които 370 са евреи от гетото в Краков. С течение на времето предприемачът започва да се интересува от проблемите на евреите, най-вече на тези, с които общува ежедневно в работата си.
Няколко пъти той е разпитван от Гестапо по подозрения, че облагодетелства евреите. Това не е съвсем неоснователно обвинение, след като Шиндлер не се притеснява да фалшифицира документи на необразовани и дори деца и да ги представя за работници във фабриката си. Недоволството му към политиката на Адолф Хитлер и SS се засилва все повече.
"Истинският" Оскар Шиндлер
През 1943-а германците започват разчистване на гетото в Краков, а Шиндлер е дълбоко потресен от насилието и убийствата на евреите и особено на децата. В този момент той избира стратегия, която да следва като висша форма на протест към действията на немската страна.
За подобно решение не му е била необходима гледката на объркано малко момиченце в червено палто - като в онези особено драматично заснети кадри от филма на Спилбърг.
Като човек, който всеки ден разговаря със служителите си, Шиндлер непрекъснато слуша ужасяващи разкази за изселването на еврейското гето. Оцелелите евреи са преместени в трудов лагер в Плашов. Лагерът е под командването на полковникът от SS - Амон Гьот, мъж, за когото съпругата на Шиндлер твърди, че е "най-проклетият човек, когото някога е срещала".
Гьот действително има садистични наклонности като това да стреля напосоки по лагерниците.
Планът на полковника е всички производствени фабрики да бъдат преместени на териториите на трудовите лагери. С комбинация от подкупи и дипломация обаче Шиндлер успява да го убеди да построи на собствени разноски по-малък лагер в Емалия. Там евреите не са под заплахата от действията на Гьот. Предприемачът също така предлага прилични условия за работа и сравнително достатъчно храна.
През 1944-а Червената армия продължава да напредва към Германия и ситуацията отново се усложнява. Немците затварят концентрационните лагери и местят оцелелите евреи в Аушвиц. Плашов трябва да бъде напълно ликвидиран, а обитателите му - избити.
Тук отново на ход идва дипломатическият подход на Шиндлер - той убеждава германците, че производството му е от изключителна важност за немската армия и не бива да бъде преустановявано. Доводите му са сметнати за разумни и той получава разрешение от Вермахта да преустанови производството на емайлирани съдове и да се концентрира върху това на противотанкови гранати в Бринлиц.
Шиндлер обаче не е нито автор, нито дори е диктувал кой да влезе в списъка му със спасени от сигурна смърт евреи.
Част от списъка на Шиндлер
Във времето преди преместването на производството най-важният човек се оказва секретарят на Гьот - Митек Пемпер. Той стои зад идеята Шиндлер повече да не произвежда емайлирани съдове, но по-важното е, че Пемпер напечатва списъка с 1000-1200 имена на работниците, които трябва да заминат към Бринлиц.
Всъщност в продължение на няколко седмици "списъците на Шиндлер" са в няколко варианта и непрекъснато търпят промени.
Секретарката на Шиндлер - Хинге Бергер, успява да вмъкне няколко имена, за които самата тя настоява. Не е имало обаче момент, в който Оскар да изисква конкретни имена да бъдат включени в списъка. И, не, Шиндлер не е плакал при напускането на Плашов, защото не е в състояние да спаси повече евреи.
В крайна сметка "списъкът на Шиндлер" спасява евреите, включени в него.
Въпреки това историците намират личността на Оскар Шиндлер за почти героична. Той все пак успява да уреди спасяването на огромна част от еврейските си работници през 1944-а и рискува немалко с амбицията си. Можел е просто да затвори фабриката си в Краков и да се оттегли с приходите, които вече е спечелил.
През последните години от Втората световна война Шиндлер обаче претърпява морална трансформация и започва да се асоциира повече с възгледите на евреите, отколкото с тези на германците.
Със серия дипломатични ходове в комбинация с немалко измами и корупция Оскар Шиндлер спасява най-голямата група евреи, избавена от концентрационните лагери и газовите камери.
В същия сив куфар, в който е намерен списъкът с еврейски имена, е открита още една също толкова ценна находка - речта на предприемача за 8 май 1945-а, официалният край на войната.
В нея Шиндлер отправя призив към оцелелите евреи да не търсят отмъщение и да оставят правосъдието и времето да раздадат справедливост.
