Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

След #MeToo: Роман Полански заведе дело срещу Академията

Режисьорът иска отново да е в редиците на организацията, от която беше изключен преди почти година. Снимка: Getty
Режисьорът иска отново да е в редиците на организацията, от която беше изключен преди почти година.

Режисьорът Роман Полански и Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ поемат по пътя към съдебен сблъсък заради последствията от #MeToo скандалите.

Полански заведе дело срещу организацията, стояща зад наградите "Оскар", заради нейното решение да го изключи от своите редици, взето преди почти година. Мнението на режисьора е, че действията на Академията са неправомерни.

Според съдебния иск, при процеса по изключването на Полански не са спазени необходимите процедури.

85-годишният Полански твърди, че не е бил уведомен навременно за своето изключване, както и че нито той, нито адвокатът му са получили възможност да го защитят лично и да оспорят това решение. Според режисьора по този начин Академията "не се е съобразила със собствените си правила, политика и регулации".

"Изхвърлиха го без предупреждение и без да му дадат шанс да отговори", коментира адвокатът на Полански – Харлънд Браун пред Variety. "Дори нямаше никакво обяснение защо се случва това".

Носителят на "Оскар" иска решението за изключването му да бъде отменено, той отново да стане част от организацията и освен това Академията да му заплати всички разходи, които могат да възникнат около делото.

От самата Академия отговориха на съдебния иск с официална позиция, в която се посочва, че процедурите по отстраняването на режисьора са били "честни и логични", както и че ръководството на организацията стои зад решението си и го смята за "правилно".

За отстраняване или изключване от Академията е нужно одобрението на две-трети от 54-членния борд на губернаторите – ръководния орган на организацията.

Полански беше изключен от Академията в началото на май 2018 г. От ръководството тогава обясниха, че правят това на база Стандартите за поведение на организацията и посочиха, че от нейните членове се очаква да защитават "ценностите на Академията, свързани с уважението на човешкото достойнство".

Казусът около Полански не е нито от 2018 г., нито дори от този век. Режисьорът до ден днешен е беглец от американското правосъдие, след като през 1977-а се признава за виновен за това, че е правил секс с 13-годишно момиче. През следващата година обаче бяга от САЩ и заживява във Франция.

Дълги години личният му живот не пречи на членството му в Академията. Номиниран е няколко пъти за "Оскар" както за режисура ("Китайски квартал", "Тес"), така и за сценарий ("Бебето на Розмари").

През 2003 г. дори печели златната статуетка в категорията за най-добър режисьор за "Пианистът" (The Pianist). Съобщаването на името му е последвано с аплодисменти, макар самият той да не присъства в залата (защото връщане в САЩ би означавало незабавния му арест).

Нагласата обаче се промени около скандалите за сексуалния тормоз в Холивуд (и не само) и вълната от обвинения срещу някои от най-популярните и могъщи мъже във филмовата индустрия. Като отговор на случващото се Академията въведе Стандарти за поведение за своите над 8400 членове. Според тях в организацията няма място за хора, които се възползват неправомерно от своя статут, сила или влияние по начин, който е в разрез със "стандартите за благоприличие".

Покрай продуцента Харви Уайнстийн, изключен бързо след началото на скандала, Академията си припомни (или беше принудена да си припомни) за други творци, около които се е завихрял подобен казус.

Така в началото на май м.г., повече от половин година след началото на #MeToo вълната, ръководството й изключи Полански и комика Бил Козби от своите редици.

Още преди решението за изключването на Полански, той определи движението #MeToo като "онзи вид масова истерия, която се случва обществото от време на време".

В интервю за Newsweek Polska режисьорът коментира, че понякога тази истерия е "много драматична, като Френската революция", а понякога е "по-малко кървава" - като случилото се през 1968-а в Полша. По думите му "всеки се опитва да подкрепи това движение, най-вече от страх".

Нещо, което според Полански, е проява на "пълно двуличие".

 

Най-четените