На Балканите история и политика винаги са вървели ръка за ръка. Стане ли въпрос за миналото, комшийските отношения изчезват, за да излязат на преден план вековни вражди, спорове за погранични територии и караници за стари зверства. Причината за това е, че всяка от държавите на Балканите използва историята като средство за прокарване на политиката си.
Така ако за нас българите болезнен момент е масовата сърбизация на етническите българи в Западните покрайнини и Македония, за Сърбия спомените от времето на Първата Световна война и българската окупация в страната дават и днес поводи за националистически гняв.
Именно на тази тема е посветен и материал на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN), в който се представя новата книга на сръбския историк Милован Писари "На Балканския фронт: война и престъпления срещу гражданското население в Сърбия 1914-1918 г.".
В нея се разглеждат убийствата на цивилни граждани в Сърбия по време Първата световна война като в ролята на главния "злодей" в книгата е българската армия, окупирала кралството. Авторът смята темата за пренебрегвана както от сръбската, така и от европейската историография.
"Когато става въпрос за Първата световна война в Сърбия и Европа, историците се занимават предимно с военна, политическа и дипломатическа история - битки, причини за войната и политически споразумения. Единствената картина, която имаме в Европа за Първата световна война, е тази на войниците в окопите", обяснява Писари в интервю за BIRN.
Неговата книга е плод на докторската дисертация, която той пише на италиански, посветена на българските престъпления срещу сръбски цивилни по време на войната.
Но той също така посвещава части от книгата на други важни събития от Великата война, като например избухването на тиф, при който са убити около 70 000 цивилни граждани, отстъплението на сръбската армия през Албания, както и международните мирни конференции и въпроса за бежанците, 1912-13 Балкански войни и цивилни жертви от всички страни.
В труда си Писари твърди, че Първата балканска война, довела до упадъка на турската власт над Балканите, води и до насилие и кланета спрямо местното мюсюлманско население от страна на български, сръбски и гръцки войски, както и на партизани в региона. Втората балканска война, в която конфликтът между сърбите и гърците, от една страна, и българите, от друга, също вижда зверства, извършени от всички намесени страни.
Въпреки това основният фокус пада именно върху Първата световна война и най-вече върху цивилните жертви в Кралство Сърбия, части от което са под окупацията на България, която е една от Централните сили в конфликта, заедно с Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Приблизително по същото време се извършват и тежки престъпления срещу цивилни лица в части от Сърбия, които са били под австро-унгарска окупация.
По време на войната България заема източната и южната част на Сърбия, две трети от Косово и част от Македония. Основната теза в книгата на Писари е, че българската армия има една основна цел - трайното анексиране на тези територии и българизация на местното сръбско население.
"Българската политика в Източна и Южна Сърбия и Македония е много добре организирана. Говорим за българизация, която прониква във всички сегменти на обществото: администрация, армия, църква и образование", каза той.
Затова и според неговата теза при навлизането на българските войски в Сърбия през 1915-а едно от първите разпореждания на армията е отстраняването на сръбската местна интелигенция - учители, търговци и свещеници, или "всеки, когото българите възприемат като пазители на сръбския национален дух".
"В някои от документите, които използвах в книгата, понякога се казва, че сръбската интелигенция трябва да бъде ликвидирана наведнъж, а понякога имаше заповеди, разпореждащи те да бъдат депортирани и поставени в концентрационни лагери", казва още Писари и допълва, че на освободеното място биват въвеждани български институции - български учители, български свещеници, българска администрация и най-вече - български език.
Нещо повече - Писари твърди, че един от документите, използвани от него за книгата, поставя местните жени със сръбско самосъзнание като втория най-опасен враг след свещениците. Причината, според него, е, че жените и всичките детски песни, които пеят, приказките, които разказват, и т.н. се приемат за носители на силната сръбска идентичност.
Историкът също така говори и за трудови лагери за сръбските интелектуалци и изявени мъже. Той се позовава на разследване след самата война, назначено от сръбското правителство през ноември 1918 г. в Скопие с комисия от сръбски и международни експерти, които да установят какъв е размерът на щетите и жертвите от войната.
"Те събират и анализират голям брой документи, включително документите, издадени от българите, свидетелства на жертвите, както и снимки. Така научихме за лагерите. Често свързваме депортирането на влаковете с Втората световна война, но това се случва и в Първата световна война - бронирани влакове, пренасящи неизвестен брой хора, включително жени и деца, много от тях умират, тъй като пътуват без храна и вода и в ужасни условия." казва Писари.
По думите му много от тези трудови лагери (18 на брой) са изградени най-вече след Топлишкото въстание, при което няколко хиляди души са били убити, а други хиляди са били разпратени във въпросните трудови лагери.
Според някои сръбски историци, цитирани от Писари, става въпрос за до 100 хил. души разпратени от Сърбия в трудови лагери из България.
Освен депортирането, има многобройни съобщения за изнасилвания, изтезания и масови гробове.
Авторът цитира и инициираната след Първата световна война в Париж Комисия за отговорността на авторите на войната и за изпълнението на наказанията, създавайки класификация с 32 вида военни престъпления от войната. По думите на Писари българската армия е била намерена отговорна за 18 от тях.
"Сърбия е съставила списък на всички извършители, включително имената на 500 българи. България преследва само трима от тях, единият от които вече е починал към момента на започване на съдебния процес", казва сръбският историк.
"Още от мирните преговори в Париж и докладите на различните национални и международни комисии българското правителство отрича тези обвинения. С течение на годините престъпленията до голяма степен са забравени", завършва материалът на BIRN по темата.
Според българският историк (и наш автор) Александър Стоянов първичната реакция у нас тази книга да бъде отхвърлена изцяло би била погрешна.
"Твърде дълго българската историография си затваря очите за писанията на нашите колеги в съседните държави. По този начин се позволява на прокарване на подчертано анти-български позиции в световната историография. Македонците, които често даваме за пример съвсем не са единствените", пише той в публикация по темата на страницата си във Facebook.
Според Стоянов правилният и адекватен подход в случая би изисквал книгата да бъде внимателно прочетена от специалистите по периода на Първата Световна война и в случай на кардинални рзминавания между данните, предоставени на база на сръбските архивни документи, и тези, които се ползват от нашите историци, българските историци да излязат с категорична позиция, публикувана задължително на английски и надлежно разпространена.
"Не се и съмнявам, че в книгата ще стане дума за това как над 20 000 души били избити само в хода на Топлишкото въстание и че над 100 000 сърби са разселени по лагери, пръснати из България. Че екзекуции на интелектуалци е имало - имало. Че разместване на население и репресии срещу сърбите е имало - имало, но е важно правилно да се отчита техния размер и те да бъдат поставени ясно в контекста на сходните процеси, извършвани от сърбите срещу българското население в периода 1912-1914г., и след това отново след 1919 г.", допълва още той.
За едно обаче Писари със сигурност е прав - темата за цивилните жертви в различните войни на Балканите не е разглеждана достатъчно. Също така, както е сигурно и че политическата употреба на историята никога не дава факти, а само тяхната интерпретация, служеща за конкретни цели.
А КАК МОЖЕ да не се казва и дума за Карнегиевата анкета - най-голямата по обхват следвоенна, независима анкета, обхванала всички територии на военните действия и финансирана от американската фондация на Карнеги. Тя констатира, че в терорът над цивилното население в най-малка степен е замесена българската армия. Не бива да зе забравя, че след ПСВ победителите пишат историята. Опитите на президента Уилсън за справедлив мир се провалят и победителите си устройват отмъщение... А какво ще кажем за чудовищните престъпления на сръбската, гръцката, турската и румънската армия над българското цивилно население през Междусъюзническата война? За 130 години терор над българското населени в Западните покрайнини? Защо се мълчи, при условие, че има стотици и хиляди публикации по въпроса. Ясно е, защо се мълчеше при соца, а сега, защо?
Наполеон е казал:"За някои неща не се говори!" Така е отговорил на въпроса дали (и защо) неговата армия е извършвала военни престъпления.
Цитат: Според българският историк (и наш автор) Александър Стоянов първичната реакция у нас тази книга да бъде отхвърлена изцяло би била погрешна. **** Тва пишман историка Сашко Стоянов ли е? Който измъдри пасквила "Какво празнуваме на трети март" и цитираше, че робство не е имало и, като по този начин зачеркна Английската енциклопедия!! Срам и позор!
Инциденти по време на българската окупация на Източна Сърбия през ПСВ разбира се е имало, както е имало и във абсолютно всяка една война в човешката история. Но сръбските спекуланти се опитват да го изкарат масова и целенасочена практика, което е просто една лъжа, в подкрепа на която нямат нищо. От време на време вадят разни снимки с лошо качество и меко казано неустановена достоверност на трупове, бесилки или черепи да кажем, които могат да бъдат събрани отвсякъде и да показват практически всичко - от битови свади, до обикновени смъртни присъди в мирно време или гробове на убити в битка войници и тн. Един пример за пропаганда - българският военен съд в Куршумлия изпълнява смъртна присъда над двама цигани - вероятно или за кражба, или за изнасилване, или за двете, или за убийство, във всеки случай за посегателство над някого, защото до прокурорите стои една жена - няма какво друго да прави там, ако не е пострадала. Снимката обикаля цялата сръбо-македонска историография с яркото: Бугаре веша цивиле!, демек българите бесят цивилни... Баш историка Сашко Стоянов, чете ли?
Сърбите през войните нямат избор - те държат български земи, единственият им шанс е да изкарат пред света българите най-бесни варвари. Това се отнася и до гърците. Колко парадоксално, но и балканско - тия, дето са най-некадърни за истинска работа, са най-кресливи и мръсни... Защото станалото през БВ и ПСВ си е една мръсотия. Депортирани в България вероятно са били сръбски военнопленници или представители на властта - имало е лагер в Сливен, където са стояли около 1 г., след което срещу декларация, че няма да се занимават с подривна дейност срещу България, са връщани обратно по домовете си. Трябва да се каже, че голяма част от тях са удържали думата си. Сведението е от книгата "19 години в сръбски затвор" от Коста Ципушев. Някои от сръбските съдии, които са го съдили, са били интернирани в Сливен по време на ПСВ и са се върнали с такава декларация. Баш историка Сашко Стоянов, дали чете?
Потушаването на Топличкото въстание от българска страна са македонци. Т.е. ако съществуват етнически македонци, както сърбите твърдят в Сурдулица етнически македонци са клали етнически сърби!! Ние кво общо имаме с това?? Например по оценки на сръбски съюзници сръбските жертви при въстанието в Сурдулица са около 3 000 души, от които не е точно известно колко са въстаници и колко цивилни. Все пак това въстание започва когато сръбски четници подпалват Босилеград в пожара загиват и деца. Съответно доброволци от Македония смачкват въстанието. Сурдулица не са моравци, а сърби колонисти от Шумадия. За населението в Нишко да се видят сръбските вестници за Нишкото въстание, които пишат за българи в Нишко. А хиляди души бягат от Пиротско и Македония в България, когато те стават сръбски, но в обратна посока няма бежанци, от България никой не бяга в Сърбия??? Сърбошовинизма изпада в перманентна шизофриния спрямо българите. Също и македонизма, но той е дете на сърбошовинизма. Баш историка Сашко Стоянов, чете ли, знае тези неща?
За втори път кафенето ни сервира бълвоч на БИРН. Предният път беше за истанбулската мръсна бомба с дистанционно управление. Още тогава поразрових и открих, че т. нар. БИРН е някаква шайка от журналисти, които се самоназовават разследващи и разследват по поръчка. Спонсорите им са фондация от Мичиган, отворено общество от Лондон и западни правителства. Ръководството им се състои от една сръбкиня, една посърбена македонка и трима западняци. Балканци, та дрънкат. Сега, в духа на разширението на НАТО в западните балкани им е поставена задача да изкарат сърбите жертви. Сърбите наистина бяха съвсем наскоро смазани, ограбени и унизени. Но никой не смее да спомене кои са извършителите. По-удобно е да се обвини троянският кон на Русия по него всичко минава. Пасквилът бил докторска дисертация на някой си Писар, и то на италиански. Защо на италиански? Към кой университет? Има известна разлика между доктор на Сорбоната и доктор на крушевацкия или пернишкия ун-т. Кафенето мълчи. И какво разкрива кандидат докторът? Че българската армия окупирала кралство Сърбия. Не цялото, една част е окупирана от австрийската армия, но може ли тя да върши зверства?! И целта й била анексия и българизация на Македония и Тракия. Пропуснал е Моравско. Какво по-естествено от това да искаш присъединяване на изконни български земи? А българизация не е била нужна, населението там е било българско. Македонската нация е измислена 20г по-късно. Отстраняване на интелигенцията? Не, възстановяване на положението преди междусъюзническата война, след която сърби и гърци закриват 1500 училища и църкви в Македония, като убиват или прогонват учителите и свещениците. Потушаване на въстания! А как следва да се постъпва срещу въоръжена съпротива? Екзекуции на интелигенция! Коя окупационна армия не е екзекутирала водачите на съпротивата? И върхът е 70 000 УБИТИ от тифна епидемия. Кадафито ряпа да яде със само 400 деца, заразени пак от български сестри. Лагери за пленници е имало, в които освен сърби е имало и гърци и англофренци. Възможно е някои въстаници да са били третирани като военнопленници, макар че не заслужават подобно отношение. Но трудови лагери е направо преписано от руснаците и германците през ВСВ. Бас държа, че Писарят не може да посочи нито един обект, построен от трудови лагерници. И целият този бълвоч еврогейският седерас александър стоянов предлага да се подложи на сериозен анализ. И е прав. Сръбските лъжи трябва да се разобличават. Не, че ще има някаква файда. Карнегиевата анкета от 1913 недвусмислено показва българския характер на населението в областите, подарени на сърбите от англофренците. Зверствата на сърби и гърци в тия области са подробно описани и представени на "цивилизованото" европейско обществено мнение от българския македонски институт през 30-те. Прието с курвенски кикот и високомерно пренебрежение от вавилонската блудница Европа. 80 години тая блудница благосклонно гледа зверското обезбългаряване на Тракия, Македония и моравско. И крал Александър и Тито получаваха потупване по рамото, а Тито и огромни кредити. Чак, когато сърбите се опълчиха и на "цивилизаторите" и демократизаторите, блудницата се сети да ги накаже. По версайската рецепта, която не носи мир а примирие. А към българските жалби винаги е обръщала глухото ухо.
Отворих статията само за да видя предвидимите първосигнални многословни гневни реакции на мижитурките, които не могат да позволят дори намек, че е възможно някакви българи в миналото да са извършвали нещо дори бегло нередно. Не бях разочарован. Никак. Естествено, че българският народ е народ като всеки друг, българите са хора като всички други. Естествено, че нищо човешко не им е чуждо, и вероятността да са преживели последните 13 века без да са настъпили и мравка е точно нула. Наистина трябват сериозни комплекси, за да не можеш да си позволиш да го приемеш, а тези комплекси не вършат полза никому. Именно това, според мен, е имал предвид Стоянов, когато е казал, че "първичната реакция у нас тази книга да бъде отхвърлена изцяло би била погрешна".
Няма да коментирам по съшество, но историята показва, че "братята" сърби винаги са ни забивали нож в гърба, когато са имали такава възможност като се започне от основаването на Дунавска България, та до ден днешен.
Ето, по чия поръчка е писан гнусният пасквил. За кеф на американските прасета ни нашите родни евро атлантически гъзоблизци, които квичат от удоволствие при всяка лопата кал хвърлена по България и българите. И не си правят труда и да прочетат по същество, достатъчно им е да видят една до друга думите "зверства" и "българи". Българите са вършили много нередни неща за 13-те века, откак са се заселили по тия земи. И най-нередното е, че са изтребили много малко сърби и гърци. Няма в историята армия, която да не е вършила военни престъпления. Няма в историята война, по време на която да не са вършени убийства, изнасилвания и репресии над цивилни. Но има и баланс, който еврогейците с господарско пренебрежение хвърлят в коша. И приравняват стотици с десетки хиляди. Писано е преди 12 века от кхан юбиги Пресиян: "Когато някой говори истината, Бог вижда. Когато някой лъже, Бог вижда. Българите сториха много добрини на христианите. Христианите забравиха. Но Бог вижда."
>За кеф на американските прасета ни нашите родни евро атлантически гъзоблизци, които квичат от удоволствие при всяка лопата кал хвърлена по България и българите Хахаха.. да, доста сериозни комплекси плюс още от стандартната за хора като теб проекция. Това, че ти се изживяваш чрез историята на хората, населявали същата земя, защото в реалния живот си отрепка без лични постижения, съвсем не означава, че всички други хора са като теб. Например, относно историята аз съм напълно безпристрастен - нито бих изпитал и капка гордост Айнщайн беше българин, нито бих изпитал и капка притеснение, ако Хитлер беше българин. Просто не мисля, че това би следвало да ме касае дори минимално - това е история, минало, към което аз по дефиниция не бих могъл да имам какъвто и да било личен принос. Може да ми е интересно какви са фактите, но не може да ми дреме по-малко дали българи в миналото са извършвали геройски подвизи или гнусни престъпления. Съответно, няма как да "квича от удоволствие" и, разбира се, не съм изразявал каквато и да било емоция относно предполагаемите зверства, извършени от българи в миналото, защото бих могъл да изпитвам емоция само ако ги взимах лично, а да ги взимам лично щях единствено ако бях мижитурка без собствени постижения и успехи, за която единственият вариант да се почувства значима е да свети в отразената чужда светлина - на хората от миналото, на спортисти, на артисти, дори просто на хора от същия пол или със същия цвят на кожата. Разпозна ли се?
За съжаление такива е имало и то не само WWI а и WWII разбира се винаги е двустранно! Едните почват след това другите за да си отмъстят, това е война и там хората се избиват като животни. да се мисли, че едните са добрите а другите лошите и само те извършват зверства е детинско и наивно. Ако се погледне в данните за жертвите, които са дали Сърбите това ще се види много добре. и двете войни те са дали над милион жертви, от които повечето са били цивилни, сред тях е имало както сърби така и етнически българи, което говори достатъчно красноречиво какво се е случвало там. Всеки който е случил в редовната БА, отделно и е бил свидетел на извращенията които се вършеха там, също би си дал сметка, че щом един човек е способен да върши такива неща спрямо своите, то на какво би бил способен по време на война спрямо вражеското население...? За мен лично е интересно да разбера, каква е цялата истина, това е смисъла на историята иначе си говорим приказки за лека нощ. За щастие от първа ръка имам представа какво се е случвало в Сърбия по време на войната и поне това не ми затваря очите за истината. Винаги е правило голяма чест на хората, които не си правят илюзии и имат смелостта да се изправят очи в очи с нея!