Музикалните годишнини са значими, защото дават повод да преговорим и преосмислим историята на песни, изпълнители и цели стилове, трансформирали необратимо музикалното изкуство.
През 2023-та отбелязваме особено значима годишнина на един от най-популярните съвременни стилове - хип-хопът става на 50 години.
Днес той е разпрострял влиянието си в още много жанрове и до голяма степен предвожда тенденциите в популярната музика, но как се е стигнало до зараждането му?
Разбира се, припомняйки си историята на възникването на хип-хопа, трябва да уточним, че никой музикален стил не може да притежава безспорно фиксирана дата на раждане.
Специално рапирането и неговият произход могат да бъдат проследени стотици години назад в западноафриканската традиция на т.нар. гриоти - разказвачи на истории и автори на песни, които документират миналото и съвремието на своите народи.
Тази традиция е пренесена в 60-те години на миналия век от рапъри пионери като The Last Poets в Ню Йорк и The Watts Prophets в Лос Анджелис. Но зад Океана за зараждане на същинския хип-хоп (в който рапирането не е единствен елемент) се възприема датата 11 август 1973 г.
Мястото на действието е Бронкс, Ню Йорк, и по-точно - мазето на един блок, използвано за партита и за звукозаписна стая.
Там тийнейджърът Клайв Кембъл - в бъдеще възприел псевдонима DJ Kool Herc - пуска музиката на едно парти на сестра си и прибягва до похват, който е негова запазена марка.
Клайв пуска две различни копия на една и съща песен на двата грамофона, разположени около него. Той повтаря една и съща част от записите напред-назад, за да удължи музикалната интерлюдия между куплетите на съответната песен.
Защо именно това се възприема като зараждане на хип-хопа?
Както и всяка музика, жанрът дължи корените си на предишни музикални форми, а принос за еволюцията му имат безброй различни артисти. Но в лицето на DJ Kool Herc се намира човекът, който да събере в едно същината на тези влияния.
Роден в Ямайка и израснал там до около 10-годишна възраст, Клайв Кембъл рано започва да пуска плочи по различни партита и между сетовете на бандата на неговия баща.
В началото на 70-те семейството вече се е установило в Бронкс, но Клайв продължава да имитира "селекторите" от Ямайка, които рапират импровизирано на микрофона, докато върви музиката от техните плочи.
По-важно от рапирането е, че DJ Kool Herc наблюдава как реагира тълпата на различните части на песните и осъзнава, че хората чакат да дойдат точно определени моменти, за да се разтанцуват и да покажат някое специално отработено движение.
Въпросните моменти са своеобразните "паузи" в песните, в които прозвучава някой брейк на барабани за около два такта, докато вокалите и другите инструменти спират. Хармонията и мелодията за малко изчезват и остава чистият ритъм.
Затова на DJ Kool Herc му хрумва да изполва двата грамфона от типичната диджейска конфигурация - но не за да направи плавен преход между два различни записа, а за да повтаря един и същ момент от дадена песен. Клайв цели да удължи именно барабанните паузи, които тълпата най-много иска да чуе и на които най-много танцува.
Самият диджей нарича този трик "въртележката".
До лятото на 1973-та DJ Kool Herc вече е прекарал над една година в усъвършенстване на похвата, но на партито на сестра си се изправя пред най-голямата тълпа, която е имал до момента, а разполага и с най-мощната си звукова система.
Главозамайващият успех на онова парти на 11 август поставя началото на невероятна музикална революция, и то цели 6 години преди понятието "хип-хоп" въобще да се появи в обращение.
Постепенно посетителите на партитата развиват свои специални танцови стъпки по време на тези барабанни брейкове и стават известни като b-boys и b-girls - а това, което правят, се нарича b-boying, "брейкинг", или брейкденсинг. Днес познаваме танца просто като брейк.
С напредването на вечерта DJ Kool Herc и приятелят му Coke La Rock започват все повече да говорят върху бийтовете.
Виждат свои приятели и ги поздравяват, обръщат внимание на нечие движение, развеселяват посетителите с няколко изречения в рими и в ритъма на музиката.
Тези рими се разрастват в цели куплети, в подвиквания и надъхване на тълпата. Развиват се до неизменна част от партито, която хората свикват да чуват заедно със записите - и така се превръщат в рапа, който познаваме днес.
Важно е да си дадем сметка и какви са посетителите на онези партита в Бронкс през 70-те. Тогава Ню Йорк е изправен пред фискална криза, която обосновава неглижирането на Бронкс и липсата на инвестиции в квартала в сфери като саниране на сградите, полиция и пожарна.
За много собственици на имоти се оказва по-лесно и доходоносно да изгарят стари жилища и да взимат парите от застраховката, вместо да ги поддържат и отдават под наем. В края на 60-те настава пик на младежките хулигански банди в Бронкс, а насилието ескалира дотам, че бандите сами се принуждават да договорят примирие през 1971 г.
За децата, растящи в тази среда, едно от малкото развлечения е музиката и диджейските партита в блоковете.
Хлапетата от Бронкс не могат да си позволят посещенията в скъпи клубове и съответното облекло за тях, затова остават и далеч от най-актуалните тогава музикални стилове.
Затова диджейската сцена в Бронкс развива тъкмо музиката на обикновените хора, музиката на квартала. Тя зазвучава в мазета и апартаменти, стига до асфалтираните паркове до улицата, започва да се разпространява из цяла Америка и целия свят, завладява съвсем различни култури и се превръща в глобален феномен.
50 години след онова легендарно парти, хип-хопът е навсякъде около нас, доминира отчетливо откъм популярност над рокендрола и други исторически жанрове, продължава да ражда култови и оригинални изпълнители.
Затова половинвековният юбилей на хип-хопа заслужава мащабните чествания, които получава през тази година - с голям брой празнични концерти, партита, изложби, и разнообразни други събития.
