Чатерицата

Не се изисква особенно прозрение, за да се види как българският език се латинизира необратимо. Стените са надраскани с графити от типа "Оbi4am Mi6o 6amara". Младото поколение си пише на "Чатерица", без да се вълнува от мнението на мъдреците, според които български език на латиница не може да се пише.

Нашите деца са нашето бъдеще и времето е с тях, а те масово пишат на латиница. От настъпването на компютърната ера мъдреците се крият от нарастващата потребност за единен стандарт на латинизация зад проекти за "закон за езика", който - дори и да излезе, няма да удовлетвори потребността.

Пред паспортните служби виси някаква система за транскрипция, която може и да е съобразена с международни стандарти, но не е пригодна за вътрешна употреба. По-добре да се измъдри работеща система, отколкото да се използват стотина латинизирани азбуки, според това кой е учил английски, немски или френски.

Достойнствата на кирилицата

Най-голямото достойнство на кирилицата е пълното и еднозначно съответствие на звукове и символи (букви), което на всяка цена трябва да опазим при този неприятен, но необратим процес. Сами виждаме какъв кошмар е нееднозначността на записа в някои много модерни езици. Проблемът е, че сме притиснати в рамките на тези 26 символа на латиницата под напора на латинизацията.

Разискването по този въпрос не е национално предателство, а необходимост, наложена от времето в което живеем. Както на времето Климент Охридски е заменил глаголицата с кирилица, така и ние сега сме длъжни да откликнем на новите нужди, за да запазим ЕЗИКА жив и функционален.

Не става дума за тотална подмяна на българската азбука, а само за единен, разумен и общоприет стандарт за вътрешно ползване. Поради враждебното отношение на техниката към кирилицата и проблемите свързани с това, латинизацията вече е факт и става дума само за уеднаквяване.

Какво е необходимо?

Перфектно трансформираща се в двете посоки латинизация на българския език ( "кирилица" > "методица" и "методица" > "кирилица" ). Точно там се спънаха многобройните опити за латинизация, защото не бяха достатъчно радикални и не постигнаха перфектна обратна трансформация ("методица">"кирилица") използвайки нееднозначни замени с 2 или 3 символа.

Къде са проблемите?

При буквите А,Б,Г,Д,Е,З,И,К,Л,М,Н,О,П,Р,С,Т,У,Ф,Х няма проблеми. При останалите - В,Ж,Й,Ц,Ч,Ш,Щ,Ъ,Ь,Ю,Я - има нееднозначност на латинизацията и обратната трансформация.

Ако се приеме, че буквите "Щ","Ю" и "Я са производни от "Шт","Йу" и "Йа", като има алгоритъм за тяхното разпознаване за перфектна трансформация в двете посоки, а "Ь" с алгоритъм също може да се различи от "Й". Тогава остава простата задача да се заместят с останалите 26 български букви с 26 латински.

За съжаление, има наслоени навици, които трябва да се вземат предвид. Не може да си позволим с два символа да описваме един и същи звук ("W" и "V", "J" и "Y"). За да бъде латинизираният текст четивен и същевременно да позволява пълна обратна трансформация на кирилица, не бива да въвеждаме прекалено много нетипични звукови подмени. Иначе поредният опит за латинизиране ще се прероди в поредната неналожила се латинизация.

Нека разгледаме проблема буква по буква

"В" - "V" или "W" - Добре е да се приеме еднозначно "V". Ако това не стане, тогава "W" във фонетично клавиатурно съответствие остава като "В", а "V" се оставя за преразпределение. Телеграфистите без притеснение ще приемат клавиатурното съответствие на "V" с "Ж", но останалите няма да са особено щастливи от това и опита ще пропадне.

"Ж" - "J", "V", "Zh", "G" - Улицата вече почти наложи "J". "Zh" е абсолютно неподходящо защото се получава грешка при обратна трансформация при всяка дума с представка "из" и дума започваща с "х......", например изход, изхвърлям и пр. "V" е остатък от означенията на някои клавиатури и от времената на телеграфията, а "G" e просто недоразумение с корени във френския език.

"Й" - "J", "Y" - Поради горното се налага "Y". Има алгоритъм как да се разграничи от "Ь","Ю","Я". Аз лично не съм във възторг и предпочитам обратния вариант, запазвайки "Y" за "Ъ", но англоговорящата младеж е безпощадна по този въпрос.

"Ц" - "C", "Ts" - Остава "C". "Ts" е абсолютно неподходящо, защото дава грешка при всяка представка "от" и дума започваща със "с......", например отсявам, отсичам и пр.

"Ч" - "4", "Ch","X" - "4" e цифра, а макар и рядко се срещат думи с "....цх..." и дава грешка при обратна трансформация. "X" е добра звукова подмяна на "Ch". Възможно е съвместното ползване и на двата варианта, но естественият мързел в края на краищата ще предпочете едносимволно заместване.

"Ш" - "6", "Sh", "[","W" - "6" е цифра,"[" не ми се коментира, а "Sh" дава грешка при всяка представка "с" и дума започваща с "х......", например схема, схизма, сходимост, сходство и пр. Много е идиотско, но "W" графично поне малко прилича на "Ш". Това решава много проблеми.

"Щ" - "6t", "Sht", "St","Wt" - Производна от "Ш" и "т". Има алгоритъм за разпознаване.

"Ъ" - "A", "Y", "Q","U" - "Ъ" е гласна и задължително трябва да има отделен символ, защото няма алгоритъм как да се разграничи при използване на "A","U" или "Y". Ако се използва еднозначно "Y", то тогава трябва да се преосмисли заместването на "Ж","Й","Ь","Ю","Я" (зависими от "J"(Вариант 1)) и да се пренареди пъзела отначало. "Q" е радикално решение, но оправдано в (2). "Ь" - "J", "Y" - Зависи от "Й". Разпознава се с алгоритъм от Й, Я, Ю. "Ю" - "Ju", "Yu" - Зависи от "Й". Среща се рядко и се възприема добре.

"Я" - "Ja", "Ya", "Q" - Зависи от "Й". Клавиатурното съответствие при фонетични клавиатури "Я" -"Q" е приятно, но идиотско. Макар"Я" да е често срещана буква и да заслужава отделен символ, вариантите "Ja","Ya" също се възприемат четивно и безпроблемно. Последните се разпознават безпогрешно с алгоритъм. Само трябва да се уточни еднозначно и завинаги дали "Й" се пише с "J" (1) или с "Y"(2).

Вариант (1) е по-европейски ориентиран и по-клавиатурно съвместим, а вариант (2) е по-англомодернистичен, но и двата са по-добри от вилнеещата във виртуалното пространство и откровено дразнещата недоносена "Чатерица".

Времето за криене свърши

Трябва час по-скоро да се въведе приемлива, еднозначна и пълнообратима латинизираща система, за да не я въведе улицата и щастливо да си пишем: "Obi4ame na6ata stolitsa Sofiq"!

Времето за криене свърши! Процесът е неизбежен. Колкото и да е лош изборът, който сме длъжни да направим сега, няма да е по-лош от хаоса в латинизирането. По-добре да го направят учени разумно, отколкото деца или още по-лошо - чатерите по интернет въведат някакъв нескопосан стандарт, с който не можем да се преборим.

Те ще го направят и без вас, не се съмнявайте, само че полуграмотно. Лично аз съм готов да приема всеки вариант, осигуряващ перфектна двупосочна трансформация, базирана на ясни и еднозначни алгоритми за целия език. Популярните програми, които се базират на нееднозначни буквосъчетания и на бази от думи с характерна транскрипция, не вършат добра работа и изискват редактиране след всяка трансформация.

Освен това позволяват всеки да си ги наглася по собствен вкус, което стандартизира хаоса в латинизирането.Това ме доведе до тези нерадостни размисли.

Пределно ми е ясно, че няма вариант, при който всички да са доволни и съгласни, но поне можем да се опитаме заложим някакъв разумен стандарт.