Главен асистент д-р Алекснадър Стоянов е един от най-обещаващите български историци, които не се притесняват да поставят под въпрос клишетата на историографията от времето на комунизма, залагайки на критичен анализ на извори.
Той е специалист по военната история, а неговият предпочитан исторически период е Ранномодерната история (1453-1776 г.).
Този декември на пазара излязоха две нови негови книги, които могат да помогнат на любителите на историята да придобият по-пълна представа за миналото на България и на Европа.
Първата от тях - "Османо-хабсбургските войни 1500-1792 г." (изд. "Сиела") е третата част от изследването на д-р Стоянов върху военната история на Османската империя през Ранномодерната епоха.
От поредицата на изд. "Сиела" до момента са излезли книгите "Османската експанзия 1453-1683 г." и "Руско-турските войни (1569 -1878 г.)", а сегашното заглавие ще даде дълбок поглед върху една от най-мащабните конфронтации в историята на Европа, която оказва влияние върху културното и политическо развитие на целия континент - тази между Високата порта и Империята на Хабсбургите.
"В този том се разказва за близо тристагодишния конфликт между двете най-важни династии в европейската история - Хабсбургите и Османлиите", обяснява авторът.
По думите му в книгата си той се опитва да проследи успоредно развитието на двете империи - от едновременния им държавен зародиш в средата на XIII век до последната война, която водят по между си.
Освен военното противопоставяне на двете държави, той обръща внимание и на икономическите, социални и военно-технически процеси, които обуславят развитието на Европа в разглежданата епоха.
"Основната цел е да не говорим за "лоши" и "добри" в историята, а да обърнем внимание на ефективното и неефективното. Също така читателят ще може да си извлече доста изводи каква голяма част от външната политика на Ранномодерните държави не е плод на твърде много разсъждения, а по-скоро е моментен отговор на внезапно възникващи кризи", казва още д-р Стоянов.
Това е първата книга изобщо, която разглежда заедно всичките войни между двете империи в тяхната цялост, като ценният елемент тук е перспективата на сравнение между тези две големи европейски сили.
"Османо-хабсбургските войни 1500-1792 г." за първи път дава критично изследване върху размера на армиите на двете империи, но също така дава идея и за това как двете държави са оформяли бюджетите си и управлението си.
"Пропорционално погледнато, днешните войни са значително по-скъпи от тогавашните. Въпреки че днес броя на войниците, които участват пряко в операции, е много по-малък, разходите по техническото обезпечаване са значително по-високи. Също така, съвременните професионални армии получават много по-високо възнаграждение спрямо своите предшественици от Ранномодерната епоха", казва авторът относно сравнението между "големите сили" тогава и сега.
"От гледна точка на държавите, тогавашните монархии изглеждат като недодялана самодейност в сравнение с нивото и сложността на съвременния бюрократичен апарат. Султани и императори дори не са сънували нивото на контрол, което днешната държава може да упражни върху населението си", допълва още той.
В "Османо-хабсбургските войни 1500-1792 г." д-р Стоянов също така доизгражда и една от тезите си в предишните две книги от поредицата - това, че османците не са били "някакви орки или зерги", както сам се изразява той, а всъщност представляват "едно добре функциониращо, пълноценно общество", от което европейците от онова време има много какво да научат.
Втората му книга за този месец - "България и средновековния свят" (изд. "Българска история"), пък представлява единствен по рода си до момента у нас исторически атлас-справочник за Средновековна Европа и мястото на страната ни в нея.
"България и средновековния свят" е наистина различен проект от всичко, правено у нас до момента. Очевидно е, че имаме исторически атласи. Очевидно е, че има и исторически справочници. Досега обаче нито едно издание не е съчетавал адекватен, добре формулиран текст-описание на дадена тема или епоха с адекватна визуализация на високо ниво посредством карти. Такива книги, разбира се, има много по света, особено в Западна Европа и САЩ, но липсваха като вариант в собствената ни история. Надявам се тепърва да надграждаме този тип продукти на нашия книжен пазар", разказва той.
Според историка неговият атлас-справочник има за цел да обхване всички важни теми от Средновековието - разпространението на религиите, икономиката, кръстоносните походи, нашествията на викинги и монголи, средновековните университети, политическите промени и т.н., както и да ги постави успоредно с най-важните аспекти от българската средновековна история.
"България и средновековния свят" се състои от 33 карти, половината от които са посветени на основните моменти от историята на Средновековна България, в това число и на Волжка България, както и на Старата Велика България.
Вътре намират място още карти, които обясняват ролята на често подценяваната у нас Латинска империя, както и сегмент, обясняващ как функционира средновековна Византия и защо тя успява да сломи съпротивата на Първото българско царство.
Според д-р Стоянов подобен атлас-справочник е нужен, защото предоставя лесна за разбиране и достъпна информация за Средновековието в Европа.
"Нивото на текстовете е подходящо както за средностатистическия читател, така и за ученици, които искат да намерят допълнителна информация за своята подготовка. Вярвам, че ако всеки българин знае и разбира за Средновековието толкова, колкото е побрано в книгата, ще можем да кажем, че нивото на общата култура ще е бетон. В изданието е побрано всичко онова, което можем да наречем пълноценно обществено познание за миналото", обобщава той.
"Крайният резултат е наистина впечатляващ, колкото и нескромно да звучи", казва още авторът.
Според него проблемите с разбирането на Средновековието и ролята на България в този период идват от това, че много хора у нас "отчаяно са се вкопчили в славните битки и Трите морета" и отказват да видят, че Средните векове са много повече от "черепа на Никифор или златния трон на Симеон".
"Много често забравяме, че България не е отделена от Средновековния свят, а е пълноценна част от него. Нашите език, култура, вярвания и традиции са вдъхновени от и са вдъхновявали останалите европейски народи", посочва д-р Стоянов.
Същевременно с това, според него у нас твърде малко внимание се обръща на останалите народи и тяхната история.
"Типичен пример е Византия. Тази велика империя, от която ние сме взели почти всичко, което изгражда националната ни идентичност, е заклеймявана в най-черни краски като враг и зло. По същия начин се пренебрегва влиянието на останалата част от Европа. Много се подценява и мюсюлманския свят с неговите невероятни културни традиции и достижения", коментира той.
По думите на историка всичко това е част от "сякаш неизлечимия ни национален комплекс за малоценност, който ни пречи да реализираме пълния си потенциал като народ".
"За да стане това обаче, най-напред трябва да приемем миналото си в неговата цялост - с плюсовете и минусите, с грешките и правилните решения. Това ще ни помогне да погледнем по-адекватно на своите предци и на техните достижения", завършва още д-р Александър Стоянов.
Освен като историк и писател, д-р Александър Стоянов е и автор в Webcafe, където пише най-вече за това как миналото влияе върху процесите, развиващи се в настоящето и дава яснота върху трендове, които вече са се случвали в историята.
