Перспективите за нов търговски договор между САЩ и Европейския съюз за стотици милиарди евро са все по-скромни след обвиненията, че Вашингтон е поставял подслушвателни устройства в офиси на европейски институции и е прихващал телефонни разговори и имейли на висши еврофункционери.
Последните съобщения за подслушване от NSA в Европа - и конкретно в Германия - отиват много отвъд по-ранните разкрития за електронен шпионаж, за които се твърдеше, че целят идентифициране на заподозрени в тероризъм, екстремисти и членове на престъпни групировки.
Spiegel съобщава, че негови журналисти са видели документи и слайдове от информатора от NSA (Агенция за национална сигурност на САШ) Едуард Сноудън. Те показвали, че американски служби са подслушвали офисите на ЕС във Вашингтон и на ООН в Ню Йорк.
Американската агенция е обвинена и в ръководството на операция от Генералния щаб на НАТО в Брюксел, целяща проникване в телефонните и имейл мрежи на сградата "Justus Lipsius" в Брюксел - място за срещи на високо равнище на ЕС и дом на Европейския съвет.
Без да назовава източниците си, изданието съобщава, че преди повече от 5 години службите за сигурност на ЕС са регистрирали няколко пропуснати обаждания, които изглежда са били предназначени за система за управление и поддръжка от разстояние в сградата, които в крайна сметка са били проследени до офисите на NSA в представителството на НАТО в Брюксел.
Ефектът от обвиненията от Spiegel засега се долавя по-осезаемо в Германия, отколкото в Брюксел
Изданието твърди, че Германия е основната мишена за американските шпионски програми, като поставя наравно основния европейски съюзник на Вашингтон с Китай, Ирак и Саудитска Арабия по нивото на електронно подслушване.
Германският министър на правосъдието Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер поиска обяснение от американските власти. "Ако съобщенията в медиите се окажат истина, това напомня за действията на враговете ни през Студената война" заяви тя пред Bild. "Невъобразимо е нашите приятели и съюзници в САЩ да приемат европейците за врагове", настоява тя.
Франция по-късно също поиска обяснение от американските власти. Външният министър на страната Лоран Фабиюс коментира: "Тези действия, ако бъдат потвърдени, биха били абсолютно неприемливи. Очакваме американските власти да отговорят възможно най-бързо на оправданите ни опасения, свързани с тези разкрития на пресата".
Вашингтон и Брюксел имат планове да започнат след броени дни амбициозни преговори за свободна търговия - след години на усърдна подготовка. Висши еврофункционери в Брюксел се опасяват, че сега преговорите ще бъдат засенчени от най-новите разкрития, че Америка е шпионирала най-близките си съюзници.
"Очевидно ще трябва да видим какъв е ефектът от това върху търговските преговори", коментира висш еврочиновник в Брюксел. Друг представител на евро-администрацията каза, че обвиненията вероятно ще предизвикат фурор в Европейския парламент. И доста вероятно ще навредят на отношенията на ЕС със САЩ.
Нищо ново под слънцето
Робърт Маделин, един от най-висшите британски представители в Европейската комисия, коментира, че участниците в търговските преговори на ЕС винаги са действали с презумпцията, че комуникациите им се подслушват.
Говорител на Европейската комисия обяви: "Незабавно влязохме в контакт с американските власти във Вашингтон и Брюксел.Поискахме обяснение за фактите, които съобщава пресата. Те ни отвърнаха, че ще проверят точността на информацията, разпространена вчера, и ще ни дадат отговор."
Евродепутати призоваха президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой, чийто офис е в сградата, набелязана да се подслушва от САЩ,и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу спешно да дадат отчет пред европарламента. Целта е двамата да изяснят какви стъпки предприемат в отговор на нарастващите доказателства за американски и британски електронен шпионаж в Европа чрез програмите PRISM и TEMPORA.
Бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, сегашен лидер на либералите в Европейския парламент, коментира: "Това е абсолютно неприемливо и трябва да се прекрати незабавно. Американската мания за събиране на данни е достигнала до съвсем ново ниво с шпиониране на висши представители на ЕС и подслушване на техните срещи. Доверието между нас и САЩ е заложено на карта".
Външният министър на Люксембург Жан Аселборн каза пред Spiegel: "Ако тези съобщения са истина, това е отвратително." Аселборн поиска гаранции от най-високо ниво на американското правителство, че подслушването и шпионажът ще бъдат прекратени незабавно.
Председателят на Европейският парламент Мартин Шулц обяви: "Дълбоко съм притеснен и шокиран от обвиненията за шпиониране от страна на САЩ на офиси на ЕС. Ако това се докаже, това е изключително сериозен въпрос, който ще има много сериозно отражение върху отношенията между САЩ и ЕС. От името на Европейския парламент изисквам пълно разяснение и допълнителна информация по тези обвинения в най-кратки срокове от американските власти."
Има и призиви американският държавен секретар Джон Кери да мине през Брюксел след настоящото си пътуване в Близкия Изток, за да дава обяснения за действията на САЩ
"Необходими са ни обяснения и прозрачност на най-високо ниво", казва холандският либерален евродепутат Мариете Шаке. "Кери трябва да дойде в Брюксел на връщане от Близкия Изток - това е задължително за трансатлантическия съюз. САЩ може да бъде лидер само чрез добър пример и трябва да отстоява свободите, които декларира, че брани от външни атаки. Вместо това, ставаме свидетели на ерозия на свободи, проверки и подслушване отвътре".
Сред висшите кръгове в Брюксел обаче отдавна се е смята, че американците подслушват или поне се опитват да следят европейския електронен трафик.
"Има определено злорадство тук, че ние сме достатъчно важни, за да бъдем шпионирани", коментира един от еврочиновниците. "Това се очакваше да излезе на бял свят някой ден. И въобще няма да съм изненадан, ако някои от страните-членки на ЕС са правили същото спрямо американците".
Документите, разкриващи тайните подслушвателни операции, са от септември 2010 г., съобщава Spiegel.
Бивш висш представител на администрацията в Брюксел коментира, че телефонните и компютърните системи на ЕС са били почти перфектно защитени, но никоя система не може да устои на постоянни качествени опити за пробив. "Винаги съм смятал, че някой с достатъчно техническо оборудване може да подслушва и хаква, ако иска да го прави," казва той. "Това не ме притеснява особено. Понякога това е форма на комуникация".
Spiegel цитира документите на Сноудън, според които САЩ подслушват половин милиард телефонни разговори, имейли и SMS-и в Германия месечно. "Можем да атакуваме сигналите на повечето чуждестранни третокласни партньори - и също го правим," гласи според Spiegel параграф от документите на NSA.
Плашещи мащаби
Документите разкриват, че NSA следи средно около 20 млн. немски телефонни връзки и 10 млн. интернет "набори от данни" дневно, които нарастват до 60 млн. телефонни връзки в по-натоварените дни.
Запознати от Брюксел твърдят, че това демонстрира значимостта на Германия в ЕС, като вероятно включва има и елементи на индустриален и търговски шпионаж. "Американците се интересуват повече от това какво мислят правителствата, отколкото от Европейската комисия. И те възприемат възгледа, че Германия определя европейската политика", казва един от висшите представители на ЕС.
Германският евродепутат Ян Филип Албрехт, който е и специалист по защита на данните, коментира пред Guardian, че разкритията са шокиращи. "Въпросът вече не е в политически отговори, а във върховенството на закона, фундаментални конституционни принципи и права на европейските граждани", казва той.
"Вече е нужен дебат за подслушвателните мерки като цяло. Поне това можем да направим като европейски политици сега - да защитим правата на гражданите и правото им да контролират личните си данни", изтъква той.
По въпроса с класифицирането от NSA на Германия като "третокласен" партньор, Албрехт коментира, че това не спомага за изграждане на доверие към САЩ в Германия или други европейски държави. "Това руши доверието. За да бъде то изградено наново, САЩ ще се наложи да извършат реални законодателни действия," казва той.
Поне шест страни-членки на ЕС са споделяли с NSA информация за комуникациите на свои граждани.
Това пък стана ясно от декласифицирани американски разузнавателни данни и парламентарни документи. До тях е имал достъп репортер на Observer.
И така, освен Великобритания, официални споразумения за осигуряване на комуникационни данни със САЩ са имали и Дания, Холандия, Франция, Германия, Испания и Италия. Според същите източници страните от ЕС са имали "статус на втори и трети страни". Това зависи от траещи от десетилетия споразумения за подслушване, които ги задължават да предоставят данни, които в по-късните години, според експертите, са включвали и данни от мобилни телефони и интернет трафик.
В международните споразумения между разузнавателните служби страните се категоризират от САЩ по нивото на довереност. САЩ се определят като 'първа страна', докато Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия са обект на 'второстепенни' доверени отношения. Страни като Германия и Франция са 'трети страни', тоест - такива, с които отношенията не са толкова доверени.
Споделянето на данни е било договорено през 1955 година в споразумение между Великобритания и САЩ, осигуряващо правна рамка за последвалото взаимно разкриване на разузнавателни данни. В него посочено, че то може да бъде разширено с подобни споразумения с трети страни, ако САЩ и Великобритания не възразяват срещу това.
Въпросните споразумения са били от голямо стратегическо значение за NSA през Студената война
Саймън Дейвис, специалист по разузнаването и директор на проект към Лондонската школа по икономика, който поддържа блога Privacy Surgeon, твърди, че ролята на NSA е била сериозно разширена след последните промени в американския закон за разузнаване в чужбина (Foreign Intelligence Surveillance Act, FISA). В интервю бившият директор на NSA ген. Майкъл Хейдън твърди: "Въведените във FISA промени през 2008 г. бяха много по-драстични, по-всеобхватни, отколкото някога Джордж Буш-младши ме е оторизирал".
Дейвис твърди пред Observer, че потвърждението за тайните споразумения показва необходимост ЕС да разследва настоящия скандал. "Очевидно е, че европарламентът трябва да се намеси на този етап чрез публично разследване," казва Дейвис. "Евродепутатите трябва да поставят интересите на гражданите си над партийната политика и да предизвикат смислени реформи."
Тайните споразумения за споделяне на данни между водещи европейски държави и САЩ за първи път са упоменати в доклад от 2001 на Европейския парламент. Докладът съобщава: "От Германия и Великобритания е поискано да одобрят допълнителни процедури по прихващане на комуникации от американското разузнаване на тяхна територия, което зависи от спазването от тяхна страна на Европейската конвенция за правата на човека".
