Едва ли има спор, че най-блестящата звезда на Оскарите тази година беше позакъснялото признание към отдавна подценяваният талант на Леонардо ди Каприо.
Докато всички коментари се концентрираха върху победителя за главна мъжка роля, обаче, един изненадващо добър избор на Академията беше незаслужено подминат.
Първа номинация за "Оскар" - първа спечелена статуетка за актьор на 56-годишна възраст и то - в конкуренция с фаворита Силвестър Сталоун, Крисчън Бейл, Том Харди и Марк Ръфало.
Да, става дума за Марк Райлънс, спечелил приза за най-добра поддържаща мъжка роля в "Мост на шпиони" на Стивън Спилбърг.
Без преувеличение - Марк Райлънс може да бъде определен като един от най-добрите британски актьори на всички времена. Въпреки огромния си талант досега той оставаше извън периферното зрение на големите кино-продукции.
Досега. Райлънс наистина прави великолепна роля в "Мост на шпиони" по сценарий на братята Итън и Джоел Коен и Мат Чарман, под режисурата на Стивън Спилбърг.
Филмът e създаден по действителна история, случила се в годините на най-брутално противопоставяне между двата блока през Студената война, непосредствено преди издигането на Берлинската стена.
Райлънс влиза в ролята на Рудолф Абел (псевдоним на Вилям Генрихович Фишер), легендарен съветски агент, заловен през 1957 г. в Ню Йорк и съден по обвинения в шпионаж и събиране на тайна военна информация в полза на СССР.
Залавянето на шпионина е отразено шумно в американската преса, делото е известно като "Случая с кухата монета".
Москва и Вашингтон се обвиняват взаимно в политически шантаж, а междувременно се оказва, че в страната на неограничените възможност никой не желае да се заеме с крайно непрестижната задача да защитава подсъдимия Рудолф Абел.
"Късата клечка" се пада на адвоката по застрахователно право Джеймс Донован (в ролята - Том Ханкс), бивш асистент на обвинителите в Трибунала в Нюрнберг, който само няколко години по-късно ще изиграе историческа роля в отношенията между САЩ и СССР.
Абел осъден на 32 години лишаване от свобода, но излежава само 5 години в американски затвор благодарение на активната намеса на Донован.
Адвокатът се съгласява да посредничи между ЦРУ и руските тайни служби с цел да се осъществи "размяна на ценни пленници" от двете страни на Желязната завеса.
САЩ са готови да върнат Абел на СССР, ако Москва освободи американския пилот Франсис Гари Пауърс, свален през 1960 г. с разузнавателния си самолет U-2 край Свердловск.
След тежки преговори и риск от провал на цялата договорка Джеймс Донован успява да спаси и още един американски гражданин - арестувания в Източен Берлин студент по икономика Фредерик Прайър.
Връщането на Абел под контрола на съветските власти се случва на 10 февруари 1962 г. на Глиникер Брюке - мост върху река Хавел, който свързва Източен със Западен Берлин и който в следващите десетилетия ще се превърне в честа локация за срещи между идеологическите противници.
Най-ценното признание за огромния труд Донован получава от самия Рудолф Абел и се изразява в две прости думи на руски език: "стойкий мужик" ("стабилен мъж").
Историята е разказана през уникалния майсторски поглед на Стивън Спилбърг. Неслучайно след като Марк Райлънс чу името си в нощта на Оскарите, не се качи веднага на сцената, а се върна няколко реда назад в залата, за да прегърне великия режисьор.
Едва ли Спилбърг може да се нарече "откривател" на таланта на Марк Райлънс, но със сигурност той му даде възможно най-доброто поле за изява.
Филмовата кариера на британеца започва още през 80-те години, но попада на продукции с доста колеблив успех.
Стихията му не е киното, а театралната сцена. Марк Райлънс е първият артистичен директор на легендарния Шекспиров "Глобус", реставриран в средата на 90-те години на брега на Темза. В продължение на десетилетие той гради една от най-уважаваните сцени в Лондон, като възстановява духа на автентичната драматургия от 16-ти век.
През 2011 г. Марк Райлънс отново се качва на сцената на "Глобус" във филма "Anonymous" от 2011 г. с Рис Айфънс и Ванеса Редгрейв, в който се превъплъщава в образа на Хенри Кондел, един от оригиналните актьори в "Кралското войнство" на Шекспир.
От днешна перспектива изглежда невероятно, че преди 30 години Райлънс отказва предложението да се снима в "Империята на слънцето" заради възможността да започне работа в Националния театър в Лондон.
По ирония - сега Стивън Спилбърг избира да работи с Райлънс в "Мост на шпиони", след като го гледа в ролята на Оливия в постановка на "Дванайста нощ".
Ако трябва да ви препоръчаме един-единствен образ, въплътен от Райлънс, обаче, няма да бъде този на Рудолф Абел. Истинският шедьовър във филмографията му не е "Мост на шпиони".
Ролята, в която талантът му се проявява в най-силна степен, е тази на Томас Кромуел в британския шестсериен филм Wolf Hall (2015).
Мини-сериалът е създаден по историческтие романи "Вълци" и "Доведете труповете", които донесоха две награди "Букър" на Хилари Мантел през 2009 и 2012 г. (книги са преведени и на български език).
Wolf Hall е оригинален прочит на историята извън канона, с брилянтен сценарий, изпипани до съвършенство декори и костюми, и красива филмография, в която не репликите, а всеки поглед и жест на актьорите разкриват драматичния сблъсък на характерите.
Кромуел е първообразът на съвършения "сив кардинал" - самонаправил се търговец, адвокат, впоследствие - помощник на прогонения кардинал Уолзи и накрая част от най-тесния кръг съветници на крал Хенри VIII (в ролята: Деймиън Люис, който изигра Броуди от Homeland) в ключов исторически период - късането на връзките на Англия с католицизма и женитбата с Ан Болейн.
Това е политическа драма от висшия пилотаж, в която се разбиват вековни митове за историческия принос на лорд-канцлера Томас Мор (авторът на "Утопия"), обявил се против Реформацията на църквата. Срутен е и митът за желязната воля на абсолютния монарх Хенри VIII, изобразен прекрасно от Деймиън Люис като ревнив, нерешителен и параноичен управник.
Не на последно място - Wolf Hall си заслужава и заради оригиналната музика от епохата на Тюдорите, аранжирана от съпругата на Марк Райлънс - Клеър ван Кампен (музиката може да се слуша свободно в Spotify).
Впрочем, ако на "Оскарите" сте видели познато лице сред компания на британеца - вероятно сте забелязали дъщеря му Джулиет Райлънс, която гледахме в The Knick в ролята на Корнилия Робъртсън.
Следващият филмов проект на Марк Райлънс отново е под режисурата на Спилбърг, а сценарият е адаптация на книгата на Роалд Дал "ГДВ" ("Големият добър великан").
През 2017 г. излиза и епопеята на Кристофър Нолан за евакуацията на Дюнкерк от началото на Втората световна война, в която Райлънс ще си партнира с Том Харди и Кенет Брана.
С други думи - имаме обосновано предположение, че "Оскар"-ът за "Мост на шпиони" е само началото на истинското признание за Марк Райлънс.
"...един от най-великите британски актьори на всички времена...". Моля ! Филмкафе, от една поддържаща роля и от един минисериал ли стигнахте до това заключение?!
Незначителна роля, без необходимост от някаква извънземна актьорска игра. Абсолютно неразбираемо е как може да вземе Оскар.
Наистина беше голяма изненада, че този човечец взе наградата. Даже ако не беше снимката, нямаше да се сетя за кого става дума. Том Харди беше моят фаворит за поддържаща роля, беше безумно добър в "Завръщането", по-добър от Лео Ди Каприо.
Не. Съдебното дело на Абел не е известно като "Случаят с кухата монета". Както правилно е отбелязано в другата статия, монетата не е била съществено доказателство. Освен това "Ню Йорк Таймс" са допуснали и още неточности, а вие грижливо сте ги преписали. Абел не е харчил монетата - тя въобще не е стигала до него. Похарчена е от асистента му Рейно Хаюханен (произношението на фамилията не е точно това, но на български е трудно да се напише). И не е малко преди това, а горе-долу половин година монетата циркулира из Ню Йорк преди да попадне у вестникарчето. И със сигурност не довежда до арестуването на Абел. Няколко години по-късно финландецът е извикан обратно в СССР, уплашва се, че ще го арестуват и след кратко бягство сам се предава на американците. Именно неговите признания довеждат до арестуването на Абел. * * * А тегленето на "късата клечка" от Джеймс Донован е драматична измислица на Спилбърг. Преди да стигне до Нюрнбергския процес Донован е главен юрисконсулт на УСС - предшественика на ЦРУ. А по-преди това е помощник на главния юрисконсулт на Службата за научни изследвания и развитие (агенцията, която координира военните разработки по време на войната). Вълнуващо е да гледаме на екрана как избират някакъв случаен застрахователен адвокат по предложение на адвокатската колегия, но това е далеч от истината. Донован направо си е бил ветеран от разузнаваческата общност и преди е работил с информация за военни технологии. Тоест достатъчно опитен. Със сигурност изборът му не е минал без намесата на правителството. Още по-забавно е да гледаме как се намеква, че Донован е просто един от адвокатите на фирмата в която работи. И чак се изненадва, че шефът му знае как си пие кафето. Ами това не му е шефът. Фирмата се е казвала Watters and Donovan - човекът е бил партньор в нея още от 1950. Има си хас съдружникът му да не знае такова нещо. Бедите на Фредерик Прайър също са доста изкривено показани. Изобщо не е бил залавян покрай строежа на стената (тогава е бил в Дания). Не е ходил в Източен Берлин за да изведе героично професора и дъщеря му, а просто за да му занесе дисертацията си и да чуе речта на Валтер Убрихт по повод построяването на стената. Арестуван е съвсем случайно при посещение на свой приятел, без да знае, че сестра му наскоро е избягала. Твърди, че адвокатът му също е показан грешно. Вогел не е бил злостен апаратчик, а спокоен и възпитан човек. След освобождаването си го е посещавал няколко пъти. Прайър е още жив, но въобще не са го потърсили за консултация. Даже не са го поканили на някоя прожекция - сам си е купил билет. А при това лесно е можел да бъде намерен - дълги години е бил професор по икономика и гостуващ лектор в някои от най-известните университети на САЩ. Написал е 13 книги и още толкова научни статии. Спилбърг като режисьор е голям майстор на киноезика, но като продуцент във филмите допуска много грешки (в някои исторически филми са десетки), къде от незнание, къде от немарливост, а понякога просто обича да върви по пътя на най-малкото съпротивление.
Е, как няма да има неточности - важното е да се покаже колко благородни са американците, че са му дали такъв добър адвокат, и колко лоши са рашъните, които измъчват отявлен шпионин. Спилбърг отдавна е в положение името да работи за него, вместо да е обратното.