Тангото превзема Близкия изток

Последните звуци на акордеона се разпростират из стаята като парфюм. На заден фон вечерният призив за молитва звучи от съседната джамия. Джойс Баз току-що е приключила поредния си урок по танго в Дубай.

"Подобно на балета, тангото е дисциплина с конкретна техника, но пък има този чувствен елемент - и изражението на лицето, което върви заедно с него," казва тя с усмивка, разкопчавайки катарамата на обувките с високи токове, носени и протрити след две години уроци по танго. "Работя по това. След първите ми уроци направо се пристрастих."

26-годишната Баз е от Ливан и не е единствената. В последните две години тангото става все по-популярно в Близкия Изток - от Сирия и Турция, до Обединените Арабски Емирства. Много страни са организирали свои танго-фестивали и са били домакини на майстори на тангото от Аржентина, които са провеждали уъркшопи.

Милонга, както се наричат танцовите танго-партита, се провеждат в ресторанти и хотели почти всяка вечер от седмицата - поне в основните градове. Латиноамериканският танц, първоначално популяризиран от моряците в аржентинските пристанища през последното десетилетие на XIX в., е открил свои отдадени последователи в относително консервативен регион от света.

Сирия с първи танго фестивал тази година

Сирия проведе първия си танго-фестивал тази година, който продължи четири дни през ноември. Изпълнителите бяха разнообразни международни майстори на тангото и сирийски танцьори. Преди три години танцьорите в Сирия, интересуващи се от тангото, се налагаше да учат стъпките от Интернет и филмите, тъй като нямаше местни преподаватели. Сега вече има танцови практики поне веднъж седмично, провеждани от сирийски учители.

"В Сирия, ако преди три години човек искаше да танцува танго, трябваше да кара два часа до Ливан или Йордания, където танцът беше по-утвърден," разказва Халед Алшамаа, архитект, учавстващ в организацията на дебютния фестивал в Дамаск тази година. "Това ще отнеме известно време - а това, че имаме фестивал, не означава, че сме постигнали нужното качество, но все пак е голяма стъпка."

Ливан бе домакин на втория си танго-фестивал през април. Вече има планове за трети Международен танго-фестивал в Бейрут през 2011 г., като в програмата са включени някои от най-известните световни "тангерос". Идеята да се провежда фестивал в Бейрут се ражда още през 2002 г., но събитието реално не се случва до 2009 г., заради политическата нестабилност в страната.

"Хората, с които разговаряхме, казваха: 'Кой отива в Бейрут да танцува танго?"' спомня си Мазен Киуан, преподавател по танго в Париж и един от организаторите на фестивала в Ливан. "Беше трудно да убедим хората, че това не е военна зона - и че танго-общността е сериозна. Сега хората започват да опознават местната танцова сцена."

Тази година е имало около 250 участници от 22 страни, танцуващи в Бейрут и на исторически места в Ливан като Балбек и Жбейл.

Милонги нонстоп

Ако оставим фестивала настрана, танго-сцената в Бейрут процъфтява през цялата година заради честите милонги. Дона Хурани е една от многото, които са напуснали работата си миналата година, за да се превърнат в частни учители по танго - и да провеждат практически занятия.

"Някои от лелите ми ми намекваха, че би трябвало да се върна на предишната си работа, заявявайки, че това е пилеене на опит и образование," казва Хурани, която сега е на малко над 30 години. "Сега моят бизнес е тангото. И той върви много добре."

Освен това от него може и да се печели добре; тя споделя, че живее комфортно, преподавайки средно на по шестима ученици седмично в наето помещение.

В крайна сметка тангото като музика не е напълно чуждо на този регион. Ритъмът и акордеонът са имали присъствие в музиката на някои от най-големите композитори в арабския свят от 1940 г. насам, включително в произведенията на Фарид ал Атраш, Асмахан и Мохамед Абдел Уахаб. Със скорошното възраждане на електронното танго от изпълнители като Gotan Project и Федерико Аубеле, е било само въпрос на време, докато танцът стане масово приет в региона по същия начин, по който се приема музиката.

Да покажеш колко си мачо

"Това вече присъства в нашата култура," коментира Мохамед Исмаил, един от седемте организатори на първия международен танго-фестивал в Йордания, който се провежда през септември и е спонсориран от авиокомпанията Emirates. "Също така това е доста мъжки танц. Не си движиш бедрата и не правиш глупави неща на дансинга. Показваш колко си "мачо". След като видяхме колко посещавано беше първото ни събитие, вече планираме ново за догодина. Това ще бъде ежегодно събитие."

Регионалните фестивали внасят талант и култура от чужбина, но също така включват и местен дух. Четвъртата вечер на фестивала в Йордания се е провела на дансинг, изграден насред пустинята, в бедуински стил и с палатки, в които да се нощува. В Сирия милонга-партитата се провеждат в къщи, които са строени преди векове, с отворени дворове в центъра им. В Истанбул, където през юли ще се проведе осмият пореден фестивал на тангото, танцьорите извиват тела на музика в дворци край Босфора.

Турция, въпреки че е мюсюлманска страна, е всъщност един от най-големите организатори на танго-фестивали в света, след Париж и Буенос Айрес. Тазгодишният фестивал, седми поред, е имал около 1000 участници на вечер в рамките на пет дни.

"В първите ни няколко фестивала нямахме представители от Близкия Изток," казва Айдоган Аркиш, един от организаторите. "Сега дори имаме танцьори от Саудитска Арабия и Иран."

Въпреки че танцът играе роля в културите от региона, страстното естество на близката прегръдка и движенията с преплитане на краката (т.нар. "gancho") провокират въпроса как толкова чувствен танц е станал толкова популярен в относително консервативна среда.

"При нас има мъже и жени, чиито семейства не подозират, че те танцуват; това е разбираемо предвид естеството на региона, и работим върху това," казва Дарийн Хури, един от организаторите на фестивала в Йордания. "Но хората се нуждаят от това бягство."

Всъщност част от успеха на тангото в Близкия Изток е в това, че то се смята за нещо изискано, светско и изтънчено, а не вулгарно.

Това няма нищо общо със секса

"Човек не отива на танго, за да сваля момичета. Това няма общо със секса," казва Мохамед Исмаил. "Това е вид изкуство, което носи със себе си престиж."

Това е от полза за Ballet Nacional El Firulete, трупа за латинотанци с поделения в Колумбия и Обединените Арабски Емирства. Преподавателите от трупата само през тази година са изнесли представления в повече от 32 страни, включително на ексклузивни събития на яхти и в дворци на кралските семейства на Дубай и Абу Даби.

"Имаме местни ученици, които идват тук, дори облечени в своите закриващи всичко дрехи, които искат да се научат," казва Ейдер Руа Жиралдо, основател и директор на трупата. "Сега дори открихме филиал в Абу Даби, тъй като има търсене."

Жиралдо идва в Дубай през 2005 г. и отваря една от първите признати школи по латинотанци в региона - основно защото вижда възможности за танго-шоута в стотиците строящи се хотели там. Той отвежда със себе си в ОАЕ четири учители по танго и напуска родния си град Меделин, който, белязан от смъртта на известния танго-изпълнител Карлос Гардел, се смята за една от столиците на тангото по света, с повече от 40 школи по танго и милонга.

Ballet Nacional El Firulete през 2005 г. започват от апартамент със само една спалня, където четиримата преподаватели живеят и дават уроци по танца. Сега броят на учителите се е увеличил до 14, всичките родом от Меделин, които обучават стотици ученици в танцови студиа в Дубай и Абу Даби.

"По някакъв начин тангото се вписва в региона, тъй като не може да пиеш, докато танцуваш, иначе ще изгубиш равновесие," отбелязва Елинор Броуди, почитателка на тангото в Дубай. "Това е като ритуал. Това е и място, където да се социализираш с хора, които се местят в ОАЕ без семействата си."

Дубай - в световната карта на столиците на тангото

Дубай проведе втория си танго-фестивал през април, в който се включиха стотици участници и майстори на тангото от Аржентина.

"Искаме да поставим Дубай на световната карта на танго-столиците," казва Майя Салиба, един от организаторите на танго-фестивала в Дубай, която вечер работи като преподавател и изпълнител, съчетавайки това с дневна работа в хотелския бизнес. "Преди пет години, когато започнах, бяхме 10 танцьори и един учител. Тогава, ако започнеш да говориш за тангото, хората казваха: 'Говори с баба ми, вместо с мен.' Докато сега има ново поколение танцьори на танго по цял свят - и тази част от света също не е изключение. В крайна сметка проведохме този фестивал, тъй като имаше търсене за това."

Рекламите за фестивала изтъкват, че именно в Абу Даби през 2009 г. ЮНЕСКО обявяват тангото за културно наследство на човечеството.

Новините

Най-четените