Най-страхотните екранни чудовища

Годзила

Годзила, познат и с японски звучащото Годжира, е кралят на всички чудовища. Гигантският радиоактивен гущер, роден от следвоенните ядрени страхове на Япония, владее жанра на „монстър киното“ и цялата плетеница от субкултури, които са свързани с него. Годзила прекрачва прага на колективното въображение в едноименния оригинален филм на Иширо Хонда от 1954-а година.

Грандиозното създание е плод на една уникална национална култура, белязана от ужаса на войната и атомните бомбардировки, страха от редовни земетресения и други природни бедствия, и страстта по чудовища. Перфектните предпоставки за раждането на Годзила – стометров полубог с черти на влечуго, унищожителен атомен дъх, колосална опашка и навик да дъвче влакови вагони като солети.

Годзила може да е олицетворение на апокалипсиса, но може да бъде и внушителен защитник на японския народ. А вече и на цялото човечество. Модерен мит с много лица и роли, един от най-славните продукти на чудовищното кино.

Пришълецът

Пришълците, наричани още и ксенофморфи, са лъскави и тъмни материализирани мечти на ценители на качествени чудовища. Завършените машини за убиване са част от епична научно-фантастична митология с корени в края на 70-те, когато излиза оригиналният филм „Пришълец“.

Рекламният слоган „В космоса никой не ще чуе писъците ти“ приляга перфектно на профила на съществото, което се ражда от човешко тяло, след като то е „оплодено“ от така наречения „фейсхъгър“. Под „раждане“ се разбира разбиване на гръдния кош и драматично изскачане от кървящата, пищяща и умираща жертва.

Някои интерпретират „Пришълец“ като болезнена и извратена алегория на забременяването и раждането, на тревожността, която може да се породи от осъзнаването, че носиш чуждо живо тяло в организма си. Самото пораснало вече чудовище има лъскава фалическа глава и стрелкащ се смъртоносен език, който завършва с втора, малка и хаплива муцуна.

Атаките на пришълеца имат подривен плътски подтекст, свързан с природата на изнасилването. Сексуалната сугестия е навсякъде в митологията на „Пришълец“, но е особено силно вградена в дизайна на чудовището, дело на легендарния швейцарски художник и майстор на биомеханичните секс-кошмари Х. Р. Гигер. Тази година ни предстои нова среща със звяра в Alien: Covenant

Кинг Конг

Величественият праисторически примат е плод на творческия гений на режисьора Мериан Купър, подпомогнат от идеите на писателя Едгар Уолъс. Огромната маймуна се появява за пръв път във филмовия шедьовър „Кинг Конг“, който нахлува в кината през 1933 г. Оттогава Конг е един от най-силните и значими образи на популярната култура.

Кинг Конг е свиреп и древен звяр, трагичен и романтичен герой, символ на копнежа по непознатото, персонификация на мечтата за опасно и екзотично приключение, божествена фигура на безгранична физическа мощ, образ на доминиращата природна сила, силует на самотата и неразбраната чувствителност, заключена в чудовищно тяло…

Конг носи короната на могъществото и тъгата. Той е драматичен персонаж с огромно влияние върху жанровата образност. Бил е представян като огромен човекоподбен примат, като уголемена и биологично „правилна“ горила, като карикатурен Йети… артистичният апетит за Конг отговаря на размерите му. Тази година Кралят се завръща с филма Kong: Skull Island.

Хищникът

Малко филмови чудовища са по-иконични от извънземния ловец на плът от филмите с марката „Хищникът“. Съществото е създадено за оригиналния филм от 1987 г. от Стан Уинстън – един от най-легендарните майстори на спецефекти.

Хищникът притежава телесната структура на много висок и атлетичен хомо сапиенс, с огромна грозна глава, увенчана от заплашителни футуристични расти.

Този убиец от космоса носи специална бойна броня, маска, има колекция от интересни оръжия и може да минава в невидим режим по време на лова. Хищникът отдавна живее пълноценен и богат живот извън филмите.

Образът му е модерна културна икона, дизайнът на главата му може да бъде видян под формата на татуировки, тишърти, сувенири, маски, каски за мотор и прочее мърчъндайзинг. А неговото митологично съперничество с Пришълеца е неизчерпаема визуална съкровищница.

Мухата

„Мухата“ е важен хорър шедьовър, който демонстрира таланта на великия канадски режисьор Дейвид Кроненбърг да комбинира психологическа паника с ужаса от физическия разпад, да слива отвратителното със сантименталното, да придава извисено арт усещане на второкласен булеварден материал.

В „Мухата“ големият Джеф Голдблум надиграва клишето за леко лудия учен, който се поврежда от собствените си експерименти, и го извежда на чиста драматична територия.

Неговият персонаж погрешка смесва ДНК-то си с това на случайна муха в опит да извърши историческа телепортация. Следва мъчителна мутация и демонстрация на превъзходни грим ефекти и могъща режисура.

Видоизменя се не само тялото на Голдблум, но и обликът на целия филм – от хорър преминава в емоционално съкрушителна мелодрама. „Мухата“ е кафкианско пътешествие през очарователно мрачните територии на богатото и дълбоко въображение на Кроненбърг, с право наричан „Херцогът на кръвта“ и Dave Deprave („Покварения Дейв“)

Нещото

В този великолепен филм на Джон Карпентър чудовището е извънземен паразит, който може да асимилира и да имитира формите да всички организми, до които има достъп. Действието се развива в американска научно-изследователска база в Антарктида. Чудовището пристига при нищо неподозиращите хора в тялото на куче. Това е последният домашен любимец, когото бихте искали да погалите.

Скоро паразитът ще завладее първата си човешка жертва и ще даде начало на оргия от кръв, хаос и съспенс, оркестрирана от Карпентър с прецизността на извратен хирург.

Музика от Енио Мориконе и гениалните специални ефекти допринасят неимоверно за качеството на „Нещото“. Различните междинни форми на извънземното същество вдъхновяват някои от най-ужасяващите и впечатляващи подвижни картини в богатата история на жанра. Този безподобен звяр сигурно е продуцирал милиони кошмари по земното кълбо.

Арахнидите от „Звездни рейнджъри“

Гигантските извънземни буболечки от „Звездни рейнджъри“ са познати и като ужасните и агресивни арахниди. Чудовищните насекоми във филма са няколко вида – гъмжащи, бързи и смъртоносни „редници“ по земя, крилати носители на смърт от небето, грандиозни бръмбари с размерите на боен кораб и един отвратителен „крийчър“, който пие мозък, контролира и структурира стратегията на всички останали арахниди.

Книгата и филмът често са обвинявани във фетишизация на фашизма, но посоката на произведенията очевидно е сатирична. Ефектите са прелестни дори и 20 години по-късно, а насилието на насекомите е задължителна жанрова класика.

Стремежът към страшното и странното вдъхва живот на чудовищата. Древни и митологични фигури на деформираната и развилняла се природа, образи на отклонението, които от хиляди години насищат човешката култура с приятни тръпки.

Киното е особено плодоносна територия за чудовища. В този текст ще разгледаме някои от най-великите екранни „създания".

Подчертано филмовата и фантастична природа на селектираните чудовища е водещ принцип. Затова тук липсват по-литературните образи на Дракула (или вдъхновения от него Носферату) и Франкенщайн, както и акулата от „Челюсти" и динозаврите от „Джурасик парк", които са съществували.

Звездните представители на чудовищността ще осигурят предостатъчно материал за въображаемия сал, с който да се спуснете по реката, водеща в света на грандиозните зверове. Вижте ги в галерията.