За един почти неизвестен човек да получи звездното място в популярното американско шоу на Дейвид Летърман, от което да лансира дебютния си сингъл, е страхотна крачка напред.
Но въпреки че поведението на младия певец бе леко сковано и срамежливо, талантът му си пролича от самото начало. Силният глас, огромният диапазон и съвършеното звучене на китарата заковаха вниманието към изпълнителя, както и познатите черти на закръгленото момчешко лице и тъжните му очи.
Най-малкият син на най-известния бийтълс излиза на сцената
Най-накрая, макар и малко неохотно, 34-годишният единствен син на Пол Маккартни, стъпи пред светлината на прожекторите, за да заеме мястото си като наследник на сър Пол.
Ала приликата между двамата свършва с непогрешимите очи и талант. Докато в живота на сър Пол той успява да очарова всеки човек, който срещне, синът му е толкова необщителен, че спокойно можем да го обявим за отшелник.
Изведнъж Маккартни младши започна да се появява навсякъде - само през миналия месец той имаше изпълнения на филмовия фестивал Сънданс, във Viper Room в Лос Анджелис, концертната зала "Рокууд Мюзикхол" в Ню Йорк и "Асбъри Парк" в Ню Джърси.
Всеки път тълпи от любопитни фенове се редяха неуморно за билети, за да видят младия певец с практически никаква биография и публична известност (такива са колосалните ползи от фамилията Маккартни).
Въпреки че музиката му наистина е на високо ниво, начинът, по който Джеймс я поднася, е твърде безучастен, което само подчертава че дори и да имаме големи надежди към дебютния му сингъл Angel, той очевидно не е средностатистическата амбициозна рок звезда.
Тъжният поглед и легендарното име не могат да бъдат объркани, но истината е, че Джеймс е прекарал целия си живот дотук в бягане от славата.
Винаги в сянката на по-известните си роднини
По-големите му сестри са се превърнали в ключова част от лондонското висше общество - 42-годишната Мери е уважаван фотограф, а 40-годишната Стела е водещ моден дизайнер. Неговата полу-сестра Хедър, която е на 49 години, пък е успял грънчар. Ала Джеймс, известен като "тихото" дете на Маккартни, винаги е бил в сенките.
Болезнено срамежлив, години наред той се бори да намери мястото си под планетата, работейки като скулптор и сервитьор в малък ресторант в Брайтън. Но вече не е така. За чудо на всички, които го познават от малък, Джеймс изведнъж реши да стъпи под светлините на прожектора.
След като напуска студиото на Летърман в Ню Йорк, той лети до Лос Анджелис за откриването на звездата на Сър Пол на холивудската Алея на славата. Оттам той се връща в родния си Лондон, където позира за фотографите преди гала вечерята по случай Модната седмица в Лондон, организирана от сестра му Стела.
Доста голям напредък за човек, който доскоро отказваше да разкрива фамилията си
В предстоящите планове на младия Маккартни е включено турне в Лондон, Ливърпул и Дъблин, където му е гарантирана публика, пръскаща залите по шевовете. "Това би било немислимо преди няколко години," коментира дългогодишен приятел на семейство Маккартни.
"Джеймс винаги е бил уникално дете. Винаги съм го наричал "наблюдател". Той е прекрасен човек и няма нито една лоша черта в себе си, но предпочита да стои настрани и да попива всичко. Винаги е мразел да бъде в центъра на вниманието.
Но в същото време той е силно влюбен в музиката. Всичко, което иска той, е хората да чуят песните му, а единственият начин за това е той да излезе на сцената и да ги изпее". "И така се появява конфликтът между двете страни на неговата личност. Никога не съм смятал, че ще събере кураж да направи това. Наистина е много вълнуващо, че успя".
Опитът на семейство Маккартни за спокойно детство на децата им не е твърде успешен
На шест годишната му възраст се случва един от онези определящи за детството моменти. Тогава Джеймс и майка му биват отвлечени и за тяхното освобождаване се иска подкуп.
След залавянето на похитителите и влизането им в затвора, Пол настоява за затягане на мерките за сигурност по отношение на семейството му. Семейство Маккартни се опитва да осигури "нормално" (доколкото това е възможно) детство на децата си, като ги изпраща в местно училище.
"Ала колко "нормално" е родителите ти да бъдат Пол и Линда Маккартни?", пита се семейният приятел. "Намеренията им бяха добри, но се държаха с Джеймс като с бебе и той винаги е бил необикновен".
Силна от самото начало, връзката между баща и син става още по-непоклатима след смъртта на Линда през 1998 г., причинена от рак на гърдата. В продължение на седмици след смъртта й, двамата спят в една и съща стая, за да си носят взаимна утеха.
Между сълзите се появяват дълги и емоционални музикални моменти, в които Джеймс без всякакво съмнение демонстрира, че се е превърнал в чудесен китарист. Тихо и винаги зад сцената, той поема по собствения си музикален път.
Джеймс свири на китара в два от албумите на баща си - Flaming Pie и Driving Rain - и записва парче с майка си месец преди смъртта й, което се нарича The Light Comes From Within.
Маккартни-младши за изненада на мнозина е вдъхновен от Кърт Кобейн
Но след това идва злощастният брак на Пол с Хедър Милс. Джеймс се мести в Брайтън, заявявайки, че следва архитектура, въпреки че масово се смята, че всъщност е следвал музика и е използвал архитектурата като прикритие, за да избегне сравнения с баща му.
Признание за старанието му да бие на очи е, че изглежда никой не е напълно сигурен каква е истината. След това за кратко той работи и като сервитьор, после има бизнес с производство по поръчка на легла - и в крайна сметка решава да тръгне на пътешествие.
И през цялото време без много шум прави музика. Нетрадиционното му вдъхновение е Кърт Кобейн - трагично самоубилият се пристрастен към хероина вокалист на Nirvana. Както казва сестрата на Джеймс - Стела, когато той е още под 30-годишен: "Той е на сцената и си задава въпроса: "Дали ще се роди чудовище?".'
Сегашните му записи са подготвяни от повече от 3 години
Едва след раздялата на баща му с Хедър Милс през 2006 г., Джеймс намира смелост да следва мечтите си. Той се изнася от студентската си квартира и се мести в струващ 1 млн. лири апартамент близо до дома на баща си в Северен Лондон.
След като придружава групата на баща си в турнето й, през 2008 г. той започва работа по собствена музика с помощта на Пол и звукозаписния продуцент Дейвид Кан.
Узряването за момента, в който Джеймс е готов да свири пред публика, продължава дори още по-дълго. Насърчаван от Нанси Шевел, той провежда няколко концерта анонимно, с поддържаща група, под името Light.
Шоутата му, макар и музикално безупречни и демонстриращи майсторско боравене с китарата и пианото, предизвикват смесени отзиви заради липсата на шоуменски изяви на сцената. Както коментира нюйоркски рецензент за шоуто му в "Рокууд" този месец, Джеймс "рядко се усмихваше и понякога изглеждаше сякаш се бори с импулс да избяга от сцената".
Сега най-после Джеймс изглежда излиза от музикалната сянка на баща си
И според приятелите му може би това е истина. "Всичко, което Джеймс прави, е сравнявано с достиженията на баща му, което е крайно несправедливо. Но той го знае и се отпуска достатъчно, за да се шегува с това. Това е част от музиката му."
И наистина, в изпълненията му и дебютния му албум един кавър изниква отново и отново: класиката на Нийл Йънг "Old Man". В чистия тенор на Джеймс, вокалът има почти хипнотично звучене, с безпогрешно усещане: "Old man look at my life, I'm a lot like you."
Ако това е послание към баща му, то е искрено и почувствано. Предвид огромната сянка, в която е застанал, мнозина се усмихват сухо на тази емоция. Но, ако котка не му мине път, може би точно през тази година талантливият Маккартни-младши най-сетне ще излезе от тази сянка.
