Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Астероид сити” - филмът, който можеше да е meme

С една реплика в новия си филм "Астероид сити" Уес Андерсън дава най-точната и изчерпателна критика за работата си, която някой би могъл да каже или да напише. Получила се е искрена алегория за сглобения резултат от последната му продукция.

"Историята няма никакъв смисъл, но ти не се тревожи, а продължавай да разказваш".

Казаното идва от самодоволната уста на режисьора Шубърт Грийн (Ейдриън Броуди), който поставя пиеса, от която нищо не разбира, но това не пречи на самоувереността му да размахва творческата си палка пред актьорите и зрителите, докато завесите паднат.

Сякаш по-големият провал е да зареже проекта по средата, като остави постановката си недовършена, а не да качи на сцената пъстра бъркотия, с която името му ще се свързва во веки.

Шубърт Грийн е творец, който работи на инат. Не се предава, само защото идеята му се е обезсмислила, а демонстрира, че е къде-къде по-достойно да оставиш след себе си недодялано построено представление, вместо камари от хвърчащи листове, които не са получили шанса да стигнат до публиката.

Същото е с Уес Андерсън и "Астероид сити".

Снимка: Форум Филм България

Емоциите на режисьора от лентата са равни на емоциите на истинския режисьор, застанал на снимачната площадка на 11-ия си пълнометражен филм. Хвърчащата сюжетна линия на измислената пиеса е копие на сценария на "Астероид сити".

И по пътя на логиката - абсурдността на разиграния спектакъл в "Астероид сити" убийствено много прилича на кухата история, върху която се крепи филма.

Голям хитрец е този Андерсън! Как да не му се даде картбланш след подобно намигване, знаейки, че то идва от човек, който е изкачил визуалния Еверест в киното.

"Астероид сити" не е връх на неговите разказвачески възможности, но е приятно да се гледа как един от най-добрите в индустрията се е хванал в капана на бурното си въображение, гърчи се, но това го забавлява.

Проблемът на сценария на "Астероид сити" е, че е напълнен със събития, които излизат като кукли Матрьошка - голямата история крие в себе си по-малка, а тя - още по-малка и така, докато се стигне до сърцевината, върху която се държи цялата конструкция.

Безспорно интересен стил на писане, но вероятно точно той е подхлъзнал фокуса на Андерсен.

Голямата Матрьошка в "Астероид сити" е конференция на младшите любители по астрономия, събрала най-видните гимназиални мозъци, за да ги награди за постиженията им и да им организира групова лекция плюс демонстрация на рядък космически феномен.

Снимка: Форум Филм България

Отваряте тази кулка и от нея излиза по-малка, в която са Брайън Кранстън и Едуард Нортън.

Кранстън е в ролята на телевизионен водещ, който внася уточненията.

Въпросната астрономична конференция в град Астероид сити е измислица на драматурга Конрад Ърп (Нортън), който е почерпил вдъхновение от местна градска легенда. Ърп опитва да усъвършенства текста си, а героят на Кранстън влиза в ролята на разказвач, който избистря детайлите.

Под тази Матрьошка обаче излиза още една, която показва героите на конференцията в близък план.

Там са Оги Стайнбек (Джейсън Шуорцман) и трите му деца, наскоро изгубили майка си, холивудската актриса Мидж Кембъл (Скарлет Йохансон) и дъщеря ѝ с която нямат нищо общо, училищна група, водена от Джун Дъглъс (Мая Хоук), няколко астрономи и персоналът на хотела-домакин.

Снимка: Форум Филм България

По план групата трябва да си раздадат няколко трофеи и да си отидат, но неочаквано събитието им е посетено от извънземен, заради което е наложена експресна карантина на всички гости в Астероид сити

И накрая стигаме до Шубърт Грийн (Ейдриън Броуди), чиято задача е измисли как да сглоби целия този пъзел в театъра.

Ако вече сте се объркали за какво иде реч в "Астероид сити", не сте единствените. Филмът е главоблъсканица без изход и самият Шубърт Грийн го признава с репликата си, че в историята няма смисъл, но въпреки това ще я разкаже.

Редуват се актьори, редуват се монолози. В един момент човекът, който играе Оги Стайнбек, излиза от роля и се целува с автора на пиесата. В следващия момент героят на Брайън Кранстън излиза от телевизора и включва в купона на астрономическата конференция.

Снимка: Форум Филм България

Няма каквито и да е граници във времевата линия, които категорично да разделят историята с кацналото извънземно от писането на пиесата и нейното поставяне. Всичко е в едно, всички са актьори и едновременно с това литературни герои.

Трикът е да гледате филма не като цяло, а като отделни сцени, защото колкото и разхвърлян да е Андерсън в писането си, комедийният му и визуален гений си остава непокътнати.

"Астероид сити" е поредният симетричен шедьовър в неговата биография с палитра от пастелни цветове, декори и тоалети, които носят атмосферата на Америка през 50-те. Кинематографията на филма е симфония на Моцарт, истински балсам за очите.

А като добавим към нея и брилянтната игра на актьорите-ветерани, "Астероид сити" става приятна и забавна за следене приказка, от която нищо не се разбира.

За математически прецизния Уес Андерсън това е нещо ново, но е добър урок за всички, чиито творчески планове някога са падали по гръб - когато фантазията не достига, замажи положението със самоирония.

"Астероид сити" излиза по кината на 23 юни.

ПРИСЪДАТА ЗА "АСТЕРОИД СИТИ":

 

Най-четените