Софтуерен инженер от Uber с шестцифрен доход се самоуби през 2016-а, а семейството му сочи като причина стрес на работното място. 21-годишен стажант в компанията за управление на финанси Merrill Lynch припада и впоследствие почива в Лондон след 72 часа работа нонстоп.
Когато корпорацията за производство на стомана Arcelormittal затваря металургичния комбинат, 56-годишен служител умира от инфаркт три седмици по-късно.
Семейството му твърди, че това е станало в резултат на шока. Европейската агенция за трудово здраве и безопасност съобщава, че над половината от 550 млн. работни дни, изгубени годишно заради отсъствия от работа, са "свързани със стрес".
През 2015-а анализ на почти 300 изследвания установява, че вредните практики на работното място са също толкова значима причина за смъртност и е също толкова вероятно да доведат до диагностицируеми от лекари заболявания, колкото е и вторичният тютюнев дим, известен и регулиран със закон канцероген.
Вредните практики на работното място включват неща като дълго работно време, конфликт между работата и семейството, икономическа несигурност, произлизаща от евентуална загуба на работа, липсата на редовно или предсказуемо работно време, липсата на контрол на работното място, несигурно здравно осигуряване.
Работните места разболяват хората и дори причиняват смъртта им и това би трябвало да ни интересува.
С нарастващи разходи за здравеопазване по цял свят, работното място се е превърнало във важен проблем за общественото здраве. Според някои специалисти мениджърът ви е по-важен за здравето ви от личния ви лекар.
Световният икономически форум констатира, че около три четвърти от разходите за здравеопазване по света са за лечение на хронични заболявания, а незаразните болести причиняват 63% от всички смъртни случаи. Хроничните заболявания се дължат на стрес и нездравословен начин на живот под формата на пушене, пиене, употреба на наркотици и предизвикано от стрес преяждане.
Многобройни проучвания показват, че работното място е водещ източник на стрес, и поради това е важна причина за кризата в здравеопазването.
Само в САЩ стресът на работното място струва на американската икономика около $300 млрд. годишно. Това прави работното място пети по значимост потенциален причинител на смъртни случаи, по-опасен от заболявания на черния дроб или болестта на Алцхаймер.
Във Великобритания Изпълнителната агенция по здравеопазване и безопасност съобщава, че 12.5 млн. работни дни са били изгубени заради свързан с работата стрес, депресия или тревожност през 2016-2017 г.
Нито едно от тези неща реално не е необходимо, защото трудовите практики, които са вредни за хората, не работят в полза и на компаниите.
Дългото работно време има негативно отражение върху продуктивността на час и на национално, и на браншово равнище.
Въпреки че изглежда нелогично, уволненията или съкращенията не подобряват ефективността на организацията и често карат най-добрите служители да напуснат, и заради преки разходи от рода на компенсации, или непреки разходи от рода на загуба на хора със силни връзки с клиентите, често дори и не пестят пари.
От десетилетия проучвания показват, че осигуряването на по-голям контрол на хората над това кога и как да си вършат работата подобряват мотивацията и ангажираността.
Не твърде изненадващо, стресираните служители е по-вероятно да напуснат, а текучеството е скъпо.
Систематични изследвания показват нещо, което би трябвало да е очевидно - стресираните, чувстващи се зле служители не са толкова добри или продуктивни в работата си, колкото тези, които се чувстват по-добре.
Има ясни показатели, че положението на работното място се влошава. Съкращенията, които някога се случваха само в трудни икономически периоди, сега са нещо рутинно. Когато 3G Capital обедини в една компания хранителните гиганти Heinz и Kraft, 20% от служителите бяха освободени, тъй като компанията консолидира производствата и премахна препокриващите се позиции.
"Поръчковата икономика" означава по-голяма икономическа несигурност, тъй като хората не знаят какви ще са доходите им дори след седмица.
Определянето на графици чрез софтуер, позволяващ на търговци и други бизнеси от рода на хотелиерство и ресторантьорство да задържат само хората, които анализите предсказват, че ще бъдат необходими, означава, че служителите често са изправени пред вариращи доходи и нямат особена възможност да се нагодят към семейните си ангажименти и задължения.
Най-важното обаче е, че през 50-те и 60-те години изпълнителните директори са приемали работата си като балансиране на задълженията си към акционерите, клиентите, служителите и обществото - така нареченият "капитализъм на заинтересованите страни".
Сега доминират интересите на акционерите. Малцина лидери изглежда разбират, че когато хората идват да работят за тях, тези хора са оставили физическото и психологическото си благосъстояние в ръцете на мениджърите.
Някои лидери приемат тази идея за отговорно управление напълно сериозно. Компании като Google осигуряват модел, показващ как нещата могат да бъдат различни.
Хората там имат платен отпуск и се очаква от тях да го използват. Мениджърите не изпращат имейли или съобщения по всяко време - хората работят, прибират се у дома и имат време да отдъхнат и релаксират. Фирмите предлагат условия, позволяващи хората да имат и работа, и семеен живот.
Отношението към хората е като към възрастни, те имат контрол върху това какво правят и как го правят, за да отговорят на изискванията на работата, вместо да бъдат микроменажирани.
Най-важното е, че тези фирми се ръководят от лидери, които приемат сериозно задълженията си към своите служители. Повечето имат здравен директор, чиято работа е не само да контролира разходите, но и да гарантира, че служителите са в най-доброто възможно здраве.
Основателят на туристическо облекло и оборудване Patagonia се прочу с написаната от него книга, озаглавена Let My People Go Surfing.
Въпреки че е в много конкурентна индустрия, всеки служител на Patagonia получава здравно осигуряване още от първия ден на работното място и всеки втори уикенд е тридневен, така че хората да могат да се насладят на времето сред природата.
Хората би трябвало да избират работодателите си не само заради заплащането и перспективите за повишение, но и на база това дали работата ще се отрази добре на психологическото и физическото им здраве. Бизнес-лидерите би трябвало да отчитат и здравословното състояние на служителите си, а не само приходите.
Правителствата, загрижени за кризата с разходите за здравеопазване, трябва също да се фокусират върху условията на работното места, защото стресът на работното място очевидно разболява хората. А това определено не е нужно никому - не би трябвало да има хора, умиращи заради заплатата си.
